Решение № 15658 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7126/2020 г.

Решение № 15658 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7126/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. П. от [населено място], [община], подадена чрез упълномощен адв. М. З. против решение № 102 от 26.03.2020 г., постановено от Административен съд - Д., по адм. д. № 72/2019 г. С жалбата и в писмено становище се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационната жалбоподателка решението е необосновано, защото правните изводи на съда за законосъобразност на процесния акт не отчитат действителната фактическа обстановка. Изразява становище, че при издаване на оспорения отказ правата й са били грубо нарушени, вследствие на отнетата й възможност да бъде входирано първо нейното заявление, с което да успее да отговори на изискванията на чл. 13, ал. 5 от Правилника за организацията и реда за ползване на общинските пазари на територията на община град Д.. Сочи, че след като сестра й Р. П. се е обадила на тел. 112, пристигналите полицаи нарочно са я извикали, за да и напишат предупреждение и тя да загуби реда, който пази. Счита, че административният орган не е изпълнил задълженията си да осигури възможност на касаторката да упражни правата си, съгласно действащия Правилник за организацията и реда за ползване на общинските пазари на територията на община град Д.. Претендира отмяна на обжалваното решение, с което съдът е отхвърлил оспорения отказ на Директора на ОП"Общински пазари"- Д., изх. № РД-04-243/12.12.2018 г. за издаване на разрешително за ползване по заявление вх. № 879 от 10.12.2018 г. за работно място № 118 по схемата на ЦКП-Д.. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на ОП"Общински паркинги и пазари"-Д. /предишно наименование ОП"Общински пазари"/ оспорва касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт Герджикова, която пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото съгласно чл. 14 ЗОбС обявяването на процедура за отдаването под наем на общински недвижим имот следва да включва наличието на два елемента във фактическия си състав – наличие на нарочно решение на съответния общински съвет, с който се дава съгласие за провеждането на подобна процедура, и на заповед от кмета на съответната община, при съобразяване на параметрите на вече взетото решение от страна на ОбС. П. се на чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и реда за ползване на общинските пазари на територията на община Д., според който общинските терени за поставяне на временни търговски павилиони по чл. 56 от ЗУТ, както и магазините, павилионите, щандовете, санитарните възли и други обекти общинска собственост, които се намират на територията на общинските пазари, се предоставят за ползване след провеждане на публичен търг или конкурс за отдаване под наем по реда на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община – Д.. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на П. П. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 102 от 26.03.2020 г. е отхвърлено оспорването на П. П. срещу отказ на Директора на ОП"Общински пазари" - Д., изх. № РД-04-243/12.12.2018 г., за издаване на разрешително за ползване по заявление вх. № 879/10.12.2018 г. на работно място № 118 по схемата на ЦКП-Д. и П. П. е осъдена да заплати на ОП"Общински пазари"-Д. сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Д. е приел, че по делото липсват доказателства за възпрепятстване на когото и да било да подаде заявлението, в това число не е установено Р. П., като пълномощник на П. П. да е била физически спряна да влезе в касата за да регистрира заявлението за спорното работно място № 118. При извършения фактически и правен анализ първоинстанционният съд е преценил, че правилно е приложена нормата на чл. 13, ал. 5 от Правилника за организация и реда за ползване на общинските пазари на територията на община Д., която предвижда в случай, че за едно работно място или терен са кандидатствали повече от едно лице и същите отговарят на изискването по чл. 8, ал. 4 и чл. 12, ал. 2 от Правилника, съоръжението се отдава за ползване по реда на регистриране на заявленията. В мотивите на обжалваното решение е констатирано, че не е установено служителите на ОП "Общински пазари" да са контролирали реда, по който лицата да влизат в канцеларията и депозират своите заявления за ползване на работно място. Първостепенният съд е счел, че със своите действия Р. П. сама е предизвикала струпването на всички търговци рано сутринта пред канцеларията, а като се е обадила на тел. 112 се е наложило да бъде изведена извън реда, тъй като и е бил съставен предупредителен протокол от полицейските служители. От тук е формирано заключение, че в случая не е налице твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност при издаване на процесния административен акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационно основание, изискващо неговата отмяна. Предвид установеното от фактическа страна, законосъобразен е изводът на съда, че при провеждане на процедурата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и актът не е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. По силата на чл. 13, ал. 4 от Правилника за организацията и реда за ползване на общинските пазари на територията на община град Д., заявленията за ползване на работно място или терен за следващата календарна година се подават до Директора на ОП-"Общински пазари" от 10-ти до 20-ти декември на предходната година. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Правилника, в случай, че за едно работно място или терен са кандидатствали повече от едно лице и същите отговарят на изискването по чл. 8, ал. 4 и чл. 12, ал. 2 от Правилника, съоръжението се отдава за ползване по реда на регистриране на заявленията. В настоящия случай е установено безспорно, че заявлението на лицето П. Д. за работно място № 118 е вписано в 9. 00 ч. т. е по-рано от това на П. П., което е входирано от Р. Й. в 11. 12 ч. за претендираното работно място № 118. С оглед реда на подаване на заявленията за спорното работно място № 118 и съобразно чл. 13, ал. 5 от приложимия нормативен акт - Правилника за организацията и реда за ползване на общинските пазари на територията на община град Д., атакуваният отказ за издаване на разрешително на директора на ОП"Общински пазари"- Д. е издаден законосъобразно и в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на касационната жалбоподателка за нарушаване на правата й, вследствие на отнетата й възможност да бъде входирано първо нейното заявление. От показанията на всички разпитани свидетели по делото, включително и на сестрата на жалбоподателката – Р. П. е видно, че те единодушно са потвърдили, че предварителното изявление от П. П., че желае да вземе маса № 118 е всяло смут на пазара и е довело и до съставянето на подписка от търговците на пазара срещу нейната сестра Р. П. и искането тя да бъде отстранена. Чрез показанията на свидетелите е изяснено, че причината Р. П. да не подаде първа заявлението си е повикването, осъществено от същата на тел. 112 и действията на отзовалия се полицейски патрул по съставяне на предупредителен протокол за нарушаване на обществения ред. От съществено значение в случая е обстоятелството, че на л. 48 от приложената по делото прокурорска преписка на РП Д. е приложен "Списък за маси" с дата 07.12.2018 г., в който обаче фигурира единствено името на Р. П., а не на касаторката П. П., като липсва яснота защо липсват имената другите кандидати. Последното опровергава твърденията на касаторката, че тя и нейни представители са пазили ред денонощно за входиране на заявлението за спорното работно място. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното становище от участващия по делото прокурор от ВАП относно непроведена процедура на публичен търг или конкурс за отдаване под наем по реда на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община – Д., предвидена в чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и реда за ползване на общинските пазари на територията на Община Д.. Цитираната от прокурора по делото разпоредба касае изискване, относимо към общинските терени по чл. 56 ЗУТ - да се предоставят след провеждане на публичен търг или конкурс. В настоящия случай обаче е постановен отказ за издаване на разрешително за ползване на "Работно място на територията на общинските пазари", дефиниция за което е формулирана в параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника, според което определение работното място представлява представлява площ, която включва търговска маса и площ за съхраняване и излагане на продукцията, с размер определен от схемата на съответния пазар. Ето защо касационният съдебен състав счита, че разписаната процедура в чл. 9, ал. 1 от Правилника е неприложима, доколкото параграф 2 от визирания акт дефинира общинските терени, а както бе отразено по- горе в конкретната хипотеза спорът е възникнал относно разрешение за ползване на работно място, а не на общински терен, а двата обекта са дефинирани по различен начин. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че при безспорно установените релевантни факти и обстоятелства първоинстанционният съд правилно е преценил, че процесният отказ изцяло отговаря на законовите изисквания и е постановен при пълно изясняване на фактите по случая. Касационният съдебен състав счита, че релевиарните възражения за допуснати нарушения в административното производство не са установени и доказани в първоинстанционното производство от страна на жалбоподателката. В хода на касационното производство не са представени писмени доказателства, които да оборват изводите на първостепенния съд. С оглед на това първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, при правилно тълкуване и прилагане на относимите норми на чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Правилника за организацията и реда за ползване на общинските пазари на територията на община град Д.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторката следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,