Решение № 2183 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2015 г.

Решение № 2183 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Атанас Георгиев Костадинов, представляван от адв. Боев, надлежно упълномощен, против решение № 807/7.05.2015 г. по адм. д. № 504/2015 г. по описа на Администартивен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Началникът на ДНСК София, представляван от юрк. Игнатов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил предявения от касатора Костадинов отрицателно установителен иск с правно основание чл. 292 АПК за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение на заповед № РД-14-693/25.11.2005 г., издадена от началника на ДНСК София с разпореждане за премахване на незаконен строеж "стъпаловидни бетонови основи с монтирана върху тях дървена конструкция" в поземлен имот № 55668, м. "Скотовъден фонд-Боруна", землище гр. Царево, е погасено поради изтекла давност. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че искът е преждевременно предявен, тъй като заповед № РД-14-693/25.11.2005 г. на началника на ДНСК София не е надлежно връчена на ищеца като неин адресат и не е влязла в сила. При постановяване на първоинстанционното решение са съобразени задължителните указания на Върховния административен съд, дадени в отменително решение № 2569/10.03.2015 г. по адм. д. № 236/2015 г. по описа на същия съд. Обжалваното решение, постановено в хипотезата на чл. 226 АПК, е правилно. Решаващият правен извод за неоснователност на иска по чл. 292 вр. с чл. 285 АПК предвид преждевременното му предявяване е обусловен от заключението на назначената по делото графологична експертиза, от която е безспорно установено, че известие за доставяне от 16.12.2005 г. /л. 37/ не е връчено на ищеца като адресат на заповед № РД-14-693/25.11.2005 г., че срокът за оспорването и по съдебен по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ не е започнал да тече, от което следва, че заповедта не е влязла в сила. Годно изпълнително основание представляват влезлите в сила индивидуални административни актове - чл. 268, т. 1 АПК, а петгодишния давностен срок по чл. 285, ал. 1 АПК започва да тече от датата на влизане в сила на акта. Твърдението на касатора, че заповедта е влязла в сила и от датата на настъпване на този релевантен факт са изтекли 10 години, не намира опора в доказателствата по делото. Установено е, че заповедта е нередовно съобщена на адресата чрез връчване на препис от нея по пощата, от което, противно на поддържаното от касатора, следва безспорния извод, че към датата на предявяване настоящия иск заповедта не е влязла в сила, а давностният срок по чл. 285, ал. 5 АПК за принудително изпълнение не е започнал да тече. Извън правомощията на съда е да укаже на административния орган да връчи по надлежния ред заповедта, чието значение на годно за принудително изпълнение основание е оспорено по делото на основание изтекла давност. Предвид горното обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на второ отделение