Решение № 15504 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4656/2013 г.

Решение № 15504 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4656/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново срещу решение № 56/01.03.2013 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 865 по описа за 2012 г. в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 06/1200375/19.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в полза на "Дани Трейд" ЕООД в общ размер на 41 266.85 лева по 14 фактури, издадени от "Нефт експрес груп" ЕООД. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за реалност на доставките, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при допускането и оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Иска се отмяна на оспорената част от решението, както и в частта му за разноските и отхвърляне на оспорването на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Дани Трейд" ЕООД, чрез поверениците си адв. Данкова и адв. Димитров, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред ВАС е оспорена правилността на решението на АСВТ в частта решаваща спора за съществуването на отреченото с ревизионния акт на приходната администрация право на приспадане на данъчен кредит на "Дани Трейд" ЕООД за данъчни периоди м. 10.2009 г. и м. 01, 02, 03 и 04.2010 г. в общ размер 41 266.85 лева по 14 броя фактури, издадени от "Нефт експрес груп" ЕООД, с предмет на доставката дизелово гориво. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките на стоки и услуги по фактурите, за които касаторът е упражнил право на данъчен кредит и позоваване на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Според органите по приходите по обсъжданите доставки няма доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху родово определените вещи, тъй като с оглед особения предмет на доставката - течно гориво не са представени документи по чл. 12, ал. 1 и 3 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, респ. представените са неотносими към спорните доставки или им липсват реквизитите по наредбата. Възприети са нередовността от външна страна на издадените от превозвача "Аск - бул" ООД товарителници и пътни листове; обсъдено е отсъствието на договор за превоз и на фактури за превозната услуга. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите установявания на съда са различни от тези на администрацията и се основават на събрани в хода на съдебното дирене доказателства. Според инстанцията по същество предаването на стоките по спорните доставки е установено с приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листове, АДД и декларации за съответствие, които са приложени към всяка от фактурите. Съдът е отговорил на довода за антидатиране на договора за транспорт от 01.10.2007 г. между "Аск бул" ООД и "Дани Трейд" ЕООД сочейки липсата на изисквана форма за действителност на този договор и наличието на товарителници, от които се установява част от съдържанието на договора. Ценени като доказателствени средства са приемо-предавателните протоколи без да е открито производство по оспорването им, въпреки нарочното искане на повереника на ответника в становището му от 30.11.2012 г. Дадена е вяра и на приетата по делото ССЕ. Заключението на експерта е, че жалбоподателят води подробна счетоводна отчетност, позволяваща проследяването на осчетоводените стопански операции, включително и свързаните с доставчиците, по чиито фактури е отречено приспадането; получените доставки от доставчика "Нефт експрес груп" ЕООД по спорните фактури, са осчетоводени по аналитичната партида на дебита на съответната материална сметка срещу кредита на разчетната сметка, по която се водят разчетите за доставчиците. Счетоводните записвания са в унисон с изискванията на съответния счетоводен стандарт. Проследен е стоковия поток нагоре по веригата, съобразен с получените от ДЗЛ доставки на горива, като приходът от посочените доставки е отчетен надлежно в съответствие с принципа на съпоставимост, а методът на изписване на стоките е този на среднопретеглената стойност. При доставчика материалната сметка е водена само стойностно, като стоките са заприхождавани ежемесечно по материалната му сметка, а изписването е осчетоводено еднократно към 31.12.2009 г. Приходите от продажбите на стоките е отчетен от този доставчик в ГФО за съответните години. Крайният извод на съда е за осъществяване на предпоставките на данъчното предимство по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и неправомерното му отричане с РА. Решението е правилно. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост /прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик според чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Субект на изпълнението следва да бъде доставчикът. С арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки имащи за предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. Естеството на стоката по доставките - дизелово гориво, което по хипотеза не се съхранява в обособено количество, изключва съгласието като способ за индивидуализиране. Това предполага доказване на предаването на вещите по доставката. Установено е предаването на процесните стоки като способ за индивидуализирането им по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и условие за преминаване на собствеността върху тях. Съдът е извършил дейност по преценка на доказващите предаването доказателствени средства - товарителници, пътни листове и декларации за съответствие. Увеличеното в приобщените в хода на съдебното дирене съдържание на товарителниците по отношение на представените в ревизионното производство копия с подпис и печат на изпращач и получател не е основание за изключване на достоверността на вторите представени. Липсва пречка за сукцесивно попълване на транспортния документ. "Допълнителните вписвания" на товарителниците не са "добавки между редовете" по терминологията на чл. 178, ал. 2 от ГПК и не засягат редовността от външна страна на документите. Средството за дисквалифицирането на допълнително представените товарителници /с вписванията в тях/ като доказателствено средство е оспорването на истинността им по реда на чл. 193 от ГПК. Това не е сторено от ответника /той се е ограничил да оспори само приемо-предавателните протоколи/. Съдът не се е доверил безкритично на товарителниците като информационен източник, а ги е съпоставил с пътните листове и декларациите за съответствие. Декларациите по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол са годно доказателствено средство за факта на предаване на спорните количества гориво. В тях е извършено отбелязването по чл. 12, ал. 2 от Наредбата на Дани трейд, като лице, което ще извършва последващо разпространение на течното гориво. Това посочване е дължимо дори в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 19 от наредбата. Опущение на съда е да се произнесе по оспорването на приемо-предавателни протоколи и основаването на тях да изводите му за релевантните за спора факти. Този пропуск се преодолява от събирането на други доказателства, които с интензитета на убеждаващото въздействие на пълното доказване. При наличието на облагаеми доставки с получател ответника по касация е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС с последиците по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС - изискуемост на данъка и задължение на доставчика да го начисли. Елемент от фактическия състав на начисляването е издаването на данъчен документ - чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка при тези предпоставки е правомерно, а това изключва отричането на правото на приспадане по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски в размер на 1 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение