Решение № 2774 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2015 г.

Решение № 2774 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев против решение № 25 от 8.01.2015 г., постановено по адм. д. № 3295/2014 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Варна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кънчо Петков Бонев против решение № ЗДОИ-19/9.10.2014 г. на директора на ОД на МВР гр. Варна, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление от 25.09.2014 г. на Кънчо Бонев. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е поискал отговор на въпросите - "запознат ли сте с молба вх. № 42680/8.09.2014 г. и каква е вашата резолюция или разпореждане; какви мерки предприема ОД на МВР спрямо граждани, които години наред, както в конкретния случай не посочват постоянния и настоящ адрес, а съдът вменява задължението за това на ищците. Не е ли престъпление такова поведение?" С оглед характера на исканата информацията съдът е приел, че в случая не е поискан достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, поради което е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителят е поискал отговори на въпроси, а не достъп до информация. Несъмнено отговорите на тези въпроси не са официална, не са и служебна информация, като последната съгласно легалното определение на чл. 11 от ЗДОИ е информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За да се предостави достъп до посочената информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод направено искане. Този извод следва и от останалите разпоредби на ЗДОИ, които изискват заявителя да посочи начина на предоставяне на информацията и заплати разходите за това. В случая не се иска информация за факти, а се искат отговори на въпроси, като първият се отнася до информация по повод подадена лична молба от заявителя, а с вторият се иска изразяване на становище относно режима на гражданската регистрация. Ето защо и изводът на първоинстанционният съд, че в случая исканата информация не е обществена, тъй като същата е извън приложеното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, е законосъобразен. Твърденията в касационната жалба, че исканата информация е с надделяващ обществен интерес, са неоснователни, тъй като за да е налице такъв интерес информацията следва да е обществена. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,