Решение № 1061 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2011 г.

Решение № 1061 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НС на НЗОК/, чрез пълномощника адв. Ангел Панайотов, против решение № 1230/17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7883/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен мълчаливият отказ на Управителния съвет /УС/ на НЗОК да се произнесе по жалба на "ДКЦ 2" ЕООД гр. Русе против заповед на директора на РЗОК гр. Русе, с която е отказано да бъде сключено допълнително споразумение към индивидуалния договор за предоставяне на медицинска помощ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответната страна - "ДКЦ 2" ЕООД гр. Русе, чрез управителя д-р Емил Панайотов, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменен мълчалив отказ на УС на НЗОК да се произнесе по жалба на "ДКЦ 2" ЕООД гр. Русе с вх. № 11-04-16/31.08.2009 г. против заповед № РД-09-833/13.08.2009 г. на директора на РЗОК гр. Русе, с която е отказано да бъде сключено допълнително споразумение за включване на пакет "Образна диагностика" към сключения индивидуален договор за предоставяне на медицинска помощ за 2009 г.; преписката е изпратена на Председателя на НС на НЗОК за произнасяне по жалбата на "ДКЦ 2" ЕООД - гр. Русе против заповед № РД-09-833/13.08.2009 г. на директора на РЗОК гр. Русе, в едномесечен срок от влизане на решението в сила. За да постанови този акт съдът е приел, че се обжалва мълчалив отказ на УС на НЗОК по жалба на "ДКЦ 2" ЕООД гр. Русе, който е незаконосъобразен поради това че не е постановен в изискуемата писмена форма, както и при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, тъй като не е мотивиран. Наред с това съдът е приел, че съгласно чл. 59, ал. 7 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, в приложимата за случая редакция от ДВ, бр. 107/2002 г. и ДВ, бр. 99/2009 г., за сезирания с жалбата административен орган възниква задължение да се произнесе в едномесечен срок и като не е направил това, същият е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ. Съдът е приел за неоснователно възражението на НЗОК за отпаднал правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, предвид последвалото сключване на допълнително споразумение за пакет "Образна диагностика" към индивидуалния договор за 2010 г. В тази връзка е посочил, че правният интерес на жалбоподателя се обуславя от възможността за търсене на обезщетение за претърпените вреди и пропуснати ползи при евентуална отмяна на отказа, което изрично е предвидено като възможност в чл. 59, ал. 7 ЗЗД. Настоящият касационен състав, като извърши служебна проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира, че така постановеното решение е недопустимо. От фактическа страна по делото е безспорно, че "ДКЦ 2" ЕООД гр. Русе има сключен индивидуален договор за медицинска помощ за 2009 г. с НЗОК. От "ДКЦ 2" ЕООД е подадено заявление с вх. № 29-04-384/19.05.2009 г. до РЗОК гр. Русе с искане за включване на пакет "Образна диагностика" в предмета на сключения индивидуален договор. По това заявление е постановен отказ със заповед № РД-09-833/13.08.2009 г. на директора на РЗОК. Тази заповед е обжалвана от "ДКЦ 2" ЕООД пред УС на НЗОК с жалба от 31.08.2009 г. От директора на НЗОК са дадени указания за отстраняване на нередовности по жалбата с писмо изх. № 11-04-16/03.09.2009 г., впоследствие е изпратено писмо с изх. № 11-04-16/08.10.2009 г. до управителя на "ДКЦ 2" ЕООД и до други органи и институции, но не е постановен акт по жалбата, с която е сезиран нито в едномесечен срок, считано от 08.10.2009 г., нито впоследствие. От лечебното заведение е подадена жалба до съда с вх. № УС-12-00-50/12.11.2009 г. по регистъра на НЗОК, против мълчалив отказ на УС на НЗОК по жалба против заповед на директора на РЗОК гр. Русе № РД-09-833/13.08.2009 г., с която е постановен отказ да се сключи допълнително споразумение за включване на пакет "Образна диагностика" в предмета на сключения индивидуален договор. По тази жалба е образувано производството по адм. дело № 7883/2009 г. по описа на Административен съд София - град, по което съответно е постановено обжалваното в настоящото производство решение. С определение № 11698/12.10.2010 г. по адм. дело № 5737/2010 г. на ВАС, шесто отделение, е прието, че жалбата до съда е подадена в срок, поради което е допустима. В чл. 59, ал. 6 ЗЗО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 107/2002 г., е предвидено, че отказът на директора на РЗОК да сключи договор с изпълнителя може да се обжалва от изпълнителя в 2-седмичен срок пред управителния съвет на НЗОК чрез директора на НЗОК, ако последният не отмени еднолично отказа, а според ал. 7 /в същата редакция/ управителният съвет се произнася по отказа в 1-месечен срок от постъпването на