Решение № 8940 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Европейски пътища АД чрез юрисконсулт К. Захариева против Решение 1000/30.05.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 3252/2022 г. С решението съдът отхвърлил жалбата на Европейски пътища" АД, с ЕИК 115004094, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от изпълнителния директор М. П., против Решение ПВ-32-П/2022 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив и осъдил дружеството да заплати разноски 200 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка с твърденията за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, се сочи, че съдът не съобразил обстоятелството, че административният акт не бил мотивиран, както и, че не е била спазена процедурата по чл. 34 и чл. 35 АПК за неговото издаване. Твърди се и нарушение на чл. 2, ал.1, т.2 във връзка с чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., само Наредбата за ОВОС), тъй като административният орган е следвало да извърши собствена преценка на фактите и обстоятелствата по случая, а не да взема мнението на друг орган, относно недопустимостта на инвестиционното предложение. Във връзка с релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът изтъква, че съдът е бил длъжен да допусне изслушване на съдебно геоложка или съдебно екологична експертиза, която да установи в действителност спорните правоотношения, което той не е сторил, независимо от отправеното от дружеството доказателствено искане. Съдът не обсъдил и възраженията на дружеството, които били повдигнати в хода на първоинстанционното съдебно производство. Съдът не е изложил обосновани мотиви във връзка с формираното от него вътрешно убеждение, че инвестиционното предложение е недопустимо, респ., че обжалваният административен акт е законосъобразен. Иска се съдът да отмени съдебното решение и да уважи жалбата срещу оспорения административен акт. Претендират се деловодни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав намира процесната касационна жалба за неоснователна. С обжалваното първоинстанционно съдебно решение Административен съд Пловдив е приел за установено от фактическа страна, че Европейски пътища АД е подал до РИОСВ - Пловдив уведомление с вх. ОВОС-279/31.01.2022 г. за инвестиционно предложение относно Удължаване с 25 години срока на концесия за добив от находище Белащица - участък Юг, част от ПИ 03304.31.2, землище с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив. Последвала е съгласувателна процедура от компетентните държавни институции относно допустимостта на инвестиционното предложение. Видно от писмо с изх. ОВОС-279-2/14.02.2022 г. и приложенията към него, уведомлението и доказателствата са изпратени на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район (БДИБР), за становище на основание предвиденото в чл.155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите (ЗВ). Този орган е следвало да даде своето становище относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. Уведомлението е изпратено на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата за ОВОС на кмета на Община Родопи, както и на кмета на Кметство с. Белащица за обявяване на обществено достъпно място. Уведомлението за ИП е публикувано на интернет страницата и обявено на информационното табло на общината. Според становището на кмета на Община Родопи", обективирано в писмо с вх. ОВОС-279-4/17.02.2022 г. инвестиционното предложение е недопустимо. Органът се аргументира с обстоятелството, че Община Родопи съвместно с ВиК Пловдив са започнали процедура за осигуряване на алтернативни водоизточници за допълнително водоснабдяване на с. Белащица и възможности за включване на съществуващите три извора обединени под общо име КЕИ Калоян дере" 1, 2 и 3 в съществуващата мрежа на селото. В писмото е посочено, че проектът за СОЗ около водоизточниците е входиран за разглеждане и утвърждаване в БДИБР. В допълнение е изтъкнато от кмета на Община Родопи, че трите ИП за кариери в землището на с. Белащица ще окажат негативно влияние върху околната среда. Съдът е установил, че срещу уведомлението за инвестиционното предложение в РИОСВ-Пловдив, касаещо удължаване с 25 години срока на концесия за добив от находище Белащица-участък Юг", част от ПИ 03304.31.2, землище с. Белащица, общ. Родопи", обл. Пловдив, с възложител Европейски пътища" АД, са постъпили възражения и от граждани. Аргументите на заинтересованата общественост касаят вероятността природата да бъде замърсена, както на въздуха, така и на флората и фауната в този район. От своя страна БДИБР не е изразила становище по направеното уведомление за реализиране на инвестиционното предложение. С преписка вх. ПУ-09-7/22,02.2022 г. е представен Проект за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителна зона (СОЗ) за каптирани извори Калоян дере 1" и Калоян дере 2, с. Белащица, общ. Родопи", за провеждане на процедура за учредяване на санитарно- охранителна зона (СОЗ), която следва да е съобразена с Наредба 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба 3/2000 г.). Съдът приема, че в Приложение 2 към чл. 10, ал. 1 от Наредба 3/16.10.2000 г. са въведени забрани и ограничения за добив на подземни богатства в пояс II (общ със пояс III) на СОЗ. В хода на образуваното административно производство и по повод подаденото от дружеството уведомление БДИБР изрично е посочила, че не може да произнесе със становище за допустимост по административно производство, развило се пред РИОСВ-Пловдив, преди влизане в сила на индивидуален административен акт по смисъла на Глава четвърта от Наредба 3/2000 г., чрез който да бъде завършена процедурата по учредяване на СОЗ за каптирани извори Калоян дере 1" и Калоян дере 2", с. Белащица, Община Родопи". При тези данни с Решение ПВ-1-Сп/2022 г. административното производство, започнало с уведомление за ИП с вх. ОВОС-279/31.01.2022 г. по процедурата по реда на глава шеста от ЗООС в т.ч. и съвместна процедура по оценка за съвместимост с предмет и цели за опазване на защитените зони е спряно. Решението на РИОСВ-Пловдив е оспорено по съдебен ред. С Определение 613/14.04.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 774/2022 г. Решение ПВ-1-Сп./2022 г. е отменено по жалба на Европейски пътища" АД и преписката е върната за продължаване на административното производство по уведомление с вх. ОВОС- 279/31.01.2022 г. Впоследствие изрично е изискана информация относно това дали е издаден административен акт по смисъла на Глава четвърта от Наредба 3/2000 г. по преписка с вх. ПУ-09-7/22.02.2022 г. и дали е влязъл в законна сила. От страна на БДИБР е постъпило писмо с изх. ПУ-01-127(11)/24.11.2022 г., като в него се изразява следното становище: ИП попада в рамките на пояс II -ри (общ с пояс Ill-ти) на СОЗ около КЕИ Калоян дере 1" и КЕИ Калоян дере 2", намиращи се в землището на с. Белащица, общ. Родопи", обл. Пловдив, за обществено питейно-битово водоснабдяване на с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив, учредена със Заповед C03-M-434/12.09.2022r. на Директора на БДИБР. Видно от съдържанието на т. 2.1., подточка 2.1.2. от Заповед СОЗ-М- 434/12.09.2022 г. на директора на БДИБР, в пояс II -ри (общ с пояс III-ти ) на санитарно-охранителната зона се забранява добив на подземни богатства. Процесните зони попадат в зоната за защита на водите. В становището на БДИБР относно недопустимостта на ИП е посочено, че концесията за добив на мрамори от находище Белащица-участък Юг" (Родопи-юг), землище на с Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив попада в зона за защита на водите, определена съгласно чл. 119, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, т. 1 и т. 2 и ал. 5 от ЗВ - подземно водно тяло BG3GOC1000Pt041 - Карстови води - Централно Родопски масив, което съгласно Раздел III от ПУРБ на ИБР е обявено за питейно подземно водно тяло. При тези данни се констатира, че административният орган е издал процесното решение, с което на основание чл. 2а, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от НУРИОВОС е прекратено административното производство по започнала по реда на глава шеста от ЗООС процедура, в т.ч. и съвместната процедура по реда на чл. 31 от ЗБР, образувано с уведомление с вх. ОВОС-279/31.01.2022 г. за инвестиционно предложение: "Удължаване с 25 години срока на концесия за добив от находище Белащица-участък Юг" част от ПИ 03304.31.2, землище с. Белащица, общ. Родопи", обл. Пловдив, с възложител Европейски пътища" АД. За доказване на релевантните за правния спор фактически обстоятелства, съдът е допуснал изслушването на съдебно - техническа експертиза. Според установяванията на вещото лице, на което съдът е възложил задачите за изпълнение, концесионната площ на Европейски пътища" АД от находище Белащица - участък Юг" се намира на около 2,0 kм южно от с. Белащица, общ Родопи". Площта е разположена на левия скат на Калоян дере, идващо от юг и преминаващо през с. Белащица (Приложение 1.1). Концесионната площ заема част от ПИ с идент. 