Решение № 2842 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2009 г.

ВАСII отделение04.03.2010 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 45/02.07.2009 г. на Административен съд София - град по административно дело № 1580/2009 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2842 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петя Богданова Бацова от гр. София срещу решение № 45/02.07.2009 г., постановено от Административен съд София - град по административно дело № 1580/2009 г. по описа на съда, с което по жалба на Ирина Николова Станкова - Милева от гр. София е обявена нищожността на удостоверение № 171 от 22.01.2009 г. на Кмета на Район "Средец" на Столична община, с което е удостоверено, че Петя Богданова Бацова е Председател на Етажната собственост с адрес ул. "Граф Игнатиев" № 44, вх. А - дясно стълбище. Касаторката моли решението да бъде отменено, като твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, давайки ход, без да са редовно призовани всички заинтересовани страни, и освен това липсва правен интерес за Ирина Николова Станкова - Милева да обжалва удостоверението. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът Ирина Николова Станкова - Милева в писмено становище оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна и инвокира възражения срещу изложеното в нея. Повереникът й адв. Сотиров в съдебно заседание поддържа писменото становище на доверителката си и моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Петър Величков в писмени молба и становище оспорва качеството си на ответник по делото, като изтъква аргументи в насока, че такива би следвало да са дъщеря му и сина му. Същевременно твърди основателност на касационната жалба, с оглед наличието на процесуални нарушения в производството пред административния съд. Ответникът Пенко Дамянов в писмено становище сочи, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът Кмета на Район "Средец" на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова в писмени бележки и в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде уважена, да бъде отменено обжалваното решение на Административен съд София - град и да се отхвърли жалбата на Ирина Николова Станкова - Милева против Удостоверение № 71/22.01.2009 г. на Кмета на район "Средец" на Столична община. Развива съображения, че решението на административния съд е неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че съдът неправилно е квалифицирал фактите, което е нарушение на материалния закон, и се е произнесъл по една недопустима жалба, защото обявеното за нищожно удостоверение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и не създава права и задължения за ЕС. Твърди необоснованост на изводите на съда, че удостоверението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, и оспорва като прекомерно завишени присъдените разноски в размер на 450 лв. Останалите ответници Светла Бираджиева, Галина Чешмеджиева, Мария Кънчева, Мариана Пъневска, Румен Димов, Веселина Иванова, Цветан Георгиев, фирма "Вест реклама", представлявана от Веселка Драганова, Хени Гарабедян, Васила Андреева, Валентин Йосифов, Емилия Кръстева, Владимир Балканджиев, Иван Христов, Григор Захариев, Виолета Ташева, Илия Мечков, Боян Анев, Христина Иванова, Антоанета Чихал, Минка Цанева, Здравка Димитрова, Илия Марков, Михаил Чочев, Александър Попов, Наташа Данова, Лилия Ангелова, Цветанка Рашева, Георги Бакларов, Ирина Милева, Ана Петрова Георгиева, Анелия Георгиева Христова, Меглена Атанасова Якимова, Снежанка Тодорова Захариева, Мариана Гарева, Даниела Бонева, и Консорциум "Астулидис" ООД, редовно призовани, не се явяват (относимо за физическите лица от тях), не изпращат представители и не депозират писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Предлага тя да се отхвърли, а обжалваното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да обяви нищожността на оспореното пред него удостоверение № 171/22.01.2009 г. на Кмета на СО - район "Средец", първоинстанционният съд е съобразил, че към момента, в който то е издадено, при действието на приложимия ПУРНЕС кмета на района не разполага с правомощие да регистрира етажна собственост и съответно да удостоверява кой е нейният председател, а такава компетентност кметовете придобиват едва с влизането в сила на ЗУЕС, случило се след издаването на процесното удостоверение. Съдът е приел и, че удостоверението подлежи на оспорване, защото е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, а първоначалната жалбоподателка Милева като собственичка на апартамент в същия вход е засегната от него. По отношение на присъдените от него разноски в размер на 450 лв. в полза на Милева, първостепенният съд е посочил в мотивите си, че те представляват изплатен адвокатски хонорар. Касационната инстанция намира, че не са налице твърдяните пороци на решението, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението е допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след сезиране от надлежна страна. Неоснователни са доводите, че процесното удостоверение не е индивидуален административен акт и, че Милева не е имала правен интерес да го обжалва. Издаденото от кмета на района удостоверение представлява документ от значение за признаване, упражняване и погасяване на права и задължения. Волеизявлението за издаване на такъв документ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, представлява административна услуга - § 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията и съгласно § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Административно-процесуалният кодекс в тези случаи се прилага производството, уредено в АПК. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Доколкото издаденото удостоверение може да се използва като писмено доказателство за съществуването, представителството и регистрацията на Етажна собственост с адрес ул. "Граф Игнатиев" № 44, вх. А - дясно стълбище, с него очевидно се засягат правата на оспорилата го Ирина Николова Станкова - Милева както в качеството й на собственик на апартамент в този вход, така и като управител на Етажна собственост на Кооперация "Железничар", находяща се в гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 44, вх. А. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Обосновано съдът е посочил, че кмета на района не е разполагал с компетентност да издаде процесното удостоверение. Приложим нормативен акт в случая към момента на издаването на удостоверението е ПУРНЕС, в който не са предвидени правомощия на общинската и/или районната администрация досежно управлението на етажната собственост. Такива правомощия за администрацията законодателят е предвидил в новия ЗУЕС, обнародван в ДВ, бр. 6/23.01.2009 г., в сила от 01.05.2009 г., но последният към 22.01.2009 г. не е бил действащ. Нещо повече, за пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че Етажна собственост с адрес ул. "Граф Игнатиев" № 44, вх. А - дясно стълбище, не е законосъобразно учредена, доколкото не са налице предпоставките на чл. 9а от ПУРНЕС. Не са допуснати и твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, административният съд е положил дължимата грижа по установяването на собствениците на апартаменти в Етажната собственост с адрес ул. "Граф Игнатиев" № 44, вх. А (вкл. изискал сведения за целта от районната администрация), като е дал ход на делото в проведеното от него съдебно заседание, след като призовал редовно всички заинтересовани страни. Извън горното, дори и това да не беше така, касаторката Бацова, която е била редовно призована, не би могла да упражни чужди процесуални права. Направеното от административния орган възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК (приложим по силата на чл. 144 от АПК) за прекомерност на присъдените от административния съд разноски прескрибира и не може да бъде уважено - то е трябвало да се направи в производството пред първата съдебна инстанция, и след като това не е сторено своевременно, следва да се счита преклудирано. Гореизложеното обуславя извода, че решението, подложено на касация, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора поначало основателна се явява заявената в съдебно заседание претенция на повереника на Ирина Николова Станкова - Милева за присъждане в полза на доверителката му на сторените от последната деловодни разноски, но доколкото действителното им извършване в производството пред тази инстанция не е доказано, такива не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 9 ПУРНЕС
  • чл. 21, ал. 1