Решение № 11358 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационни жалби на Т. А. С., гражданин на Сирия, търсещ закрила, подадени чрез процесуални представители адв. Т.Лютфиева и адв. М.Николова-Трайкова, против Решение 19536/07.06.2025 г., постановено по адм. дело 422/2025 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 12760/06.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е обсъдил бежанската му история и е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Счита, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната история на молителя търсещ закрила. Посочва, че съдът не е изследвал обстоятелството относно местоживеенето на лицето в региона на страната, в който евентуално ще бъде върнато, и по-конкретно областта Дейр Алзор, в която е живеел, както и относимата информация относно държавата на произход на кандидата. Твърди, че всяко лице, което търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище, каквато не е извършена от първоинстанционния съд. Излага и подробни съображения, че по отношение на търсещия закрила са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ и да се върне преписката за ново произнасяне по молбата на лицето търсещо закрила. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, чрез процесуален представител юриск. Хичовски, оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Т. А. С. срещу Решение 12760/06.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна, и същият е материално законосъобразен. АССГ е установил от фактическа страна, че Т. А. С. е лице от мъжки пол, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение неженен. Административното производство е започнало по подадена от Т. С. молба от 26.08.2024 г. за предоставяне на международна закрила. На 12.09.2024 г. с чужденеца е проведено интервю, по време на което е заявил, че нелегално през месец август 2024 г. е напуснал Сирия и е заминал за Турция, където е престоял около три седмици и в средата на месец август 2024 г. е влязъл нелегално в Република България, като се е предал сам на властите. При провеждане на интервюто сирийският гражданин е заявил, че с властите в страната си по произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност /арабин/ или заради изповядваната от него религия; не е членувал в политическа партия или организация; не е осъждан от редовната власт в държавата си по произход и не имал проблеми с режима. Споделил е, че е напуснал страната си заради войната и влошената обща обстановка, че няма сигурност в Сирия, а основната причина да напусне страната си по произход е, че искат да го присъединят към различни групировки. Напуснал е Сирия и не желае да се завърне там, тъй като ще го вземат да служи в казармата, а заради лошото икономическо положение не може да живее нормално и счита, че няма никакво бъдеще и развитие в страната му на произход. Потвърдил е, че цялото му семейство е останало да живее в Сирия. Съдът е счел, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Търсещият закрила не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване и спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Съдът е споделил извода на административния орган, че кандидатът използва разказа си, за да улесни възможността да придобие международна закрила. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Съдът е споделил и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на лицето търсещо защита на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал и на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод, че след падането на режима на Асад е назначен временен президент на Сирия, конституцията от 2012 г. е суспендирана, а парламентът е разпуснат. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ се посочва, че считано от 08.12.2024 г. до към 27 март 2025 г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. С тях общият брой на хората, преминали обратно в Сирия от началото на 2024 г., възлиза на 732 700 души. Повечето бежанци са се завърнали от Ливан и в по-ниска степен от Турция, Йордания, Ирак и Египет. Според последните данни от работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27.11.2024 г. насам, около 926 000 вътрешно разселени лица също са се завърнали в районите си на произход в Сирия. В съобщение на вицепрезидента на Турция от 17.03.2025 г. се посочва, че след събитията от 08.12.2024 г. 145 639 сирийци са се завърнали доброволно от Турция в Сирия. ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропускателните пунктове в цяла Сирия, като наблюдава тенденциите за връщане и предоставя информация, вода и достъп до интернет. ВКБООН продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане, както и да предоставя помощ, чрез своите обществени центрове, програмата "Пари за подслон" и различни проекти за препитание, във всичките 14 провинции; само на 23.03.2025 г. ВКБООН раздава 2 161 пакета за зимна помощ, от които се възползват 7 972 лица (1 990 семейства) в гр. Дейр Алзор". Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение 12760/06.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които са подробни, ясни, конкретни и точни. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил в цялост представените от кандидата доказателства. Напротив, съдът е обсъдил и е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, като е достигнал до обосновани и материално законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на решението му. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Т. А. С. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини са такива от икономически характер и не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. Наред с това следва да бъде посочено, че основната заплаха, която бежанецът сочи, е с оглед факта, че не е отбил задължителната военна служба в страната му по произход и се страхувал, че може да бъде потърсен. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба, обаче, не би могло да обоснове страх от лично преследване. Съгласно тълкувателното определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба, дадено в наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на ВКБООН през 1992 г., в глава V, В . Лице, което е дезертирало или избягало от военна служба от неприязън към военната служба или страх от участие в сражение, не е бежанец. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Т. А. С., като е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая следва да се отчете разликата между чл. 9, т. 1 и 2 от ЗУБ и чл. 15, б. а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство, и чл. 9, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидатите за закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателя, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с общото положение в Сирия се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-528 от 31.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 г. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 17 - 23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове Ал Салама и Джусие . През посочения период 948 души се възползват от тази помощ, а от началото на годината общо 19 307 завърнали се лица са получили подкрепа па ключовия граничен пункт с Турция и Ливан. Като част от друга дейност ВКБООН предоставя парична помощ на 2978 домакинства, от която се възползват общо 10 785 души. Това увеличава общия брой на подкрепените бенефициенти чрез финансовата помощ за връщане и реинтеграция до 5787 домакинства /22 964 души/ и на свой ред отбелязва важен етап в усилията за връщане и реинтеграция. В справката от 31.09.2025 г. изрично е посочено, че основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама са сред най-честите дестинации. Всички изложени данни сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Дори да се приеме, че вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, то не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки, но и от тези представите в касационното производство и посочени по-горе. Същите са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е изследвал обстоятелството относно местоживеенето му и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат, по-конкретно в областта, в която е роден и е живеел през по-голяма част от времето и от където е напуснал Сирия област Дейр Алзор. Противно на твърдяното от касатора, в оспорения съдебен акт АССГ е изложил мотиви в тази насока. Като е посочено в решението, ВКБООН продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане, както и да предоставя помощ, чрез своите обществени центрове, програмата "Пари за подслон" и различни проекти за препитание във всичките 14 провинции. На 23.03.2025 г. ВКБООН раздава 2 161 пакета за зимна помощ, от които се възползват 7 972 лица /1 990 семейства/ в гр. Дейр Алзор. При тези данни може да се направи обоснован извод за промяна и подобрение в обществено - икономическото положение в Сирия и по-конкретно в региона Дейр Алзор. Следва да бъде отчетено и че чрез партньорските си неправителствени организации ВКБООН предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Видно от общодостъпна справка на Върховен комисариат за бежанците към ООН (ВКСООН), последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справката се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост непременно от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия той би могъл да води нормален начин на живот. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от сочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 12760/06.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо , предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,