Решение № 12949 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2017 г.

Решение № 12949 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Б., гражданин на Пакистан, подадена чрез процесуалния му представител адв. Христов срещу решение № 39 от 13.06.2017 г. на Административен съд - В., постановено по административно дело № 80/2017 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на С. Б., роден на 8.02.2001 г., гражданин на Пакистан срещу заповед № УРИ 5408 ОЧ-9/27.03.2017 г. на Началник ГПУ - Б., за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" на МВР". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че както в административното производство, така и по делото не са събрани доказателства, които да установяват връзка между сочения в оспорената заповед придружител и касатора, която да се основава на роднинство, закон или обичай. Поради това касаторът е непридружен непълнолетен, което го поставя в уязвима група по смисъла на закона и за него действа изрична законова забрана да бъде настанен в СДВНЧ. В производството по издаване на акта, не е бил назначен нито правен представител, нито е участвал социален работник или изготвян социален доклад в съответствие със Закона за закрила на детето (ЗЗакрД). Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест като е нелогично касаторът да установява отрицателен факт. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяването на друго, с което да се отмени обжалваната заповед Ответникът по касационната жалба - началникът на Гранично полицейско управление - Б. при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Д. - редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че от приложената докладна записка рег. № 5408р-748/27.03.2017 г. и предложение рег. № УРИ 5408р-769/27.03.2017 г. се установява, че на 26.03.2017 г. около 18.50 ч. в землището на с. Р., общ. Б., на около 6500 метра североизточно от ГП № 183 в граничната зона граничен полицейски наряд установил и задържал 16 лица, чуждестранни граждани, отговарящи на профила "нелегален емигрант", сред които и жалбоподателя, граждани на Афганистан, Пакистан и Иран, част от които, сред тях адресатите на процесната заповед, били без документи. Самоличността на лицата е установена след въвеждане в АФИС и ЕВРОДАК. Констатирано било, че лицето Н. А., роден на 6.04.1990 г., придружава жалбоподателя С. Б., роден на 8.02.2011 г. По отношение на адресатите на заповедта не е установено влизане в страната по законоустановения ред и наличие на валидни документи за самоличност или наличие на средства или документи, позволяващи им обратно връщане в държавата им на произход. Въз основа на направеното предложение на инспектор при ГПУ-Б. са издадени заповеди по отношение на Н. А. и придружавания малолетен С. Б. за налагане на принудителна административна мярка - принудително отвеждане до границата на РБ (заповед № УРИ 5408 ОЧ-8/27.03.2017 г. на началника на ГПУ-Б.), както и за принудителното им настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" (заповед № УРИ 5408 ОЧ-9/27.03.2017 г. на началника на ГПУ-Б.), като последната е предмет на оспорване в настоящето производство. Видно от приемателно-предавателен протокол УРИ № 5408р-780/27.03.2017 г., жалбоподателят е настанен в СДВНЧ. Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят е подал молба вх. № 105400-720/3.04.2017 г. до ДАБ при МС на Р. Б., с която е поискал закрила по ЗУБ. Въз основа на така установените факта съдът приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правни разпоредби. Съдът е обосновал извод за наличие на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Доводите на жалбоподателя за противоречие на заповедта с императивната разпоредба на чл. 44, ал. 9, предложение трето от ЗЧРБ са приети за неоснователни, тъй като от събраните в административното производство доказателства се установява, че жалбоподателят е придружен непълнолетен. От граничните полицейски служители е установена, както самоличността на всяко от лицата, така и връзката им едно с друго. Съставът на АС - В. е посочил, че ЗЧРБ съдържа специални норми по отношение на непълнолетните и малолетните лица. Видно от разпоредбата на чл. 44, ал. 9, изр. последно от ЗЧРБ, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане", която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето/ЗЗДет./. Съобразно посочената разпоредба мерките по ЗЗДет се прилагат едва след издаването на заповедта за налагане на ПАМ и се явяват последица на издадената ПАМ. Доводите на жалбоподателя за ограничаване на правото му на защита в производството по предоставяне на особена закрила са приети за ирелевантни, тъй като касаят друго административно производство. Въз основа на изложеното съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. В съответствие с чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. В случая със заповед № 5935/11.11.2014 г. Директорът на РДГП Д., на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е оправомощил Началник на ГПУ - Б. при РДГП - Д., да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗЧРБ. С оглед изложеното, оспорваната заповед е издадена от компетентен орган при условията на делегация и в съответствие с предвидената законова възможност за това. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в същата са посочени правните и фактически основания послужили за издаването й. Противно на защитната теза на касатора, в чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ е предвидена възможност за принудително настаняване в специален дом на малолетни или непълнолетни лица, със срок до три месеца. ЗЧРБ е специален по отношение на Закона за закрила на детето (ЗЗД), като в съответствие с чл. 44, ал. 9, изр. последно от ЗЧРБ, органът издал заповедта за принудително настаняване, уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане", която предприема мерки за закрила съгласно ЗЗД. Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б., в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и т. 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б.. В случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно: наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ; неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да са документи за самоличност; преминаване на границата на страната не по установения за това ред; съществуващата опасност от укриване на чужденеца. При точно установената фактическа обстановка, обоснован е изводът на съда за законосъобразно упражнени правомощия на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на касатора в специален дом за временно настаняване на чужденци. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Обстоятелството, че касаторът е придружен непълнолетен е описано в Докладна записка № 5408р-748/27.03.2017 г., приета като доказателство по делото, която по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и се ползва с обвързваща доказателствена сила. В хода на проведеното административно производство и съдебната фаза на процеса касаторът не е представил надлежни доказателства, с които да опровергае тези факти. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,