Решение № 9536 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2015 г.

Решение № 9536 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. П. В. срещу Решение № 898/20.05.2015 г. по адм. д. № 1024/2014 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-244/09.04.2014 г, на кмета на Община Карнобат. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - кметът на Община Карнобат не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:, Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на З. П. В. срещу Заповед № РД-244/09.04.2014 г, на кмета на Община Карнобат, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения незаконен строеж: "Сглобяема постройка - гараж" със застроена площ от 21.22 кв. м., от които 18 кв. м. са извън УПИ I-273, в кв. 4 по плана на с. Венец, община Карнобат. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на съществени процесуални норми. При постановяването на акта си първоинстанционния съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото съобразно възраженията и доводите на страните, както и наличните по делото доказателства. Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза по своя инициатива, като впоследствие е отменил определението си за назначаване на съдебно-техническа експертиза поради невнасяне на определения депозит от страна на жалбоподателката. В тази насока съдът се е позовал на обстоятелството, че в хода на съдебното производство от оспорващата страна не са ангажирани доказателства, които да оборят установените в хода на административното производство факти, а именно извършване на строителство без строителни книжа и в нарушение на действащия ПУП. За да се приложи тежестта на доказване, съдът е следвало да я разпредели с указания до страните - чл. 171, ал. 4 от АПК. Тъй като не е дал такива, тя е неприложима, а правно значимите факти - неустановими. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за цялостна и служебна проверка на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК. В този аспект назначената от съда съдебно-техническа експертиза е служебен почин, а не по искане на страна. В този случай съдът, ако е преценил безспорната й необходимост за постановяване на акт по съществото на спора, е следвало да постанови заплащането й от бюджета на съда. С оглед времето на извършване на строежа, съдът е следвало да укаже на страната съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Такива указания не се съдържат в протоколите от проведеното първоинстанционно производство. В изготвените констативни актове от административния орган липсват твърдения за времето на извършване на строителството, но дори и да имаше такива, те не представляват официални документи със задължителна обвързваща сила. Доказването на времето на извършването на строежа е от значение за крайния изход на спора по същество с оглед забраната за премахване на строеж в режим на търпимост. Предвид изложеното поради допуснати съществени нарушения на процесуални норми обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение