Решение № 3133 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2013 г.

Решение № 3133 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 56 от 29.04.2013 г., постановено по адм. дело № 8/2013 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Лазар Иванов Нейков от гр. Ябланица, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмен отговор на касационната жалба, в който развива подробни съображения по същество за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е прогласил нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23652 от 13.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Лазар Иванов Нейков е установена недължимо платена сума в размер на 14 519,86 лв. за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 11/160709/19058. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с оспорване с искане за обявяване нищожност на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК, доколкото АУПДВ № 01-6500/23652/13.04.2011 г. е съобщен на Нейков на 18.04.2011 г. /факт, който ответникът признава в жалбата си/, а жалбата му е предявена на 22.10.2012 г. - много след изтичане на преклузивния срок за оспорване законосъобразността на акта на другите основания по чл. 146 от АПК. По горните съображения съдът се е произнесъл единствено по оплакванията за нищожност на акта. АС- Ловеч е приел, че оспореният АУПДВ е нищожен поради липса на материална компетентност на издалия го орган. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 във вр. с чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП недвусмислено посочвала единствено компетентния да установява публични вземания за недължимо платени и надплатени по ЗПЗП суми орган - изпълнителния директор на ДФЗ. Липсвала законово предвидена възможност изпълнителният директор на ДФ "З." - РА да делегира правомощия на своя ресорен заместник да издава АУПДВ - от една страна, а от друга - такава възможност не била предвидена и в чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ /в приложимата му редакция до изменението и допълнението с ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г., в сила от 24.05.2011 г./, тъй като в същата разпоредба лимитативно били изброени правомощията, които изпълнителният директор може да делегира на своите заместници след решение на УС и сред тях не фигурирало издаването на АУПДВ. Такава възможност е предвидена с новата ал. 2 на чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ, но същата влиза в сила след датата на постановяване на обжалвания АУПДВ и не й е придадено обратно действие. Правният извод за нищожност на АУПДВ поради липса на компетентност на издалия го орган е неправилен и противоречи на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че към датата на издаване на обжалвания АУПДВ липсва законово предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой заместник. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, съгласно която, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Безспорно, съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на РА и същият организира и ръководи дейността на агенцията и представлява РА пред трети лица, каквито са правомощията на всеки ръководител на изпълнителна агенция. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, на която се позовава съдът, не съдържа изискването единствено изпълнителният директор на РА да издава АУПДВ по този закон. Същият законов текст визира задължение на разплащателната агенция, представлявана от изпълнителния директор, а не персонално на изпълнителния директор да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, поради което незаконосъобразен се явява извода на съда за това, че чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП посочва органа, компетентен да издаде АУПДВ. Да се сподели подобно виждане би означавало във всеки случай, в който правна норма определя сферата на дейност и ресора на държавна комисия, държавна агенция, изпълнителна агенция или друга държавна институция, да се приема, че всички административни актове, свързани с тази дейност, следва да бъдат издадени единствено от ръководителя на съответната институция. Подобно схващане противоречи на целта на закона, обезсмисля съществуването на цяла администрация като структурна единица към органа на изпълнителната власт и на длъжността "зам.-изпълнителен директор", в частност - от една страна, а от друга - обезсмисля самия институт на делегиране на правомощия в административното право. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е притежавал материалната компетентност да издаде обжалвания АУПДВ. Налице е законовата възможност, предвидена в чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК изпълнителният директор на ДФЗ да делегира своите правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП на други лица от структурата на РА, което същият е сторил по законоустановения ред със своя заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. Дали Устройственият правилник на ДФЗ в относимата му редакция предоставя възможност за делегация на правомощието по издаване на АУПДВ или не, е без значение, тъй като нормативен акт от по-висок ранг - законовата разпоредба на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, към която препраща чл. 27, ал. 4 от ЗПЗП, предвижда възможност за такава делегация. Атакуваният АУПДВ безспорно е незаконосъобразен, но не е нищожен. Предвид факта, че е изтекъл преклузивният 14-дневен срок за оспорване законосъобразноста му на другите основания по чл. 146 от АПК, унищожаемостта му е санирана. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява основателна, а съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, III отделение