Решение № 14343 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2008 г.

Решение № 14343 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Михаил Александров Методиев срещу решение № 82 от 16.07.2008 г. по адм. дело № 219 по описа за 2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ДРА № 325 от 10.06.2004 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Видин, потвърден с решение № 436 от 11.08.2004 г. на РДД - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК от юрисконсулт Светлана Русева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред окръжния съд е бил ДРА № 325 от 10.06.2004 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Видин, потвърден с решение № 436 от 11.08.2004 г. на РДД - гр. Велико Търново. Същият се обжалва в частта, с която на основание чл. 109, ал. 5, във връзка с ал. 2 от ДПК (отм.) е определена данъчна основа за 2001 г. в размер на 69 378, 56 лв. и съответстващия на нея данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 25 282.80 лв. и лихва за забава в размер на 6 918.88 лв. В административното производство е установено, че за процесния период финансовото и имущественото състояние на ревизираното лице не съответства на получените и декларираните от лицето доходи. За 2001 г. е декларирало доходи от трудови правоотношения и от наем на недвижими имоти общо в размер на 2 077.00 лв. През същата година е придобил чрез покупко-продажба в режим ни СИО недвижими имоти с данъчна оценка в размер на 183 609.15 лв. и движими вещи, представляващи 7 броя леки и товарни автомобили. В ревизионното производство на лицето са признати като източници на доход получени от него заеми от роднини общо в размер на 21 000.00 лв., като част от тях са за 1999 г. и за 2000 г. Сумата 16 329.84 лв. е призната като източник на доходи през процесната 2001 г. Като източник на доходи е признак и приход от продажба на недвижим имот в размер на 2 750.00 лв. Те не покриват стойността на закупените недвижими имоти и движими вещи, поради което след анализ на критериите по чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) са обложени по реда на съответния материален закон, а именно ЗОДФЛ (отм.). В административното и съдебното производство не е оспорван факта на придобиване на посоченото имущество, а основен спорен въпрос е бил този относно определянето на пазарните цени към към момента на придобиването им. Задълженото лице оспорва оценителните експертизи по чл. 92 от ДПК (отм.), назначени в административното производство и застъпва защитната теза, че те следва да бъдат тези в нотариалните актове и в договорите за за продажба на МПС. Според данъчния орган тези цени следва да бъдат отчетени, но и коригирани, понеже се отклоняват от реалните пазарни цени за същия период, поради свързаност на лицата, поради 50-кратно надвишаване на данъчната оценка на така договорената цена, като най-реални са тръжните цени, на които имотите са придобити от праводателя на ревизираното лице. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена тази фактическа страна по спора, както и изслушаните по делото експертизи, а именно съдебно-техническа експертиза относно определяне пазарната оценка на недвижимите имоти и съдебно-техническа експертиза относно пазарната цена на МПС. При формиране на задачите на двете експертизи е записано "да се даде заключение за пазарна оценка на недвижимите имоти, предмет на първоначалната експертиза" и "да се даде заключение за пазарната цена на МПС, предмет на първоначалното заключение". При преценяване на първото заключение, което съдът не кредитира, той се аргументира с факта, че не е дадена оценка към момента на придобиване на имотите по някои от методите за определяне на пазарни цени, посочени в Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите (отм.), действаща за процесния период и издадена на основание § 13 от ПЗР на ЗКПО (отм.), във връзка с чл. 16, ал. 3 от цит. закон и чл. 20, т. 5 от ЗДДС (отм.). Вещото лице е определяло пазарни цени по метода на ликвидационната стойност, който не е посочен в наредбата. За основа на този метод е взета стойността, получена по метода на вещната стойност, без да има данни как са получени тези стойности. Според съда за някои имоти не е извършена оценка на целия имот. Дадената оценка е в много ниска стойност, различаваща се от реалните такива. Некредитирането на тази експертиза е едно от касационните възражения в жалбата, с която е сезиран настоящия касационен състав. Същият намира, че решението в тази част на спора е правилно. Следва да се има предвид, че спорни се явяват оценките на имотите, извършени в ревизионното производство по отношение на три от недвижимите имоти, понеже по отношение на останалите оценки не се различават от цените по съответните за останалите имоти нотариални актове. Правилна е преценката на съда за некредитиране на това заключение, понеже методът, който е използван не е уреден в цитираната наредба, в чл. 1 и чл. 2 от която изрично е посочено, че тя се прилага при определяне на данъчните задължения по реда на чл. 109 от ДПК (отм.), както е в спора. Уредените в нея методи са методите на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, методът на пазарните цени или методът на увеличената себестойност. Както беше посочен по-горе използван е методът на ликвидационната стойност, който не е регламентиран в наредбата, който според експерта се базира на чистия приход, който собственикът очаква да получи при принудителна бърза продажба на имота след приспадане на необходимите разходи. Обосноваването на експерта е, че имотите са придобити през различни периоди, чрез покупко-продажба на търгове, поради ликвидация на бивши ТКЗС, задлъжнялост чрез съдия-изпълнител или от предприятия в ликвидация. Тези обстоятелства са относимо към праводателите на праводателите на задълженото лице, а именно неговите родители. При прилагане на посочения метод на ликвидационната стойност, като основа експертът е взел стойността, получена по метода на вещната стойност, като липсват данни как е приложен този метод, как са получени посочените стойности, как са изчислени съответните коефициенти. При метода на вещната стойност като база се взима единичната цена на квадратен метър разгърната застроена площ на новоизградени обекти с аналогично функционално предназначение, конструкция, особеност на изпълнение, допълнителните, довършителни и инсталационни работи. Единичната цена включва и разходите по проектиране и всички разходи по изграждане и след това получената стойност се коригира със съответните коефициенти, като се отразява влиянието на обезценяването от възраст и икономическото обезценяване. От експертизата е видно, че единичната цена за кв. метър за повечето имоти е 1.00 лв., а за кв. метър от дворно място е 0.20 лв., които цени са нереални. Правилно съдът е преценил, че за един от обектите, този по нот. акт № 62/2001 г. оценката е непълна. По отношение на недвижимия имот, за който е съставен нот. акт № 55/2001 г., то от него се констатира, че при закупуване на същия в него има свинарници, описани като масивни стопански сгради. Неоценяването им, поради факта, че са полусъборени, е неточно, доколкото през 2004 г. при изготвянето на оценката в ревизионното производство, същите не са били полуразрушени. Следователно към 2001 г. същите са били налични, в посоченото състояние и е следвало да бъдат оценявани. Следва да бъде споделен и аргументът в защитната теза на ответната страна, както и изложените такива по-горе, че през 2006 г. имотите очевидно са в по-добро състояние с оглед направени довършителни и подобрителни работи, подобрена инфраструктура и пр. и посочената оценка от 20.00 лв. за кв. метър е нереална. При преценяване на второто заключение по съдебно-техническата експертиза относно пазарната цена на леките и товарните автомобили, съдът е отчел фактът, че ревизираното лице-жалбоподател не е представил доказателства относно реалната цена на същите. Представена е декларация. Експертната оценка в административното производство е определена след оглед на 13.04.2004 г. и на база метода на разходите и метода на пазарните аналози. За тези превозни средства, за които не е правен оглед и има значителни разлики по двата метода е даден приоритет на остатъчната застрахователна стойност. Изследвани са различни източници за ценовите условия на пазара на автомобили втора употреба. По повод експертизата в съдебното производство, то съдът не е кредитирал заключението й, понеже не са приложени специални знания, не е направен оглед, респ. не са използвани доказателствата по делото, осъществено е позоваване на договори за продажба на автомобилите, каквито не са представени по делото. Не е осъществявано сравнение с нито един пазарен аналог. Според съда от първоначалната и повторната технически експертизи не се установяват пазарни цени, които да са противопоставими на пазарните цени на същите автомобили, определени в административното производство. Констатациите в ДРА не са оборени. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е правилно. Заключението по втората съдебно-техническа експертиза, относима към пазарната цена на процесните леки и товарни автомобили правилно не е кредитирана от съда, понеже от съдържанието й се констатира, че не е ползван нито един от посочените в наредбата методи за определяне на пазарна цена, въпреки направения запис затова в него. От разпита на експерта именно се констатира същото това обстоятелство, а именно че не е прилагало никакви методи за оценка, респ. сравнение с пазарен аналог, включително и не е направило проверка на застрахователната им стойност. Обоснована е преценката за необорване на констатациите на обжалвания ревизионен акт със заключението по повод определяне пазарната цена на движимите вещи. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно. По повод касационното възражение за нищожност на обжалвания ревизионен акт, следва да се има предвид, че същото се повтаря с оглед първоначалното разглеждане на спора от първоинстанционния съд, така и при първото разглеждане на спора от касационната инстанция, в която има изложени мотиви. Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно в тази му част. По делото има доказателства относно компетентността на органа, възложил ревизията и на органите, които са я извършили, а именно писмо № 24-05-4 от 27.01.2004 г., заповед № 4 от 5.01.2004 г. на директора на ТДД - Видин за командироване на служители и заповед № 43 от 27.01.2004 г. на ГДД, АВДР № 76 от 3.02.2004 г. и АВДР № 325 от 3.05.2004 г. за изменение на първия акт, както и разрешение № 4125 от 3.05.2004 г. на директор на ТДД - гр. Видин, на основание чл. 68, ал. 6 от ДПК (отм.) за удължаване срока за извършване на данъчната ревизия. Възражението относно спора по гр. дело № 1535 по описа за 2005 г. на ВдРС относно неизпълнение на задълженията на ревизираното лице по договорите по силата, на които е придобило обсъжданото имущество, вече е било предмет на обсъждане при първото касационно производство, поради което не се дължи произнасяне по него. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се следват съдебни разноски, както и на ответната страна, като за нея това се обуславя от съдържанието на чл. 161, ал. 1, изр. 3-о от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение