Решение № 10414 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 508/2012 г.

Решение № 10414 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 508/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4769/1.11.2011 г., постановено по адм. д. № 2257/2011 г. Административен съд София-град е отхвърлил искането на Тодор Димитров Тодоров за обявяване нищожност на решение № 1336/2.02.2009 г. по адм. д. № 13616/2008 г. като неоснователно. Срещу това решение е подадена касационна жалба от инж. Тодор Димитров Тодоров от гр. София с оплакване, че неправилно и молба да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго решение, с което е уважи искането му за обявяване нищожност на решение № 1336/2.02.2009 г. по адм. д. № 13616/2008 г. по описа на Върховния административен съд. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, представя писмено становище с изложени съображения по жалбата. Ответникът по делото - директорът на СУСО, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно, като в този смисъл в касационната жалба не се сочат основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Върховният административен съд прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Претенцията на жалбоподателя за обявяване нищожност на съдебното решение формално е основана на участие на съдиите Т. Тодоров и Св. Петкова повторно при разрешаване на спора му, като по адм. д. № 5226/2007 г. приемат касационната жалба за основателна, а по адм. д. № 13616/2008 г. за неоснователна. С решението по адм. д. № 5226/2007 г. тричленният състав на ВАС е обезсилил решението от 12.12.2006 г. по адм. дело № 449/2006 г. на Софийския градски съд, адм. колегия, III Г състав и прекратил производството по делото, поради констатирани съществени пороци в решението. Върнал е делото като преписка по компетентност на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", който в производство по чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване да разгледа жалбата на Тодор Димитров Тодоров от гр. София срещу отказа да бъде изменена пенсията му, изразен с писмо № П-60-1 от 6.10.2004 г. на Столично управление "Социално осигуряване", подписано от длъжностно лице "контрольор". При повторното разглеждане на искането на Тодоров административният орган е поставил решение № 104 от 17.04.2008 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане /писмо/ № П-60-1/6.10.2004 г. на длъжностно лице "Контрольор" при ТП на НОИ досежно отказ за изменение на отпуснатата на Тодор Димитров Тодоров пенсия за осигурителен стаж и възраст след зачитане от I и II категория на осигурителен стаж за периода 3.01.1952 г. - 30.09.1972 г., положен в ТД "Неохим" АД (бивш Химически комбинат - гр. Димитровград). Изложени са мотиви, че трудът на жалбоподателя за процесните периоди е на длъжността директор и е признат от органите на НОИ за положен при условията на трета категория съгласно представена трудова книжка № 461/3.01.1952 г. и действащото към момента на отпускане на пенсията законодателство по категоризиране на трудовия стаж, а именно Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 29.12.1967 г. Посочената длъжност не е сред изброените от т. 42 от ПКТП (отм.) в редакцията и към 26.06.1990 г. (момента на отпускане на пенсията). С решението, чиято нищожност се иска, тричленен състав на ВАС е оставил в сила обжалваното решение на АС - София град, като е приел, че не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Пенсията на жалбоподателя е отпусната, считано от 26.06.1990 г., т. е. четири дни преди влизане в сила на измененията на ПКТП (отм.) от 30.06.1990 г. (ДВ, бр. 52 от 29.06.1990 г.), с които е променена разпоредбата на т. 42, като в същата е включена и управленската структура на предприятията от химическата промишленост. Разпоредбите на т. 66ж и т. 66з от ПКТП (отм.), също тогава приети, не са били действащо и приложимо право към момента на отпускане на пенсията на Тодоров. Съдът не е подходил формално, каквото е виждането на жалбоподателя, изложил е своите подробни мотиви по прилагането на закона, но те са породили недоволство у жалбоподателя, тъй като не се уважава искането му. В случая предмет на съдебен контрол са два отделни административни акта, чиято законосъобразност е преценявана от първата съдебна инстанция АС-София град, а съставите на ВАС се произнасят по правилността на обжалваните решения. При това няма процесуална пречка един съдия да участва в двете производства, тъй като според правилата на АПК се касае за различни спорове, независимо от факта, че се развиват между едни и същи страни - жалбоподателя Тодор Тодоров и директора на СУСО. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. В процесния случай съдебният акт е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежния състав, в пределите на правораздавателната му власт така, както е предоставено от закона, изготвен е в изискващата се от закона писмена форма и е подписан от участващите в делото съдии, а съдържанието му е точно и ясно. Съдиите от Върховния административен съд са разделени в две колегии, всяка от които се състои от четири отделения. Всяко отделение разглежда административни дела с предварително разпределена от ръководството на съда материя. Споровете по Кодекса за социално осигуряване (КСО), каквито са тези на жалбоподателя със СУСО, са определени за разглеждане от съдиите на шесто отделение, които в периода 2007 г. - 2009 г. са били седем, поради това в цитираните в първоинстанционната жалба (наречена искова молба) четири адм. дела, по които Тодоров е бил страна, съставите са с участие на тези съдии. Правилата за отвод (самоотвод) на определен съдия са регламентирани в чл. 22 от ГПК, приложил субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК и строго се съблюдават. В цитираните от жалбоподателя адм. дела по описа на ВАС няма правни основания за отвод на съдиите от шесто отделение на ВАС. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,