03304.31.2 от землището на с. Белащица. Посочва, че концесионната площ на дружеството от находище Белащица - участък Юг, по координатите на граничните точки на площта, попада в подземно водно тяло /ПВТ/ с код BG3GO0000PtO41 - Карстови води - Централно Родопски масив, представено на Приложение 1.2 (по Annex 21 Pt-1 от приложенията на Раздел 1 на ПУРБ). ПВТ е зона за защита на водите. Съгласно Раздел 3 - Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите на действащия ПУРБ на БД ИБР, т. 3.1. 2 Зони за защита на подземни води, предназначени за питейно водоснабдяване, Таблица 3 Регистър на питейните подземни водни тела в Източнобеломорски район" като зони за защита на водите, ПВТ с код BG3G00000PW41 - Карстови води - Централно Родопски масив, ИП е част от питейните подземни водни тела в Източнобеломорски район под 34 в Таблица 3 с код на зоната за защита на водите BG3DGW00000Pt041 (Приложение 2). В открито съдебно заседание по делото вещото лице дава пояснения относно изготвените приложения - картен материал. Изрично пояснява, че съгласно Заповед СОЗ-М-434 от 12.09.2022 г. на директора на БДИБР, концесионната площ на жалбоподателя попада в санитарно-охранителната зона. При така установените фактически обстоятелства, релевантни за правния спор съдът достига до правилен извод относно липса на основанията по чл. 146 АПК решението на директора на РИОСВ Пловдив да бъде отменено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни основания за отмяна на обжалвания административен акт. Следва да се споделят изводите на първоинстанционния административен съд, формирани след преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Съдът не е допуснал соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган. С него е прекратено административното производство по започнала по реда на глава шеста от ЗООС процедура, в т.ч. и съвместната процедура по реда на чл. 31 от ЗБР, същото отговаря на изискванията за форма, спазени са административнопроизводствените правила. Директорът на РИОСВ Пловдив е мотивирал своя акт, като е обсъдил писмените доказателства, приложени към административната преписка, които с оглед становището за недопустимост на ИП имат и съгласувателен характер. В чл. 53, ал.1 АПК се съдържа изрична възможност в хипотеза като настоящата да бъде дадено съгласие или мнение на друг орган. По-конкретно, чл. 53, ал.1 АПК предвижда, че когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. Следователно, обстоятелството, че директорът на РИОСВ Пловдив действа в условията на обвързана компетентност не го лишава от възможността, да приеме своето решение след проведена съгласувателна процедура относно действителността на ИП, като обсъди и съображенията на останалите органи, с оглед комплексния характер и правни последици на направеното инвестиционно предложение от Европейски пътища АД. Правилно съдът се е позовал на чл. 4а, ал. 1 НУРИОВОС, според която норма компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изпраща уведомлението по чл. 4 на директора на съответната басейнова дирекция за становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 ЗВ относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. Дискрецията на органа, относима към приетото решение на директора на РИОСВ-Пловдив е установена и в разпоредбата на чл. 155, ал.1, т.23 от ЗВ. Тази норма оправомощава БДИБР да изпълнява държавната политика на басейново ниво, като: издава становища за допустимост на инвестиционни предложения, които са предмет на процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за съответствието им с плана за управление на речния басейн и/или с плана за управление на риска от наводнения, със съдържание, определено в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13; становищата се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции. Правилно съдът е кредитирал становището на директора на БДИБР, където са посочени предметът на ИП, целта на ИП, най-близко разположените водни обекти, източници на питейно-битово водоснабдяване и СОЗ в района на ИП, история на предоставената концесия, основните видове дейности, които се извършват, мотивирана оценка, констатация, че ИП попада в подземно водно тяло с код BG3G00000Pt041 - Карстови води - Централно Родопски масив, което съгласно Раздел Трети от ПУРБ на ИБР е обявено за питейно подземно водно тяло. Според становището ИП е в противоречие с т.2.1, подточка 2.1.2 от Заповед CОЗ-M-434/12.09.2022 г. на директора на БДИБР, издадена съгласно разпоредбите на Наредба 3/10.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно - охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба 3/10.10.2000 г.). Съгласно т.2.1, подточка 2.1.2 от цитираната по- горе заповед в пояс II-ри (общ с пояс III-ти) на санитарно-охранителната зона се забранява добив на подземни богатства. Съдържанието на Заповед CОЗ-M-434/12.09.2022 г. е възпроизведено в съпътстващите административната преписка писмени документи, които не са оспорени, поради което следва да се приеме, че действително ИП на касатора попада в процесната санитарно-охраняема зона. Заповед CОЗ-M-434/12.09.2022 г. се намира на лист 445 от втори том на адм. дело 3252/22 по описа на Административен съд Пловдив. Съгласно чл. 2а, ал.1 от Наредбата за ОВОС компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Становището на директора на БДИБР е послужило като основание за издаване на оспореното решение от директора на РИОСВ-Пловдив. При отрицателно становище той следва да прекрати процедурата по ОВОС, в т. ч и съвместната процедура по реда на чл. 31 от ЗБР на съответния етап. От данните по делото безспорно се установява недопустимост на инвестиционното предложение с оглед ПУРБ на ИБР., обосновано от предвиденото в т. 2.1, подточка 2.1.2 от Заповед CОЗ-M-434/12.09.2022 г. на директора на БДИБР. Налице са основанията по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, за прекратяване на процедурата по глава шеста, раздел трети от ЗООС. В този смисъл е и решение 9093 от 11.07.2017 г. по адм. д. 2268/2017 г., VI отд. на ВАС, решение 11870 от 5.10.2018 г. по адм. д. 4127/2018 г., VI отд. на ВАС, решение 7918 от 29.06.2015 г. по адм. д. 15841/2014 г., V отд. на ВАС. Заповед СОЗ-М-434/12.09.2022 г. на директора на БДИБР има характер на общ административен акт и съгласно чл. 180, ал.1 АПК обжалването не спира изпълнението й. Установи се, след извършена служебна проверка от съда, че с Определение 1668 от 27.10.2022 г., постановено по адм. дело 2646/2022 г., Административен съд Пловдив, е отхвърлил искането на Европейски пътища" АД за спиране на предварителното изпълнение на посочената по-горе заповед. С Определение 4100 от 19.04.2023 г. на Върховния административен съд, постановено по АД 186/2023 г., е оставено в сила с Определение 1668 от 27.10.2022 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 2646/2022 г. Правилно съдът е намерил, че в този случай директорът на РИОСВ - Пловдив действа в условията на обвързана компетентност, на основание нормата на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, която го задължава при наличие на становище за недопустимост от специализиран компетентен орган да прекрати провежданата процедура по ОВОС. Извън правомощията на административния орган е да продължи процедурата, при наличие на такова становище за недопустимост. Касационната инстанция достига до извод, че първоинстанционният административен съд не е допуснал твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е установил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, въз основа на допустимите, необходимите и относимите доказателства и доказателствени средства. Решението е обосновано, а съдът законосъобразно е отхвърлил първоинстанционната жалба. Предвид така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение е правилно тъй като не се установиха сочените касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 предл. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касационната жалба се явява основателна, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да възложи в тежест на касаторовата страна разноските за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, възлизащи на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение