Решение № 10098 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2018 г.

Решение № 10098 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет (ОбС) Приморско срещу решение № 123 от 29.01.2018 г. по адм. д. № 2269/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта му, с която е отменена разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 8 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско, в частта "с която се изисква заплащане на цена на услуга за присъединяване и ползване на общинска инфраструктура – улична мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др., вкл. като условие за издаване на разрешение за строеж" и е отменена разпоредбата на чл. 64 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. По същество не оспорва, че обявяване на проекта за изменение на процесните текстове не е извършвано. Изтъква, че няма норма, която да задължава общините и общинските съвети да имат интернет страници. Счита, че ако има нарушение, то е санирано с последващи изменения и се позовава на съдебна практика, според която не непубликуването на проекта на представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на протеста. Ответната страна - прокурор при Окръжна прокуратура Бургас не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по приемане на Наредбата е инициирано от кмета на Община Приморско, който е внесъл за разглеждане пред Общински съвет – Приморско писмено предложение с вх. № 67/03.04.2003 г. за приемане на Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско. Съгласно § 8 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско, същата е приета с решение в протокол № 49/17.03.2004 г. на Общински съвет – Приморско, на основание чл. 9 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, но според представената по делото преписка по приемането на нормативния акт, същият е приет с решение № 255/11.04.2003 г. по протокол № 38/11.04.2003 г. Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско е приета от Общински съвет Приморско на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА с решение № 255/11.04.2003 г., взето със 7 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържали се" (л. 563). Разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 8 от Наредбата е изменяна с Решение № 407 от 28.04.2005 г. на Общински съвет - Приморско, прието с Протокол № 66/28.04.2005 г. и Решение № 236 от 20.12.2012 г., прието с Протокол № 17/20.12.2012 г. По отношение на частта, в която се протестира разпоредбата, а именно в частта "с която се изисква заплащане на цена на услуга за присъединяване и ползване на общинска инфраструктура – улична мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др., вкл. като условие за издаване на разрешение за строеж", същата е изменена с Решение № 177 от 21.12.2009 г. на Общински съвет – Приморско, прието с Протокол № 18/21.12.2009 г. Нормата на чл. 64 от Наредбата от приемане на нормативния акт до протестирането на разпоредбата е изменяна с Решение № 351 от 28.06.2004 г. на Общински съвет - Приморско, прието с Протокол № 53/28.06.2004 г. и Решение № 788 от 28.02.2008 г., прието с Протокол № 99/28.02.2008 г. Съдът е приел, че макар протестираните текстове да са приети от компетентен орган при спазване на изискването за мнозинство и кворум, при приемането им са нарушени чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА. Към първоначалните текстове и проектите за изменението им липсват мотиви, а при измененията не е спазено изискването за публикуване на проекта, ведно с мотивите към него. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Административният съд е направил обоснован и правилен извод, който следва да бъде споделен, че оспорваната Наредба е приета при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които представляват основание за отмяна на акта - чл. 146, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приложил ЗНА в относимата му редакция, приемайки, че допуснатите нарушения на процесуалните норми на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от този закон са съществени по своя характер. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че целта на разпоредбата на чл. 26 от ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, разгласяването на проекта и мотивите към него е начинът, чрез който принципът за откритост и съгласуваност, заложен в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи на първо място органа, в чиито правомощия е да приеме или не дадения проект. В тази връзка, нарушението на чл. 26, ал. 2 от ЗНА е съществено, тъй като обезпечава правото на участие на заинтересованите лица, чието упражняване винаги би могло да доведе до друг изход от провежданото административно производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА кореспондира с чл. 77 от АПК, който задължава компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което в случая не е изпълнено. Съдебната практика е константна, че провеждането на процедура по чл. 66-71 вр. чл. 79 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА е задължително за всеки текст на подзаконовия нормативен акт и пропускането и представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Вземането на решение от общинския съвет, без да е спазена процедурата по обществени консултации и без да са налице мотиви за приемане на текстовете, съответни на законовото изискване, както и без тези мотиви и самият проект на акта в тази част действително и в рамките на законово определения срок да са станали достояние на засегнатите лица, не са просто нарушения на административно производствените правила. Те са съществени процесуални нарушения, защото касаят правила, които обезпечат принципи на производството по издаване на подзаконови нормативни актове. Както е посочено в мотивите на Решение № 6282 от 12.05.2014 г. по адм. д. № 11061/2013 г., VІІ отд. на ВАС, обосноваността, откритостта и съгласуваността са законови принципи на нормативната дейност на органите на местното самоуправление. Тези принципи съответстват и на понятието "местно самоуправление", визирано в чл. 3, т. 1 на Европейската харта за местно самоуправление, ратифицирана от Република България /ДВ, бр. 28 от 28.03.1995 г., в сила от 01.09.1995 г. /. Съгласно чл. 3, т. 1 от хартата местните власти регулират и управляват местните обществени дела "в полза на своето население", а посочените принципи са гаранция за тази цел на местното самоуправление. В този смисъл и Решение № 7903 от 21.06.2017 по адм. д. № 2885/2017 г. на ВАС, осмо отделение. Разпоредбата на чл. 28 ЗНА предвижда, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган. Такива мотиви към Наредбата липсват, както е видно от пълната административна преписка, представена по делото. Нарушението е още по-съществено, защото с протестираните две разпоредби се въвежда заплащане цена на услуги. За въвеждане на такива такси е необходима пълна икономическа обосновка защо е необходимо събирането на такива разноски, и то именно в посочения размер. Икономическа обосновка е необходима винаги, когато по нормативен ред се въвеждат парични задължения към държавния или общинския бюджет. Именно въз основа на такава икономическа обосновка може да се направи извод дали съответното парично задължение е необходимо за изпълнение на целите на закона и пропорционално на така преследваните цели. Както обаче е установено и пред административния съд, мотиви към протестираните текстове практически липсват. По-конкретно липсват каквито и да било мотиви за приемане на оспорените текстове и икономическа обосновка на необходимостта от налагане на предвидената финансова тежест на гражданите и организациите. Липсата на мотиви има за последица невъзможност за съда, при осъществяване на проверката за законосъобразност, да определи какво включва определената такса за услугата и дали размерът и, така както е фиксиран, отговаря на изискването за икономическа обоснованост, респективно за съответствие с целта на закона и пропорционалност. Конкретно за текста на чл. 64 от Наредбата следва да се посочи, че не става ясно по каква причина таксите за ползване на сектор и информационно обслужване на автобусните терминали Приморско и Китен е обусловено от дължината на курсовете, изпълнявани от съответното превозно средство. Липсва обосновка и как са определени цените по чл. 41, ал. 1, т. 8 от Наредбата. Констатираните нарушения на административно-производствените правила са достатъчно основание за отмяна на протестираните текстове на общинската Наредба. Следва обаче да се отбележи, че разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 8, в обжалваната и част противоречи и на материалния закон. Оспореният текст от Наредбата се намира в раздел V - такси за технически услуги. В т. 8 е посочено разрешение за строеж, а оспорената част от текста гласи, че разрешение за строеж се издава след заплащане на съответната цена на услуга за присъединяване и ползване на общинска инфраструктура / улична мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др., като по-долу в текста е посочена съответната цена на квадратен метър. С разглеждания текст се поставя условие за издаване на разрешение за строеж, което не е предвидено в Закона за устройство на територията и в този смисъл му противоречи. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на касатора не се дължат, а ответникът не претендира и не доказва такива. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение