Решение № 5282 от 18.5.2023 г. на ВАС, VII о.
ВАССедмо отделение18.05.2023 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 126 от 05.08.2022 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело 172/2022 г.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община Кюстендил разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма Интеррег ИПП България - Сърбия 2014-2020 г. срещу Решение 126 от 05.08.2022 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело 172/2022 г., с което по жалба на община Кюстендил е отменено негово Решение РД-02-14-409 от 14.04.2022 г. за определяне на финансова корекция на община Кюстендил. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението не съдържа достатъчно мотиви, които да обосноват незаконосъобразност на административния акт. Изложени са съображения, че съдът е формирал неправилен и необоснован извод за липса на констатираното нарушение. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответната страна. Ответникът по касационната жалба община Кюстендил, чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на община Кюстендил Решение РД-02-14-409 от 14.04.2022 г. на ръководителя на НО по програма Интеррег ИПП България - Сърбия 2014-2020 г., с което на общината е определена финансова корекция в размер на 227,52 лв. с ДДС по договор Д-00-410/22.05.2020 г. с изпълнител НАД Дизайн ЕООД. От фактическа страна съдът е установил, че между община Кюстендил и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключен договор за субсидия РД-02-29-80/16.05.2019 г. за изпълнение на проект Екологосъобразни трансгранични селища по-добър опит в ученето. За изпълнение на горепосочения проект е проведена опростена тръжна процедура (simplified tender procedure) по реда на Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на Европейския съюз (версия 2019.0, PRAG) с предмет: Доставка на оборудване за Екологичен образователен център в село Слокощица, община Кюстендил. В резултат на проведената процедура между община Кюстендил като възложител и НАД Дизайн ЕООД като изпълнител е сключен договор за доставка Д-00-410/22.05.2020 г., съгласно който дружеството се е задължило да достави и монтира оборудване, посочено в т. 1. 1 от същия, част от което са 90 кв. м вертикални щори. Съгласно приемо-предавателен протокол от 21.09.2020 г., подписан от кмета на община Кюстендил и управителя на НАД Дизайн ЕООД, доставени са 90 кв. м вертикални щори. На 13.11.2020 г. е издадена фактура 1000000151 за окончателно плащане по договора в размер на 42 006,46 лв. без ДДС (50 407, 75 лв. с ДДС), от която е приспадната авансово платената сума в размер на 16 802,58 лв. без ДДС (20 163,10 лв. с ДДС) по фактура 1000000122/29.07.2020 г. На 20.11.2020 г. от представители на община Кюстендил и НАД Дизайн ЕООД е подписан протокол, в който е отразено, че след проверка на място от възложителя е установена разлика от 16 кв. м от първоначално заложеното количество монтирани щори по позиция 35 от договора, поради което доставеното количество щори е коригирано от 90 кв. м на 74 кв. м. Издадено е кредитно известие 1000000153/20.11.2020 г. към фактура 1000000151/13.11.2020 г. за сумата от 189,60 лв. без ДДС (227,52 лв. с ДДС) стойността на 16 кв. м щори. Сумата е върната от изпълнителя на община Кюстендил на 23.11.2020 г., видно от отчет по сметка от 23.11.2020 г., издаден от Общинска банка АД. Окончателната сума, платена по договора, е в размер на 50 180,23 лева с ДДС. С писмо с изх. 90-00-3-36/09.02.2022 г., съобщено на същата дата чрез Системата за електронен обмен на съобщения (СЕОС), бенефициерът е уведомен, че във връзка със сигнал за съмнение за нередност, регистриран под УТС-2320/11.08.2021 г. в МРРБ, след извършена проверка на относимата документация по обществената поръчка е установено, че сумата в размер на 227,52 лв. с ДДС, върната от изпълнителя на водещия партньор на 23.11.2020 г., не е разходвана. Липсва одитна следа за извършване на доставка на 16 кв. м щори, което води до нарушение на Наръчника за изпълнението на проекти, и по-специално разходите да бъдат подкрепени с разходооправдателни документи. Посоченото несъответствие в отчетените разходи по договора от страна на бенефициера представлява нарушение на принципа за добро финансово управление по смисъла на чл. 33, параграф 1, б. а от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Финансовия регламент). Нарушението на чл. 33, параграф 1, б. а от Финансовия регламент във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 представлява нередност по т. 2 на Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансови корекции по реда на Закона за управление на средствата от ЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата) и е основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). С цитираното писмо на възложителя е предоставена възможност в двуседмичен срок да представи възражение с доказателства по направените констатации. В срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ община Кюстендил е представила възражение с вх. 90-03-1087(31)/24.02.2022 г., подадено на 22.02.2022 г. по пощата, в което са изложени подробни мотиви за липса на соченото в писмото нарушение. Посочено е, че представеният с възражението приемо-предавателен протокол от 21.09.2020 г. отразява прогнозното количество, заложено по бюджет и оферирано от изпълнителя, а вследствие на извършената корекция от страна на община Кюстендил и подписването на протокола от 20.11.2020 г. е променен и основният приемо-предавателен протокол, съдържащ всички артикули, предмет на договора, и отразяващ действителните количества, приети и заплатени от община Кюстендил, но поради техническа грешка не е коригирана датата 21.09.2020 г., т. е. двата приемо-предавателни протокола са с тази дата. Административното производство е приключило с Решение РД-02-14-409/14.04.2022 г., в което административният орган е посочил, че бенефициерът не е представил възражение в законовия срок. Корекцията е определена по диференциалния метод в размер на 227,52 лв., представляващи стойността на 16 кв. м щори с ДДС, за които не е представен протокол за приемане и не са заплатени от страна на бенефициера по договора с НАД Дизайн ЕООД. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ, тъй като административният орган не е обсъдил представените от бенефициера възражения. Допълнително е изложил мотиви и за противоречие на акта с материалноправните разпоредби. Според съда издателят на акта не е доказал, че бенефициерът е допуснал констатираното нарушение. В акта са изброени трите принципа на икономичност, ефикасност и ефективност, без да е посочено кои факти органът приема, че са относими към нарушение на съответния принцип. Установяването на фактическото основание означава административният орган да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не е направено. Отделно от това, съдът е констатирал, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице одитна следа за извършване на доставка на 16 кв. м щори. По тези съображения е приел, че актът за финансова корекция е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че административният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява, че бенефициерът е спазил срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ за подаване на възражения по основателността и размера на финансовата корекция. По делото не се спори, че последният ден от срока за подаване на възраженията е Към тази дата възраженията не само са били подадени, но и са били получени от административния орган. Възражението е изпратено по пощата, като видно от представеното по делото известие за доставяне (л. 4), същото е подадено на 22.02.2022 г. и е получено от органа на 23.02.2022 г. Обстоятелството, че му е поставен входящ номер с дата от следващия ден - 24.02.2022 г., е правноирелевантно. Административният орган в нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ не е обсъдил възраженията на бенефициера. Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и както правилно е приела първата инстанция - достатъчно основание за отмяна на административния акт. Правилен е също така изводът на съда, че правното основание за издаване на акта е посочено неясно, но по различни от изложените от съда мотиви. Констатацията на съда, че в акта не е конкретизиран кой точно от принципите по чл. 33, параграф 1 от Финансовия регламент е нарушен, не отговаря на съдържанието на административния акт. В обстоятелствената част на акта изрично е посочено, че става въпрос за чл. 33, параграф 1, б. а от Финансовия регламент. В посочената разпоредба е регламентиран принципът на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. Тази неточност в мотивите на съдебното решение обаче не се отразява на крайния извод на съда. Посочването на един от трите принципа по чл. 33, параграф 1 от Финансовия регламент в административния акт, без анализ на предпоставките за неговото приложение, не представлява изпълнение на изискването за мотивираност на акта за корекция. Касационната инстанция констатира също така, че на първата страница от акта се сочи като основание за издаването му т. 9 на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а като краен извод е мотивирано приложение на т. 3 на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В мотивите има аргументи и за липса на одитна следа за извършване на доставката на процесните щори, без да става ясно дали се има предвид приложение на т. 5 на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ, т.е. цифрово като основание са посочени едновременно т. 3 и 9 на чл. 70, ал. 1, а като част от фактическото основание са изложени и аргументи, относими към т. 5. По горните съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение