Решение № 13351 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2014 г.

Решение № 13351 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Агенция по заетостта" против решение № 8051 от 18.12.2013 г. по адм. дело № 11294/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Живко Янакиев Янакиев са отменени заповеди на директора № 2858/02.11.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и № 2859/02.11.2012 г. за прекратяване на служебното правоотношение на същия служител за длъжността директор на Дирекция "Бюро по труда" Бургас. Иска се отмяна на съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, потвърждаване на оспорената заповед и присъждане на разноските. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Съображенията са следните: Фактическата обстановка подробно и правилно е изяснена от първоинстанционния съд, не се оспорва от страните и преповтарянето й е безпредметно. Затова предмет на касационния контрол е дали изведените въз основа на нея правни изводи при събраните по делото доказателства са обосновани и съответстващи на материалния закон. За да отмени оспорената заповед за дисциплинарно уволнение, на първо място съдът е приел, че не е спазено изискването на чл. 93, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), в частта му, вменяваща императивно задължение за дисциплинарно наказващия орган да обсъди дадените от служителя писмени обяснения в хода на дисциплинарната процедура. Както правилно е счел АССГ, обсъждане на твърденията на служителя по 6 от общо вменените му 9 дисциплинарни нарушения (по т. 2, 5, 6, 7, 8 и 9) на практика липсва в заповедта. Не са обсъдени и представените от същия писмени доказателства за някои от нарушенията. Изводът на органа, че писмените обяснения са незадоволителни не удовлетворява изискването на закона, след като този извод не се предшества от анализ на фактите и обстоятелствата, върху които жалбоподателят поддържа защитната си теза за невиновност, било защото някои от доказателствата опровергават наличието на нарушение, а други изключват личната му отговорност по обективни причини. На второ място, споделя се и заключението на първоинстанционния съд, че необсъждането на обясненията на Янакиев по въпроси, които са относими към задължителната преценка на органа по чл. 91, т. 1, 3 и 3 от ЗДСл (тежест на нарушението, настъпили последици за държавната служба и гражданите, форма на вината, цялостното поведение на служителя), е довело до игнориране и на тази разпоредба преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. И на трето място, както правилно е приел съдът, цялостното впечатление от проведената дисциплинарна процедура е за проявена от органа формалност при ангажиране на дисциплинарната отговорност на Янакиев. Резултат от това е наличието на неяснота кои точно конкретни действия или бездействия на служителя представляват виновно извършени в лично качество нарушения на служебните му задължения като длъжностно лице, упражняващо функции по организация и контрол върху ръководената административна структура. Предвид допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът законосъобразно и обосновано е отменил издадените заповеди. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,