Решение № 7603 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2021 г.

Решение № 7603 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2021 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 245 и следв. във вр. чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на "Елвис -7" ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], община Балчик, област Добрич, представлявано от управителя Г. Преслер и "Лениза " ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], община Балчик, област Добрич, представлявано от управителя В. Зайцев, и двете дружества чрез пълномощник адвокат Д. Маринов от АК Добрич, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 15270/09.12.2020 г., постановено по адм. дело № 13283/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Молителите твърдят, че са пряко заинтересовани от изхода на делото, но не са била конституирани като заинтересовани страни в производството. Ответникът по молбата за отмяна - кметът на Община Балчик, чрез процесуалния си представител Ж. Манолова е депозирал писмен отговор на молбата за отмяна със становище за нейната неоснователност. Ответникът- "Джи-Ем-Ти" ООД, със седалище и адрес на управление с. Оброчище, община Балчик, област Добрич, представлявано от управителя си Г. Христов, не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 247 от АПК във вр. с чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е ОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд, второ отделение е оставил в сила решение № 291/10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 679/2018 г. на Административен съд - Добрич, с което административният съд е отхвърлил жалбата на "Джи- Ем-ТИ" ООД, представлявано от управителя Г. Христов срещу заповед № 1073/12.10.2018 г. на кмета на Община Балчик, издадена от зам.-кмет в условията на заместване, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пет броя двуетажни жилищни сгради тип "А" и тип "Б", намиращи се в с. Оброчище, ПИ 53120.16.10, неурегулиран имот", изградени в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, без да са предвидени в ПУП и без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, след изготвен надлежно Констативен акт № 1/08.03.2018 г., за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на т. 1 и т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, който не попада в режим на търпимост по § 16 и § 127 от ДПР на ЗУТ с оглед годината на извършване /след 2007 г./ и заключението на съдебно-техническата експертиза. Решението е мотивирано с наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, като всяка една от петте сгради поотделно е пета категория, с описаните параметри на всяка една от сградите по констативният акт и потвърдени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изградени в несъответствие с предвижданията на ПУП, поради липсата на изработен и одобрен такъв, както и без наличие на строителни книжа, които сгради не са търпими. В искането на "Елвис -7" ООД и "Лениза" ЕООД за отмяна е посочено основание по чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК, като се твърди, че дружествата - молители в настоящето производство са собственици на три от посочените за премахване сгради, поради което постановеното решение е неблагоприятно за тях. Молителите правят оплакване, че не са били уведомени и не са конституирани като заинтересовани страни, както в производството пред АС - Добрич, така и в касационното производство пред Върховния административен съд, предмет на които е премахването на незаконен строеж. ВАС приема, че правно основание на искането е чл. 246, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 5 АПК. "Елвис -7" ООД и "Лениза " ЕООД са юридически лица, които твърдят, че съдебните решения на АС- Добрич и ВАС са неблагоприятни за тях, като същите не са били страни по делата. Производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение е извънинстанционно, като предметът на отмяна и основанията, на които може да се иска отмяна са изчерпателно изброени в АПК. Предвид правната квалификация на искането, елементите на фактическия му състав са както следва: 1. влязло в сила решение, чиято отмяна се иска; 2. това решение да е неблагоприятно за лицето, което прави искане за отмяна; 3. същото лице да е било лишено от възможност да участва в съдебното производство по постановяване на това решение. Молителите искат отмяна на влязло в сила съдебно решение № 15270/09.12.2020 г., постановено по адм. дело № 13283/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение решение № 291/10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 679/2018 г. на Административен съд - Добрич, следователно правният спор е решен по същество с първоинстанционния съдебен акт. Няма спор, че молителите не са били страни в съдебното производство пред АС - Добрич, поради което съдът приема, че са налице първите два от елементите на фактическия състав. За да направи извод относно неблагоприятното засягане на "Елвис -7" ООД и "Лениза " ЕООД от това решение, съдът следва да направи извод дали същите юридически лица се явяват заинтересовани страни в това производство. В тази насока, ВАС приема следното: Административното съдебно производство е образувано по жалба на "Джи- Ем-ТИ" ООД, представлявано от управителя Г. Христов срещу заповед № 1073/12.10.2018 г. на кмета на Община Балчик, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, с изпълнител "Джи- Ем-ТИ" ООД. Видно от съдържанието на фактическите обстоятелства в посочената заповед, собственици на имота, в който са построени сградите, са: "АСКОНИ 2010" ЕООД, "ЕЛВИС-7" ООД, "ЛЕНИЗА" ЕООД и "ДЖИ-ЕМ-ТИ" ООД. При изготвянето на констативния протокол е посочено, че извършителят на строежа е неизвестен, като при подписването му управителя на "Джи- Ем-ТИ" ООД, Г. Христов също не е посочил, че той е извършител на строежа. Административният орган обаче е приел, че Христов е дал устно признание, че той е извършител на строежа. Административният орган е съобщил заповедта за премахване на незаконен строеж на всички собственици на имота, като видно от приложените по делото съобщения, същите са подписани за връчител от Апостолов. В съдебно заседание пълномощникът на молителите е представил извлечения от Търговския регистър и от Административния регистър, от които е видно, че кмет на с. Оброчище е С. Николов. При наличието на тези доказателства, следва да се приеме, че молителите не са били редовно уведомени са издаването на процесната заповед и това ги е лишило от възможността да упражнят правото си на оспорване на същата. Освен това, при образуването на съдебното производство, с придружителното писмо към административната преписка, административният орган е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3 от АПК, прилагайки имената и адресите за призоваване на заинтересованите страни, между които са и молителите. Първоинстанционният съд обаче не уведомил същите, с което е нарушил разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК и не е конституирал всички заинтересовани лица, като се ограничил само до конституиране на жалбоподателя и органа, издател на оспорения административен акт. В подкрепа на тези изводи са и разпоредбите на чл. 225 а