жалбата; отказът подлежи на обжалване по ЗАП пред съответния окръжен съд в 2-седмичен срок; в случай на отмяна на отказа от съда изпълнителят може да предяви иск за пропуснати ползи за периода на необоснования отказ за сключване на договор. С изменението на ал. 7 с ДВ, бр. 99/2009 г. е предвидено, че отказът подлежи на обжалване по реда на АПК, пред съответния административен съд. Видно от тази правна регламентация на обжалването на отказите за сключване на индивидуални договори, респективно - на отказите за сключване на допълнителни споразумения към тези договори, приложими са общите правила за обжалване на административните актове, според които обжалването по административен ред не е задължително условие за допустимостта на обжалването по съдебен ред /в този смисъл са напр. определения № 2572/24.02.2009 г. по адм. дело № 1395/2009 г., № 11708/09.10.2009 г. по адм. дело № 12319/2009 г., № 12480/26.10.2009 г. по адм. дело № 12678/2009 г., всички на ВАС, шесто отделение, и др./. Предвид това в случаите, в които горестоящият административен орган не се е произнесъл в определения срок, както и в случаите, в които се е произнесъл, но е потвърдил обжалвания административен акт, на обжалване подлежи първоначалния административен акт. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 98, ал. 2, изречение второ АПК, който е приложимият процесуален закон към момента на развитие на обсъжданите правоотношения. Наред с това в чл. 97, ал. 5 АПК е предвидено, че когато компетентният да разгледа жалбата орган не се произнесе в срока по ал. 1 /респективно в предвидения в специална правна норма срок, какъвто е конкретния случай/, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Затова в случаите по чл. 59, ал. 6 и ал. 7 ЗЗО, когато УС на НЗОК е потвърдил отказа на директора на РЗОК, на обжалване подлежи отказа на РЗОК, който е самостоятелен административен акт, произвеждащ непосредствено правно действие. Същото се отнася за случаите, при които УС на НЗОК не се е произнесъл по жалбата на заинтересованото лице против отказа на директора на РЗОК. В приложимите разпоредби на ЗЗО не е предвидено, че пред съда се обжалва актът на горестоящия административен орган, поради което съгласно общите правила по АПК - чл. 97, ал. 5 и чл. 98, ал. 2, изречение второ АПК, на обжалване подлежи първоначалният административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че при липса на произнасяне на горестоящия административен орган не се формира "мълчалив отказ", тъй като не става въпрос за издаване на административен акт. В случая не е налице и "мълчаливо потвърждаване" от горестоящия орган, което да подлежи на обжалване пред съда, тъй като подобно обжалване представлява изключение от общите правила по АПК и за да е приложимо, следва да бъде изрично предвидено в закон, а в случая такова липсва. По изложените съображения, първоинстанционният съд в случая неправилно се е произнесъл по законосъобразността на мълчаливия отказ на УС на НЗОК да се произнесе по жалбата на "ДКЦ 2" ЕООД против отказа на директора на РЗОК гр. Русе да сключи допълнително споразумение към индивидуалния договор. При преценката относно предмета на жалбата съдът е следвало да вземе предвид приложимите процесуални правила - чл. 59, ал. 6 и ал. 7 ЗЗО /в приложимата редакция/ и чл. 97, ал. 5 и чл. 98, ал. 2, изречение второ АПК, и в съответствие с това да приеме, че жалбата е подадена против подлежащия на обжалване административен акт - отказът на директора на РЗОК да сключи допълнително споразумение /заповед № РД-09-833/13.08.2009 г. на директора на РЗОК гр. Русе/. Доколкото подаването, респективно - разглеждане на жалба против акт, подлежащ на обжалване пред съда, представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, съответно - на съдебното производство, съдът е следвало служебно да определи предмета на оспорване, като в тази връзка изхожда от съдържанието на подадената жалба и от формираното в нея искане по същество на спора. В конкретния случай е несъмнено, че жалбата е насочена против отказа за сключване на допълнително споразумение и искането на оспорващия е този отказ да бъде отменен. Предвид горното, съдът се е произнесъл по акт, който не подлежи на обжалване и съответно - на съдебен контрол, поради което е постановил недопустимо решение, което следва да обезсилено на основание чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 221, ал. 3 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за произнасяне с допустим съдебен акт, съобразно указанията на настоящото решение. При новото разглеждане съдът следва да конституира надлежния ответник по жалбата, съобразен с предмета на обжалване, както и да прецени необходимостта от препращането на делото на друг местнокомпетентен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд