Решение № 5415 от 6.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 130, ал. 11 от Закона за туризма (ЗТ). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Търговище, чрез процесуален представител юрк. В. Коларова, срещу решение 159/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 281/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Търговище, с което е отменена негова Заповед РД-З-1040/16.09.2021 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред АС Търговище административен акт. Мотивира становище, че категоризиращият орган, противно на възприетото от първостепенния съд, не е указвал на заявителя да представи доказателства за удостоверяване собствеността на обекта, в който е планирано да се извършва туристическа дейност. Твърди, че указанието, дадено в проведеното административно производство, е да се декларира чия е собствеността на имота, както и правното основание, което дава възможност на заявителя да го ползва. Разглеждайки предписанието на чл. 129 ЗТ, нормиращо задължителното съдържание на заявлението за категоризация на туристически обект, касаторът счита, че въпреки изпратеното до заявителя писмо, същият не е привел заявлението си в съответствие със законовата регламентация. Като аргумент в подкрепа на тезата си сочи, че не са налице данни по т. 8 и т. 10, т.к. дружеството е декларирало, че собственик е "Балик Тур"АД, а в същото време служебна проверка е установила, че такъв е държавата по силата на решение, с което имотът е отнет, а оттам и представеният договор за наем с "Балик Тур" АД не е годно правно основание за ползването на обекта. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакуваната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, [улица], представлявано от управителя Г. Димитрова, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. И. Златев, и в открито съдебно заседание по делото, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменена Заповед РД-З-1040/16.09.2021 г. на заместник-кмета на община Търговище, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 130, ал. 3 ЗТ е отказано определянето на вид и категория на туристически обект: Кафе-клуб "Енерджи", находящ се на адрес: гр. Търговище, бул. "Сюрен", дейност в който извършва: "МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, [улица], [ЕИК], представлявано от управителя Г. Димитрова. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подало заявление с вх. 26-00-543/30.06.2021 г. до кмета на община Търговище за категоризиране на заведение за хранене и развлечения кафе-клуб "Енерджи", намиращо се в гр. Търговище на бул. "Сюрен". След преглед на подаденото заявление общинската Експертна комисия по категоризация на туристическите обекти (ОЕККТО) е констатирала, че в него липсват данни по т. 6.3, т. 6.7., т. 8, т. 9.1., т. 10.2., т. 12 и т. 13, а представените документи не съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1, т. 1 ЗТ. Комисията е обективирала изводите си в Протокол 522/09.07.2021 г., като на основание чл. 130, ал. 2 ЗТ е направила предложение да се уведоми заявителя с оглед отстраняване на констатираните нередовности. С изпратено до "МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕООД писмо РД-02-5516/13.07.2021 г. заместник-кметът на община Търговище е уведомил заявителя, че в подаденото от него заявление липсват данни по т. 6.3 брой на местата на открито и закрито, т. 6.7. настояща категория, т. 8 - собственост, т. 9.1. общ брой на персонала, целогодишна и сезонна заетост, т. 10.2. собственик на обекта, т. 12 приложени документи, и т. 13 дата на подписване. Предоставен е 14-дневен срок за отстраняване на констатираните нередовности. В рамките на указания срок заявителят е депозирал писмо, наименувано "заявление", с вх. РД-02-6720/07.09.2021 г., с което е предприел действия по привеждане на заявлението в съответствие със законовите изисквания, като по всеки пункт е изложен конкретен отговор. По отношение на т. 8 данни за собствеността, е посочено: "Договор за впиване на ТД на осн. чл. 262, б. "д" от ТЗ от 14.09.2012 г. подписан при нот. 363 С. Димова гр. Варна", а по т. 10.2. - "Собственикът на обекта е Балик Тур" АД придобит с договор за вливане на ТД, вписан в Търговския регистър с номер на заявление 20121130143058". Междувременно на 12.07.2021 г. заместник-кметът е изпратил до областния управител на област Търговище писмо РД-01-7203/12.07.2021 г., с което е изискана информация във връзка с поземлен имот с идентификатор 73626.508.437.14 по кадастралната карта на гр. Търговище. В отговор на оправеното запитване, на 14.07.2021 г. областният управител на област Търговище е изпратил до кмета на общината писмо с вх. РД-01-7292/15.07.2021 г., съдържащо изявление, че посоченият недвижим имот е отнет в полза на държавата, но за него не е съставян акт за държавна собственост и областна администрация област Търговище няма права по управлението му. Към писмото е приложено Решение 53/08.12.2009 г. на Окръжен съд (ОС) Търговище, постановено по гр. дело 240/2008 г. Въз основа на събраните по преписката доказателства заместник-кметът е издал атакуваната пред първостепенния съд заповед от 16.09.2021 г. Като мотив за упражнената разпоредителна власт органът е посочил, че заявителят не е отстранил нередностите по т. 8 и т. 10.2. от заявление с вх. 26-00-543/30.06.2021 г. Прието е, че към датата на депозиране на заявлението не е налице правно основание да се стопанисва и ползва заведението като туристически обект, т.к. имотът, в който се намира същото, е отнет с влязло в сила решение на ОС Търговище, а същевременно дружеството "МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" не е представило договор за наем с държавата, представлявана от област Търговище. В допълнение към тезата си органът е посочил, че представеният договор за наем с "БАЛИК ТУР" АД не е годно правно основание, установяващо правото на заявителя да извършва дейност в обекта. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба АС - Търговище е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма и с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил относимата правна регламентация, като е приел, че не са били налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед, установени в чл. 130, ал. 3 ЗТ, т.к. заявителят е отстранил констатираните нередовности в указания му срок. Според съда договорът за наем удостоверява правото на "МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕООД да ползва процесния имот независимо, че същият е отнет в полза на държавата. Изложени са съображения, че преценката за валидността на това облигационно правоотношение не е в компетентността на административния орган, поради което отрицателен извод в тази насока не води до припознатото основание за отказ от категоризация по смисъла на чл. 130, ал. 3 ЗТ. По тези съображения съдът е формулирал заключение, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, което го е мотивирало и да я отмени като незаконосъобразна. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. По-конкретно, спорът се концентрира върху това дали нередовностите по т. 8 и т. 10.2. от заявлението за определяне на категоризация са надлежно отстранени в рамките на процедурата по чл. 130, ал. 2 ЗТ, както и дали в съдържанието на заявлениети са посочени данни, от които да е видно, че заявителят има право да извършва дейност в обекта, а в този контекст и дали представеният договор за наем, сключен с "Балик Тур" АД, удостоверява този факт. Производството по категоризация на туристически обекти е регламентирано в Глава осма, Раздел II ЗТ. Предвидено е същото да започва с подаване на заявление с конкретни реквизити, изрично посочени в чл. 129, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 129а, т. 1 ЗТ. Проверката за съответствие на подаденото заявление с изискванията на закона се извършва от определени по реда на чл. 130, ал. 1 с.з. длъжностни лица, които при положителен извод в тази насока предлагат на категоризиращия орган да открие процедура по категоризиране, а при констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал. 1, 2 или 3 съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от закона, писмено уведомяват за това заявителя и определят 14-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняването им. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба в случай, че непълнотите, респ. нередовностите не бъдат отстранени в предоставения срок, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта. В случая разпоредителното правомощие на заместник-кмета, обективирано в атакуваната заповед, е мотивирано именно с неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности по заявлението. От фактическа страна, органът е изложил две категории обстоятелства, а именно 1) не са отстранени нередовностите по т. 8 и т. 10.2. от заявлението, от една страна, и 2) не е удостоверено правото на ползване на заявителя, от друга. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя извода на първоинстанционния съд, че нито една от двете групи обстоятелства не обосновава инкорпорирания в оспорената заповед краен резултат. На първо място, видно от съдържанието на подаденото заявление, т. 8 касае данни за собствеността. В описание към полето е предвидено да се посочат обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията (АВ). Указано е, че когато не е налична такава информация обстоятелствата се удостоверяват при проверка на място. От своя страна, точка 10.2. от заявлението предполага деклариране на собственика на обекта, чрез избор между две опции 1) заявителят или 2) друго лице. По делото е безспорно, че при първоначалното подаване на заявлението "МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е попълнил полетата по т. 8 и т. 10. 2., а в последствие, след проведена процедура по чл. 130, ал. 2 ЗТ, е посочил следното: "по т. 8 - "Договор за впиване на ТД на осн. чл. 262, б. "д от ТЗ от 14.09.2012 г. подписан при нот. 363 С. Димова гр. Варна", и " по т. 10.2. - "Собственикът на обекта е "Балик Тур" АД придобит с договор за вливане на ТД, вписан в Търговския регистър с номер на заявление 20121130143058". Данните относно собствеността на имота обаче не са елемент от задължителното съдържание на заявлението в приложимата към момента на подаването му редакция на закона. По аргумент от чл. 129, ал. 1 ЗТ лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ орган заявление-декларация за категоризиране, в което се декларират посочените в т. 1 от цитираната разпоредба обстоятелства, а именно: а) наименованието на лицето, както и името на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения (с изписване с български и с латински букви), и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща; б) ЕИК и/или основанието, на което лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз, и на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; в) че лицето не е в ликвидация за лицата, които не са търговци; г) професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта; д) обстоятелства, свързани с образованието или с професионалната квалификация, стаж в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект съгласно изискванията на наредбата по чл. 121, ал. 5; и е) (изм. ДВ, бр. 17 от 2020 г.) че лицето има право да извършва дейност в обекта, като се посочват индивидуализиращи данни за документа за ползване в зависимост от вида му, а когато документът за ползване подлежи на вписване, се посочват акт, том и година и службата по вписванията, в която е вписан. Точка 2 указва, че към заявлението се прилагат: 1) копие от документа за ползване на обекта, представляващ място за настаняване, когато обектът не е собствен на заявителя и не подлежи на вписване; 2) изрично пълномощно, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник. Прегледът на описаната регламентация, очертаваща минималното съдържание на заявлението за категоризация показва, че данните относно собствеността, респ. собственика на обекта, не са елемент от него. Изискване за подобно деклариране е имало при старата редакция на закона, но това обстоятелство е ирелевантно, т.к. относимата правна уредба е тази, действала към момента на подаване на заявлението, а именно 30.06.2021 г., в който смисъл е и съдебната практика Виж например: Решение 6714/03.06.2021 г., постановено по адм. дело 13443/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, респ. тази, регламентираща спорните правоотношения към момента на издаването на индивидуалния административен акт Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК, което в случая е на 16.09.2021 г. След като данните за собствеността не са обстоятелства, подлежащи на деклариране от заявителя в производството по категоризиране на туристическия обект съгласно приложимата нормативна регламентация към релевантния момент, то непопълването на полетата по т. 8 и т. 10.2., които насочват именно към предоставянето на такава информация, не е нередовност на заявлението, а оттам и съдържанието на волеизявлението по отстраняването й, е ирелевантно за спора. В този смисъл и изводът за наличие на хипотезата по чл. 130, ал. 3 ЗТ, позволяваща на органа да откаже определянето на категоризация при неотстранени нередовности, мотивиран с нередности по т. 8 и т. 10.2. от заявлението, е неправилен. Не представлява основание за упражнената разпоредителна власт и твърдението, че в заявлението дружеството не се е позовало на документ, представляващ годно правно основание за ползването на имота, в който се намира обектът, подлежащ на категоризация. И това е така, защото: първо, органът по категоризация извършва проверка по документи и следи за наличието на регламентираните в закона предпоставки от формална страна. Заявителят е този, който отговаря за правилното деклариране на обстоятелствата. Заместник-кметът не може да преценява собствеността на обекта тази преценка е в изричната компетентност на общите съдилища по евентуален вещен спор по Закона за собствеността (ЗС). В този смисъл и не може да твърди, в рамките на една административна процедура по категоризиране на туристически обект, че конкретен договор за наем е сключен с лице, което не е собственик на отдавания под наем имот, а още по-малко подобно твърдение може да съставлява мотив за отказ от категоризация. Второ, договорът за наем учредява облигационноправна връзка между две страни, наименувани от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) "наемодател" и "наемател", която не се интересува от собствеността на отдавания имот. Между страните възникват валидни права и задължения във връзка с последния, едно от които е правото на ползване на наемателя, независимо от правния субект, в чийто патримониум е вещното право на собственост. Както Върховния касационен съд (ВКС) категорично приема в практиката си, качеството на "несобственик" на наемодателя не прави сделката недействителна. Виж например: решение 541/06.02.2012 г., постановено по гр. дело 810/2010 г., IV о., ГК на ВКС, както и Определение 299/30.04.2020 г., постановено по гр. дело 4081/2019 г., IV ГО, ГК на ВКС. По тези съображения приложеният към заявлението договор, сключен между "МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕООД в качеството му на наемател, и "Балик Тур" АД в качеството му на наемодател, доколкото обвързва валидно страните по отношение на имота, в който се намира процесният обект за категоризиране, и предвид липсата на данни относно неговото прекратяване, представлява годно правно основание за ползването по смисъла на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. "е" ЗТ. В този смисъл не е налице припозната от органа нередовност в съдържанието на заявлението за категоризация, а оттам и несъответен на материалния закон, както първостепенният съд е правилно е приел, е и изводът на административния орган за наличие на основанието за отказ по чл. 130, ал. 3 ЗТ. В контекста на възражението на касатора, че обектът е собственост на област Търговище, следва да се посочи, че действително, управлението на държавни, а в частност общински имоти, е подчинено на различен от горепосочения режим по ЗЗД и в този смисъл фактическият състав по отдаването им под наем включва допълнителни съставни елементи. По делото обаче не се съдържат данни собствеността да е преминала в патримониума на област Търговище. Тъкмо напротив - представено е писмо от областния управител на област Търговище, в което се съдържа изявление, че имотът не е отнет в полза на област Търговище, нито е съставян акт за държавна собственост. Обратен извод не следва и от факта, че имотът е отнет през 2009 г. с решение на ОС Търговище в полза на държавата Отнемането на един недвижим имот по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), който нормативен акт би се явил приложим спрямо процесните правоотношения, предвид представеното решение от 2009 г. за отнемане на имуществото, не води до смяна на неговата собственост в полза на съответната областна администрация, дори същият да й е предоставен за ползване и/или управление. Подобна последица не е уредена изрично в закона, липсва и в приложимата към момента регламентация, съдържаща се в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), поради което не следва да бъде придавана. По изложените съображения не се установяват визираните в чл. 130, ал. 3 ЗТ материалноправни предпоставки за упражняване на разпоредителната власт, което прави и атакуваната заповед незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 АПК. Достигайки до аналогичен правен извод, АС Търговище е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, община Търговище администрацията, в която се намира касаторът, следва да бъде осъдена да заплати в полза на "МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕООД възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лева за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,