Решение № 7376 от 5.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Чакрини 1991" ООД срещу Решение 114/08.03.2023г. постановено по адм. дело 334/2022г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-03000821001429-091-001/02.03.2022 г., издаден от ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 72/30.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която е увеличен счетоводния финансов резултат на Дружеството за 2017 г..с 2,241,738.44 лв. и за 2019 г. с 13,349.48 лв. и съответно са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и са определени лихви за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е изложил собствени мотиви и не е обсъдил писмените доказателства. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" Варна при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Добрич е законосъобразността на ревизионен акт Р-03000821001429-091-001/02.03.2022 г., издаден от ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 72/30.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП. В настоящото производство, предмет на касационна проверка е решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, в частта за увеличен счетоводен финансов резултат на Дружеството за 2017 г..с 2,241,738.44 лв. и за 2019 г. с 13,349.48 лв. и съответно са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и са определени лихви за забава. Административен съд Добрич е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Увеличението на счетоводния финансов резултат на Дружеството за 2017 г. с 2,241,738.44 лв. поради твърдян неотчетен приход е необосновано. Изводът на първоинстанционния съд, че дружеството е следвало да отчете приход, не се подкрепя от събраните и приетите по делото доказателства. Съгласно прилаганите при дейността на касатора Общи разпоредби на НСС, в сила през процесната 2017 г., приход е увеличението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличение на активи, или намаление на пасиви, които водят до увеличение на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала. Съгласно т. 2 от СС 18 Приходи, в сила през процесния период, приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. По делото е доказано, че процесната сума в размер на 2,241,738.44 лв. преди увеличението е представлявала вземане и с нея е увеличен капиталът на Чакрини. Налага се изводът, че процесната сума не представлява увеличение на икономическите изгоди нито през процесната 2017 г., нито през следващите години, тъй като намалението на пасивите се свързва с вноски в основния капитал на дружеството. Следователно, не е налице приход съобразно горепосоченото определение от Общите разпоредби на НСС и СС 18, противно на изложеното в РА и Решението. Недоказано остава обстоятелствонто, възприето безкритично от ревизиращия екип и първоинстанционния съд, че дружеството и неговите кредитори по процесното вземане в размер на 2,241,738.44 лв. са имали намерение да сключат договор за опрощаване на сумата. Твърдението на органите по приходите, че е имало опрощаване, поради което е следвало да се отчете приход за тази сума от Дружеството, е необосновано и в крайна сметка в противоречие с действителната фактическа обстановка. През процесната 2017 г., и по време на процесната ревизия, вкл. до м. декември 2022 г., дружеството е имало правно задължение за връщане на тази сума, съответно кредиторът по вземането е имал валидно притезание за събирането на сумата. Сумата 2,241,738.44 лв. като част от собствения капитал на Дружеството, е отразена и в секцията I. Записан капитал, част от публикувания годишен фннансов отчет на Дружеството за 2017 г. Сумата е третирана по същия начин и в следващите години. По делото не е доказано извършването на опрощаване или дарение на процесната сума 2,241,738.44 лв. Като е възприел изцяло изводите на ревизиращия орган относно наличието на неотчетен приход за 2017 г. в размер на 2,241,738.44 лв. и опрощаване на тази сума, и съответно определените с процесния РА допълнителни задължения за дружеството, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено. Относно непризнаването на разходи за торове и препарати от 2019 г. в размер на 5,053.69 лв. В Решението е прието, че увеличението на счетоводния финансов резултат на Чакрини за 2019 г. следва да е с 5,053.69 лв., а не със 17,032.48 лв. както е извършено с РА. Този извод за само частична отмяна на РА в тази му част е неправилен и не почива на обективен прочит на заключението на вещото лице по ССЕ, прието по делото. Приетото по делото заключение от вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че данните от счетоводната отчетност не съответстват на констатациите на органите по приходите, изложени в ревизионния доклад, представляващ мотиви към РА. Вещото лице подробно е обяснило в приетото по делото заключение вероятните причини за разликите, като са посочени неотчитането на аналитичността на счетоводните сметки, игнорирането на вътрешните обороти по разходните сметки и наличието на незавършеното производство с оглед стопанската година завършваща през м. септември (а не м. декември, когато приключва данъчната година) по съображения, подробно описани в заключението. Изводите на вещото лице, подкрепени с приети по делото доказателства, показват какви са действителните суми на отчетените, съответно документално обосновани разходи, и какви са разликите, необосновано твърдяни от ревизиращия орган в ревизионния доклад и РА, както следва: Разходите за торове и препарати, отчетени в сметка 600 в счетоводната отчетност на Дружеството през 2019 г., са били в общ размер 109,895.19 лв., а не 121,873.98 лв., както неправилно се твърди в ревизионния доклад. Разходът, включен в резултата на Дружеството за 2019 г., е бил в размер на 103,991.42 лв., а остатъкът от общо 5,903.77 лв. (871 лв. разходи за препарат за ябълки и 5,032.77 лв. разходи за препарат за череши) салдо на незавършено производство по сметка 611 (а не сметка 610 Разходи за материали). Тези обстоятелства са потвърдени от вещото лице в приетото по делото заключение. Вещото лице изрично е посочило, че е направило съпоставка със справките за вложени материали, т.е. налице е документална обоснованост на тези разходи и не е налице твърдяната от ревизиращия екип в ревизионния доклад и РА разлика между счетоводни данни и данни по първични разходни документи. Следователно, РА е необоснован и незаконосъобразен в частта, с която е извършено увеличение на резултата на Чакрини със сумата 17,032.48 лв. разходи за торове и препарати поради неправилно твърдяна от ревизиращия екип липса на документална обоснованост съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Следователно, цялата корекция, направена от органите по приходите в РА, е несъстоятелна и неправилна, поради което следва да бъде отменена. Като е приел, че само част от корекция следва да бъде отменена, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта му относно непризнати разходи за торове и препарати в размер на 5,053.69 лв. за 2019 г. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат за 2019 г. с 8,295.79 лв. непризнати разходи за гориво. Съдът е възприел, че разходите за гориво на служебен автомобил Мицубиши Паджеро, per. [рег. номер], не са свързани с дейността на касатора. Същевременно, първоинстанционният съд по никакъв начин не коментира и не обсъжда очевидното противоречие на тези твърдения и необосновани изводи с обстоятелството, че автомобилът не е бил собственост на дружеството. От представения по делото регистрационен талон е видно, че същият е собственост на физическо лице, което го е отдало под наем на касатора обстоятелства, които съдът не е изследвал и органите по приходите не са оспорили разходите за наем на този автомобил, отчетени от страна на дружеството. Необоснован е и доводът на първоинстанционния съд, че доказателствата относно използването на автомобила са съставени за целите на процеса и ако са били налице, са щели да бъдат представени още в хода на ревизията. Спорният въпрос относно тези разходи за гориво първоначално касае тяхната документална необоснованост. Доказването на връзката на разходите с дейността на дружеството е направено едва в съдебна фаза с оглед повдигнатото за пръв път едва пред съда от ответника възражение в тази връзка, с молба вх. 4278/02.12.2022 г., и това е ясно посочен в искането за приемане на тези доказателства, депозирано в съда под вх. 400/26.01.2023 г. Заключението на вещото лице в тази връзка, че не е установило документи, от които да се направи извод за използване на автомобила в дейността на дружеството не е следвало да бъде кредитирано, доколкото такава задача не е била поставяна на вещото лице. Така изводът на първоинстанционния съд, че разходите за гориво следва да бъдат непризнати като несвързани с дейността, е вътрешнопротиворечив и нелогичен, поради което решението в тази му част е необосновано като противоречащо на правилата на формалната логика и в крайна сметка неправилно поради неговата необоснованост. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението в оспорената му част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 16 029 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,