Решение № 3968 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Петрова против решение 4648/07.07.2022 год. постановено по адм. д. 11272/2021 год. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата и срещу разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ - София град в писмени бележки излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: С решение 4648/07.07.2022 год. постановено по адм. д. 11272/2021 год. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Т. Петрова срещу решение 2153-21-262/19.10.2021 год. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 год. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София град, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 1, 2 и §4, ал.1 от ПЗР на КСО. С решението административният съд е осъдил Т. Петрова да заплати на ТП на НОИ София-град разноски поделото в размер на 150 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Петрова е подала заявление за отпускане на пенсия на основание § 4 от ПЗР на КСО вх. МП-155395/30.12.2014 год., към което е представила документи за осигурителен стаж и доход съгласно чл.2 от НПОС, част от които са документи издадени от ЖПЗ Георги Димитров София и ДФ Строймашинженеринг . С разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 год. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София град е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ като не е зачетен удостоверения стаж по представите документи издадени от ЖПЗ Георги Димитров София и ДФ Строймашинженеринг . Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ София-град, който с решение 2153-21-262/19.10.2021 год. оставя жалбата без уважение. За да постанови този резултат пенсионният орган е извършил задълбочена проверка на представените документи като са зачетени само тези, които са редовни от външна страна. Това е направено и във връзка с образуваното досъдебно производство 42/2020 год. по описа на НСлС. Въз основа на представените редовни от външна страна документи на Петрова е зачетен осигурителен стаж 9 год. 4 мес. 9 дни от трета категория. Преценено е, че същата не отговаря на законовите изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 и §4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което е постановен отказ. Пенсионният орган не е зачел осигурителен стаж удостоверен с документи издадени от ЖПЗ Георги Димитров София за периода от 01.07.1972 год. до 31.12.1989 год. и издадени от ДФ Строймашинженеринг за периода от 01.01.1990 год. до 27.10.1993 год. Жалбоподателката е представила удостоверение за осигурителен стаж обр.УП-30 367-24/03.01.1990 год. издадено от ЖПЗ Георги Димитров София, където е посочено, че Петрова е работила като бояджия през периода 01.07.1972 год. до 31.12.1989 год. (17 год. и 6 мес.) втора категория труд съгласно т.15 от ПКТП и лицето е работило с оловни бои, органични разтворители и нитроцелулозни лакове в обособени цехове. Изменението в т.15 от ПКТП е обнародвано в ДВ бл.58/1990 год., т.е. към датата на издаване на удостоверението цитираната редакция на т.15 не е обнародвана и влязла в сила, което е доказателство за антидатиране на документа. На удостоверението е положен печат с абревиатура ДСО БДЖ , която е била в сила до 1976 год., когато е образувано Стопанско обединение Български държавни железници . Стажът удостоверен с УП-30 367-24/03.01.1990 год. е оформен и в трудовата книжка на лицето 974/01.07.1972 год. издадена от ЖПЗ Георги Димитров София и с положен печат с абревиатура М.Т. и С. Това е абревиатурата на Министерство на транспорта и съобщенията. Към датата на издаване на удостоверението обаче съществуват Министерство на транспорта и Министерство на съобщенията. Пенсионният орган не е зачел осигурителен стаж удостоверен с документи издадени от ДФ Строймашинженеринг за периода от 01.01.1990 год. до 27.10.1993 год. Представения от Петрова обр. УП-3 изх. 161-3 от 17.05.2001 год. и обр. УП-3 изх. 161-2 от 17.05.2001 год. е посочен БУЛСТАТ, който не е съществувал към датата на издаване на документите, не е посочено местонахождението на изплащателните документи, въз основа на които е издаден документа, което представлява липса на изискуем реквизит. В образеца на бланката на документа е отразено, че се издава на основание чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, изменението на заглавието на наредбата е обнародвано в ДВ бр.19/2003 год., което е основание да се приеме, че документът е антидатиран. С решение от 03.01.1997 год. на СГС ДФ Строймашинженеринг е обявена в несъстоятелност и за синдик е назначено лицето Г. Христов. Издадените от името на ДФ Строймашинженеринг документи са подписани от И.Радев, който е ръководител на едно от четирите подразделения на дружеството, но който не е подписал документите. В представената трудова книжка 974 е налице нередност по отношение на вписания стаж за периода 01.01.1990 год. до 27.10.1993 год., тъй като като работодател е вписано СО Вагоностроене . Същото към момента на осъществяване на трудовата дейност е с прекратена дейност, т.е трудовата книжка е нередовен документ за установяване на трудовия стаж за горепосочения период. Във връзка с така установеното пенсионният орган е преценил, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на ЛПОСВ, тъй като съгласно тази норма до 31.12.2015 год. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират при навършване на 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете за първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Административен съд София град е извършил анализ на приложените по делото и административната преписка писмени документи. В съдебното производство ответникът по оспорването е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК представените от Петрова 3 бр. Удостоверения УП-3 и УП-2(УП-30) и трудова книжка 974 издадена от ЖПЗ Георги Димитров София в частта на вписванията с отразен стаж за периода 01.07.1972 год. до 31.12.1989 год. и 01.01.1990 год. до 27.10.1993 год. Съдът е сравнил оспорените документи с другите безспорни такива и установил, че не е доказано записите в оспорваните документи да се отнасят до действително положен труд при тези работодатели от Петрова в посочените периоди. Първоинстанционният съд е съобразил отразеното в протокол от 09.04.1997 год. от събранието на кредиторите на ДФ Строймашинженеринг , че към датата на издаване на образеца 17.05.2001 год. архивата на фирмата е унищожена като същата още през 1994 год. е предадена на Вторични суровини . Съгласно този протокол фирмата на практика не извършва каквато и да е дейност, архивата му е унищожена . Предвид изложените обстоятелства съдът на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК е признал документите за неистински и е изключил от доказателствата по делото УП-3 с изх. 161-3 от 17.05.2001 год., УП-2 161-2 от 17.05.2001 год. и двете издадени от ДФ "Строймашинженеринг", УП-30 367-24 от 03.01.1990 год. издадено от ЖПЗ Георги Димитров София, както и записът в ТК 974 в частта на вписванията с отразен стаж за периода 01.07.1972 год. до 31.12.1989 год. и 01.01.1990 год. до 27.10.1993 год. Съдът е съобразил извършените от пенсионния и решаващия орган проверки и събраните от тях доказателства. Обсъдил ги е задълбочено, анализирайки удостоверяваните от тях факти по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни изводи, които се споделят и от касационната инстанция, а именно, че не е налице изискуемият осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО по отношение на Т. Петрова за да и се отпусне ЛПОСВ, тъй като към датата на подаване на заявлението лицето е на възраст [възраст], а зачетеният осигурителен стаж е в размер на 9 години 4 месеца и 9 дни. Поддържайки така изложеното касационната инстанция счита, че въз основа на наличните по делото доказателства лицето няма право да се пенсионира по чл. 68, ал. 1-2 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, защото няма изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст. Наведените доводи в касационната жалба не опровергават по безспорен начин фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган обосновано потвърдени от решаващия първоинстанционен административен съд и при липса на допуснати от негова страна съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Както е приел АССГ оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. При тези съображения настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната на съдебното решение и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение