Решение № 3945 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2020 г.

Решение № 3945 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Бойчиновци, чрез адв. А. срещу решение № 431/24.09.2020 г. по адм. дело № 318/2020 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменена негова заповед № 305/22.07.2020 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно – необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на разноски за двете инстанции. Ответницата по касационната жалба – Т. Д., в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Монтана е установил, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Т. Д. на длъжност –"финансов контрольор" при Общинска администрация Бойчиновци, считано от 12.07.2020 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) с посочени в заповедта мотиви – поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, тъй като същата престава да отговаря на изискванията за заемане на длъжността, регламентирани в длъжностната характеристика. АС-Монтана е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, но в нарушение на основни принципи на административния процес, в противоречие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. Правилна е преценката на първоинстанционния сэъд за липса на материалноправни предпоставки за издаване на процесната заповед. Посоченото в заповедта правно основание – чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите на здравословни причини, която е възникнала по време на това правоотношение. Както правилно приема първоинстанционния съд тази невъзможност следва да е възникнала обективно и да не е обусловена от действията на страните в служебното правоотношение. Съдът правилно е приел, че изложените в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а изложените мотиви обосновават настъпила промяна във фактическата обстановка – в изискванията за заемане на длъжността, в разработената, съгласувана и утвърдена на 02.12.2019 г. длъжностна характеристика. Променените изисквания за длъжността обаче не стоят извън волята на органа по назначаване, а са извършени по негово изрично волеизявление. Промяната във фактическото положение (въвеждане на нови изисквания за длъжността) не се дължи на обективна причина, а на субективна преценка на една от страните по правоотношението. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. Неотносим към мотивите на съда е доводът на касатора, че процесната промяна в длъжностната характеристика е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, тъй като в случая не длъжностната характеристика е предмет на съдебен контрол, а законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Предвид гореизложеното правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение