Решение № 7469 от 27.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Иванов, чрез пълномощниците му адв. Г. Илиева и адв. Т. Томов, срещу решение 660 от 07.02.2022 г., постановено по адм. дело 2959/2021 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 64 състав. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдебно производствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Грозданов, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Р. Иванов срещу заповед ДН-00-16/28.09.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл на служителя е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл. Съдът е установил, че със заповед РД-01-368/13.07.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е разпоредено на дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело срещу Р. Иванов, въз основа на доклад 11-56-4621/02.07.2020 г. от и. д. началник на отдел Контрол, за който изпълнителният директор е узнал от доклад на 03.07.2020 г. Дисциплинарният съвет е провел три заседания - на 17.07.2020 г., на 30.07.2020 г. и на 12.08.2020 г., като на последното е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание на Иванов. До служителя е изпратена покана от 02.09.2020 г., получена от същия на 03.09.2020 г. за даване на писмени обяснения. В дадения срок, Иванов е представил писмени обяснения, като на 08.09.2020 г. е изслушан, за което е съставен протокол от 09.09.2020 г. С оспорената заповед на жалбоподателя Р. Иванов е наложено дисциплинарно наказание уволнение за това, че 1. На 26.06.2020 г служителят, в качеството му на отговорник на екип за извършване на контрол на пътя, в часовете от 8.00 до 20.00 часа, се е намирал на място, различно от мястото за извършване на проверки на този ден съгласно утвърдения седмичен график - следвало е да е на ГКПП Кулата, а се е намирал на 350 м. от там, като в ежедневния отчет не е отразено това обстоятелство,с което е нарушил чл. 83, т. 1, подточка 1 от Указанията за контролната и административно-наказателната дейност (УКАНД) в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"; 2. По време на работната смяна на 27.06.2020 г., от 20.00 часа до 8.00 часа на 28.06.2020 г. инспектор Иванов отново е нарушил определеното място за контрол; 3. По време на работната смяна на 23.06.2020 г. от 20.00 часа до 8.00 часа на 24.06.2020 г. Р. Иванов и другият член на екипа - Д. Стоев, са спрели за проверка 12 бр. превозни средства, като е наличен видеозапис само на първите три проверки, като проверките са извършени извън обхвата на камерата за видеонаблюдение, което е нарушение на чл. 86, ал. 1 от УКАНД, като по т.1-3 е прието, че е налице неизпълнение на служебни задължения от служителя Иванов; 4. На 26.06.2020 г., видно от видеозаписа в 11:54 часа е спряно МПС Волво, което не е записано в ежедневния отчет, в нарушение на чл. 83, т. 4 УКАНД, както и чл. 84, ал. 10 УКАНД. Прието е, че служителят Иванов не е изпълнил акт на горестоящ орган; 5. В качеството си на отговорник на екип, определен по реда на чл. 13, ал. 4 УКАНД е допуснал другият член на екипа инспектор Стоев да изготви ежедневните отчети от смените на 23, 26 и 27 юни 2020 г., в нарушение на чл. 84, ал. 10 УКАНД, като отново е прието, че е налице неизпълнение на служебните задължения; 6.На 26.06.2020 г. за работната смяна на служителя от 8.00 часа до 20:00 часа липсва запис до 11:45 часа за проверените 4 бр. МПС, вписани в ежедневния отчет, което води до противоречие във вписаната в ежедневния отчет информация в нарушение на чл. 83, т. 3 УКАНД; 7 Във видеозаписа от мобилната камера е видно, че в 11:45 часа Р. Иванов спира за проверка автомобил Скания и след като се качва на мястото до водача, го измества извън камерата за видеонаблюдение, а спряното МПС липсва от ежедневния отчет, в нарушение на чл. 84, ал. 10 УКАНД, като по т. 5-7 отново е прието, че е налице неизпълнение на служебните задължения; 8. Във видеозаписа от 26.06.2020 г. е видно, че в 11:45 часа е спряно за проверка МПС Волво, което също не е вписано и не фигурира в ежедневния отчет за работа, което е нарушение на чл. 83, т. 1, подточка 3 и чл. 84, ал. 10 УКАНД, като с действията си служителят е извършил нарушение и на чл. 6, ал. 1 КПСДА и чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл; 9. На 26.06.2020 г., в 12:06 часа е спряно за проверка МПС Скания, като от видеозаписа се вижда, че инспектор Р. Иванов се качва в кабината на водача и след 10 минути слиза и носи тахографски лист. Следва проверка на товара в 12:27 часа, след което МПС се освобождава от движение. Допуснато е записът на проверката на спряното МПС да е частичен и неясен, което е дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл и неспазване на чл. 2, т. 10 от КПСДА - нарушен е принципът на отчетност; 10. На 26.06.2020 г. след 16:38 часа до края на работното време - 20.00 часа, липсва запис от видеокамерата, а в отчета фигурират две проверени МПС, което е нарушение на чл. 81, т. 11 УКАНД. В качеството си на отговорник на екип със задължение по чл. 86, ал. 4 УКАНД не е установил проблеми с видеокамерата, за да се приеме, че е налице смекчаващо обстоятелство по чл. 86, ал. 4 УКАНД. Посочено е, че с поведението си инспектор Р. Иванов, който носи лична дисциплинарна отговорност за качеството на извършените от него проверки съгласно чл. 84, ал. 5 УКАНД не е изпълнил в изискуемия обем и качество служебните си задължения, с което е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДСл. Деянията са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и след коректен анализ на същите е достигнал до правно обосновани изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие със законовата цел. Правилни и обосновани са изводите на съда, че събраните по делото доказателства установяват извършването на част от описаните в заповедта деяния, представляващи неизпълнение на служебните задължения на държавния служител и неспазване на етичните правила, квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл. Дисциплинарната процедура е проведена при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 93 - чл. 96 от ЗДСл и уволнителната заповед е издадена в сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. При налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение са отчетени тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината, цялостното служебно поведение на държавния служител. Съдът правилно е приел, че събраният доказателствен материал по дисциплинарната преписка и представените в хода на съдебното производство доказателства потвърждават описаната в дисциплинарната заповед фактическа обстановка. Неоснователно е възражението в касационната жалба за противоречие на изводите на съда относно вмененото на жалбоподателя нарушение на принципа за отчетност, като в постановеното решение съдът е посочил, че Р. Иванов не е изготвил докладни записки, при липса на вменено извършване на такова нарушение в оспорената заповед. Напротив, съдът е приел, че Иванов не е изготвял ежедневните отчети, а докладни записки, като описаното в тях съответства на отчетите, изготвени от другия член на екипа - инспектор Стоев, като следва да се отбележи, че същото е индиция за спазване воденето на документация, каквото задължение има назначеният за отговорник на екип служител. Във връзка с възражението на касационния жалбоподател за липса на изрично изявление от страна на съда относно оспорването на част от процесните записи, следва да бъде посочено, че процесуалният способ, който е използван от съда е извършен оглед на веществени доказателства видеозаписи от камера на мобилна лаборатория, като от страна на настоящия касационен жалбоподател не е оспорена истинността на документи, за да са налице основанията на чл. 193, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за отриване на производство по проверка истинността на документа. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи, противно на доводите в касационната жалба. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Неоснователно е и твърдението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, който не е инициирал по свой почин назначаването на повторна експертиза. Съдът има задължение само да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото (чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК) и няма задължение за служебно събиране на доказателства, когато страните не са направили искания за възлагане на повторно заключение. Още повече, че приетото по делото заключение и допълнително такова на СТЕ е подложено от съда на самостоятелна оценка по реда на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим във връзка с чл. 144 АПК, като съдът е изложил становището си в коя част и защо не ги кредитира. Допълнително следва да бъде посочено, че в обжалваното съдебно решение съдът подробно е анализирал и обсъдил множество други събрани и приложени доказателства, в това число и самопризнанията на Р. Иванов направени в хода на административното производство за промяна на местоположението им с 200 метра, GPS координатите на движение на процесния автомобил, както наличните видеозаписи, които няма пречка да бъдат ценени в съвкупност с другите доказателства по делото като обективни и безпротиворечиви. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е формирал фактически изводи въз основа на събраните по делото доказателства, като следва да бъде посочено, че е вярно изложеното в касационната жалба, че процесната камера за видеозаснемане е стар модел, но същата е била работещата и е осъществявала функциите си да прави записи. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в нарушение на чл. 175 ГПК съдът е основал решението си на признание на страната, без да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото, също е неоснователен. Писмените обяснения на страната и съдържащите се в тях признания за факти е преценено от съдебния състав съгласно чл. 175 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК с оглед всички обстоятелства по делото. В случая при липсата на доказателства, които да опровергават изложеното в тези обяснения, правилно същите са взети предвид от съда при формиране на изводите относно законосъобразността на административния акт. Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани с конкретни съображения. Деянията правилно са подведени към съответните състави на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл. Противно на изложеното в касационната жалба не е допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. Органът по назначаването е приложил критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне на дисциплинарното наказание, в резултат на което при правилно оценена тежест на нарушенията и в съответствие с преследваната от закона цел е наложил обжалваното дисциплинарно наказание. В допълнение следва да бъде посочено, че фактът че служителят е извършил множество дисциплинарни нарушения обосновава налагането на дисциплинарното наказание уволнение, като недоказването на част от тях не е основание за отмяна на заповедта. Правните изводи на съда в тази насока са верни и се споделят от касационната инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,