Решение № 2544 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2015 г.

Решение № 2544 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на И. С. Л. против решение по адм. д. № 51/2015 г. по описа на АС-В.. Иска отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъобразно. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не са искани обяснения от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието. Обяснения са дадени пред некомпетентен административен орган. Липсват каквито и да е доказателства, че е употребил алкохол, но съдът прието друго. Нарушен е чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, а констатациите в обобщената справка не изясняват поведението на служителя. Не е установено каква е моралната норма, която е нарушена, поради което няма яснота какво точно задължение не е изпълнил като полицейски служител.

Ответната страна директорът на ГД "Гранична полиция" при МВР не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото е установено, че служителят е поискал от лицето Д. Б. да си сменят местото на шофьора, макар да е знаел, че тя е употребила алкохол и няма СУМПС. Т. поведение е морално укоримо, защото е препятствало установяването на фактическата обстановка по ПТП и уронва престижа на службата.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 62 от 31.07.2015 г. по адм. д. № 51/2015 г. е отхвърлена жалбата на И. С. Л. срещу заповед № УРИ 3282з-524/26.02.2015 г. на директора на ГД "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, приемане на писмени обяснения на 25.01.20145 г. по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, което макар да е станало преди запознаване на жалбоподателя с обобщената справка не е нарушение на процесуалните правила. Не е имало никакво изменение на вече установените факти. Съдът приема, че е доказано нарушение на т. 19, т. 20 и т. 28, б. "а" от Етичния кодекс, дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Служителят е допуснал умишлено друго неправоспособно лице, което е употребило алкохол да заяви, че е управлявало автомобил от ПТП, подвел е контролните органи с такава информация и е възпрепятствал служителите от КАТ по изясняване на ПТП и установяване управлението на МПС. П., че е спазен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, защото издателят на заповедта е изложил съображения по цялостното поведение на служителя и конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието.

Решението е необосновано и материално незаконосъобразно.

Не съответства на събраните в дисциплинарното и съдебно производство доказателства. В заповедта е посочено, че на 13.09.2014 г. в 3.30. ч. служителят И. Л. умишлено е възпрепятствал служители от КАТ по изясняване на ПТП и установяване управление на МПС [марка] след употреба на алкохол или друго упойващо средство като разменил мястото си на водач в автомобила с Д. Т. Б., която е без СУМПС и е употребила алкохол, подвел контролните органи като при обаждане на тел. 112 е посочил жената за водач.

Няколко са безспорно установените факти от обясненията на участвалите в инцидента лица:

1. В ресторанта през нощта на 12 срещу 13.09.2014 г. собственикът на автомобила Г. Г., командир на отделение на група "ОДГ" на ГПУ Б. и Д. Б., приятелка на жалбоподателя, са употребили алкохол,

1. Жалбоподателят И. С. Л. обаче не е пил (обяснение на Г. Г. Г. - л. 50, обяснение на Д. Т. Б. - л. 53),

1. Именно защото Г. Г. е пил, той не е управлявал автомобила си. В същото заведение са се намирали и лица, с които Г. Г. има вражда и висящи наказателни дела,

1. След ПТП, умишлено предизвикано от М. К. М. с автомобил [марка], пред пристигналите контролни органи Д. Б. се е представила като управлявала автомобила, собственост на Г. Г.,

1. На телефон 112 е имало позвъняване от И. Л., който подал информация, че има ПТП и момиче е управлявало автомобил,

1. На Д. Б. са взети проби за алкохол, които са били положителни.

В обясненията на Г. Г., Д. Б. и И. Л. от 30.01.2015 г. изрично е посочено, че И. Л. е управлявал МПС-то, собственост на Г. Г.. В обясненията на В. Т. и Б. Б., ст. полицаи в РУ Б., изпратени на място след получаване на сигнала за ПТП, е посочено, че всички са потвърдили, включително нарушителят М. К. М., че момичето е управлявало [марка] - л. 55 и л. 57. Пред разследващ полицай в РУ Б. на 7.10.2014 г. жалбоподателят е посочил, че е управлявал автомобила, защото не е пил алкохол. Това негово твърдение е потвърдено при разпита и на Г. Г. на 8.10.2014 г. от разследващ полицай по ЗМ № 307/2014 г. В представеното по делото постановление от 12.12.2014 г. по досъдебно производство ЗМ № 307/2014 г. на РП Б. има мотиви за непреодолени противоречия в показанията на И. Л., Г. Г. и Д. Б., че [марка] е управляван от И. Л. и показанията на М. М. и И. И., че автомобилът е управляван от Г. Г.. Прокурорът приема, че не е установено кое е лицето, което е управлявало действително [автомобил-марка]- Г. или Л. и прекратява досъдебно производство на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

В дисциплинарното производство е установено с обяснения, че И. Л. не е пил алкохол и е управлявал МПС при настъпване на ПТП. Следователно твърдяното нарушение, че служителят е "препятствал да се установи кой е управлявал МПС след употреба на алкохол" не отговаря на действителността. Не е налице управлявано МПС от водач, който да е употребил преди това алкохол, поради което размяната на мястото на водач на МПС с мястото до шофьора не е по тази причина. По делото е доказано, че двете групи лица са били едновременно в ресторанта, между Г. Г. и М. М. има висящи наказателни производства поради нанесен побой от М. М. над полицая, а И. Л. е свидетел по тези дела. Наличието на обтегнати отношения и "вражда" обяснява, защо И. Л. е управлявал чуждия автомобил. Не обяснява обаче защо след като не е употребил алкохол посочва друго лице за водач на автомобила.

Като укоримо поведение в заповедта е посочено подвеждането на контролните органи с подаване на информация, че не той, а момичето е водача на автомобила, което обаче не е имало СУМПС и е употребило алкохол. Липсват обаче мотиви какви правни последици са настъпили от това.

Спорен е бил фактът по чия инициатива е станала смяната. В обясненията на Г. Г. и показанията по ЗМ № 307/2014 г. не е посочено, че И. Л. е предложил на Д. Б. да си сменят местата. Г. е разпитан и пред съда като свидетел, но за това обстоятелство не му е задаван въпрос. Д. Б. в обяснението си от 30.01.2015 г. - л. 53 посочва, че се е сменила на шофьорското място, защото си помислила, ако каже, че тя е управлявала колата Г. и Л. няма да имат проблеми. В обяснението си от същата дата жалбоподателят посочва, че Д. Б. е предложила да си сменят местата- л. 47. Единствено в дадените пред разследващия полицай показания на 7.10.2014 г. И. Л. посочва, че предложението е негово, което признание не е подкрепено от други доказателства. В дисциплинарното производство на 30.01.2015 г. жалбоподателят твърди вече друго.

При тези данни остава доказано само обстоятелството, че служителят е подал невярна информация на контролните органи, че не той, а друго лице е управлявало МПС. Ж. причини за подобно поведение при условие, че това друго лице за разлика от жалбоподателя е употребило алкохол и няма СУМПС, е без значение за правилното решаване на спора.

Няма никакви посочени факти и мотиви в заповедта в какво се състои неопазването на доброто име на институцията, нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК . Служителят не е управлявал МПС след употреба на алкохол и не е причинил ПТП. Лъжата по тел. 112 и пред контролните органи, че Д. Б. е управлявала автомобила няма за цел да предотврати носене на административнонаказателна или съдебна отговорност, защото Л. не е пил и не е виновен за настъпилото ПТП. Данни за друг извод не са събрани. По делото е представен АУАН № 303/15.09.2014 г., от който е видно, че нарушение на чл. 48 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е извършил М. М..

Не е налице нарушение на т. 28, б. "а" от ЕК, защото полицейският служител не е нарушил правилата за движение по пътищата на РБ, основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Смяната на местата с лице, което не е шофирало при настъпване на инцидента не означава, че е налице насърчаване към законово нарушение. Решението за смяна на местата в колата, което е взето внезапно и необмислено, е имало правни последици за Д. Б. и за Г. Г. (виж АУАН № 302/15.09.2014 г. ), но самата Б. не е управлявала МПС след употреба на алкохол и не е прикрила жалбоподателя за нарушение по ЗДвП, тъй като такова няма. Лъжата на Л. и Б. безсмислено е затруднила работата на контролните органи и създава впечатление за манипулация. Наложеното наказанието обаче не е за допуснато нарушение по т. 52-54 от ЕК, а съдът не може да санира това.

Не е допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР от административно-наказващия орган, защото преди налагане на дисциплинарното наказание на служителя е дадена възможност да даде обяснения. На 27.01.2015 г. служителят е поканен да даде обяснения за "възпрепятстване на действията на КАП по установяване управление на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, като склонил пътуващата с него Д. Б. (лице без СУМПС и употребило алкохол) да седне на мястото на водача, подвеждане на контролните органи при обаждане на телефон 112 и впоследствие пред служители на РУ Б., че Б. е управлява МПС, което представлява нарушение на т. 19, т. 20 и т. 28, б. "а" от ЕК, за което се предвижда наказание "уволнение". Поканата е връчена на 29.01.2015 г., а обяснението е дадено на 30.01.2015 г. до ВПД Директор на ГД "Гранична полиция" и е обсъдено при издаване на заповедта.

Допуснато е съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР от издателя на акта, защото по делото не са обсъдени факти, които да индивидуализират наложеното тежко дисциплинарно наказание. Цитирането на законовата разпоредба на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не освобождава наказващият орган от задължението да събере и обсъди факти относно тежестта на нарушението, правните последици настъпили от това нарушение, формата на вината и цялостното поведение на служителя. С поведението си служителят не прикрил престъпление или административно нарушение по ЗДвП, което не е взето предвид . От кадровата справка е видно, че жалбоподателят е назначен на работа в МВР през 2008 г. и до момента на издаване на оспорената заповед не е награждаван, има едно наказание през 2013 г. "писмено предупреждение". Липсата на мотиви относно вида на наказанието затруднява съдебната защита на жалбоподателя и съдебният контрол и представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

Като е отхвърлил жалбата като неоснователна съдът е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски в размер общо на 1015 лв., от които 1000 лв. общо платен адвокатски хонорар и 15 лв. държавни такси за две инстанции.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение