Решение № 1189 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1210/2015 г.

Решение № 1189 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1210/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане против решение № 7284 от 01.12.2014 г. по адм. дело № 1017/2014 г. на Административен съд София- град, с което е отменена заповед № РД-01-299/06.03.2012 г. на същия административен орган, с която на Юлияна Борисова Ангелова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и последваща заповед № ЧР-2-25/12.03.2012 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Ангелова е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповед № РД 01-299/06.03.2012 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Юлияна Ангелова е постановена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители в администрацията) и в съответствие с изискванията за форма. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото в съдебния акт. Мотивите на административния съд за нарушения на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл при санкционирането на служителката и за такива, допуснати при формиране състава на дисциплинарния съвет, провел заседанието по образуваното против Ангелова дисциплинарно дело, не се споделят от настоящата инстанция. С оглед ангажираните доказателства следва да се приеме, че процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е изпълнена. С писмо от 13.02.2012 г. Ангелова е поканена да даде писмени обяснения във връзка с нарушението, за което по- късно й е наложено наказание, което тя е направила (по делото е представен писмен отговор на страната), а предвиденото от административния орган изслушване, за което служителката е поканена, не е проведено по вина на последната. Поканата на дисциплинарно наказващия орган за изслушване е доставена на страната на адреса, който е посочила и е връчена срещу подпис на пълнолетен чл. на домакинството, живеещ на адреса. Този факт се признава от пълномощника на Ангелова в молба от 31.10.2014 г. и се удостоверява от писмо изх. № 192 И 14/15.09.2014 г. на Софийска централна пощенска станция, в което са посочени трите имена и качеството на лицето, получило поканата. Пратката, съдържаща поканата за изслушване, е доставена на страната в съответствие с чл. 5, ал. 2 от Общите правила за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети - на пълнолетен чл. на домакинството, живеещ на адреса срещу подпис, като в служебните документи са вписани трите имена и качествата на лицето, получило пратката. Поради това настоящата инстанция приема, че от страна на административния орган не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и изслушването не е проведено единствено и само поради поведението на наказаната служителка. Съображенията за съществени нарушения, свързани с формиране на състава на дисциплинарния съвет, също не могат да бъдат споделени. Със заповед № РД-01-234/01.02.2011 г. на изпълнителния директор Георги Терзийски е назначен за резервен чл. на дисциплинарния съвет на Агенцията за социално подпомагане. В заповедта за образуване на дисциплинарно дело против Ангелова Терзийски е посочен от изпълнителния директор на агенцията като резервен чл. на съвета, който при необходимост да смени редовен чл. на дисциплинарния съвет (заповед № РД01-260/23.02.2012 г.). При тези факти настоящият състав приема, че изискванията на чл. 95, ал. 4 от ЗДСл са спазени и участието на Терзийски не опорочава заседанието на дисциплинарния съвет по образуваното против Ангелова дисциплинарно дело. Останалите съображения на първоинстанционния съд за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на заповедта и за противоречие на административния акт с материалния закон следва да бъдат споделени изцяло. Правилно е прието, че наказанието е наложено без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са обсъдени всички релевантни доказателства. Задължението на дисциплинарния съвет по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение не е изпълнено. Анализ на представените доказателства не е извършен, същите са интерпретиран едностранно, взети са предвид единствено актове на изпълнителния директор на агенцията и докладните за неявяване на служителката на работа, без да се съобразени и обсъдени доказателствата, които установяват изричното желание на Ангелова да бъде възстановена на длъжност, обстоятелството кога същата фактически е допусната да изпълнява длъжността и действителните причини за неявяването й на работа. Анализ на всички доказателства не е направен и от дисциплинарно наказващия орган, който обосновава заповедта с решението на дисциплинарния съвет и цитираните от последния орган доказателства. Посоченото нарушение на процедурата по налагане на наказание е съществено, тъй като засяга законосъобразността на административния акт. Ето защо този процесуален пропуск е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на наказание. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че Ангелова е наказана по дисциплинарен ред, без да е установено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая в заповедта е прието, че неизпълнението на служебните задължения от страна на служителката се изразява в неявяването й на работа за периода 24.01.2012 г. - 30.01.2012 г. Правилно първоинстанционният съд приема, че такова нарушение от страна на Ангелова не е извършено, тъй като липсват данни служителката да е допусната да изпълнява длъжността към посочените дати. Своето желание да заеме длъжността и да изпълнява служебните си задължения Ангелова изразява категорично, като на 27.12.2011 г., в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл от влизане в сила на решението за отмяна на предходната заповед за уволнение, подава молба до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с искане органът по назначаването да й предостави условия да изпълнява служебните си задължения на длъжността директор на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, да и бъде осигурен достъп до служебните помещения или органът да й определи дата и място за явяване на работа. По този начин изискванията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл от страна на Ангелова са изпълнени. Поради това и след като не е допуснал служителката да изпълнява служебните си задължения в деня на явяването на работа, органът по назначаването е следвало да предприеме необходимите административно- организационни мерки, за да позволи на възстановения служител фактически да заеме длъжността и да изпълнява служебните си задължения (например, ако длъжността, от която Ангелова е уволнена, се заема от друг служител), като своевременно уведоми служителя за това. В случая това не е направено. Очевидно, намеренията на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане са да допусне Ангелова да изпълнява длъжността, считано от 24.01.2012 г. Това се установява от заповед № ЧР-1-250/24.01.2012 г. за определяне на основна месечна заплата на служителката, както и от факта, че считано от тази дата служителката Кежева, която е назначена на длъжността, заемана от Ангелова до уволнението е преназначена на друга длъжност (докладна записка изх. № 241/75/30.01.2012 г.). Тези действия са предприети близо месец след като Ангелова изрично е изразила желанието си да бъде възстановена на работа, поради което органът по назначаването е следвало да направи необходимото, за да я уведоми за своите действия и намерения. Това не е направено, поради което следва да се приеме, че за Ангелова не е възникнало задължение да се явява на работа и да изпълнява служебните си функции от посочената дата. Ето защо неявяването на служителката на работа през посочения в заповедта период не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и не обосновава ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Поради това, като достига до заключение в този смисъл и отменя заповедта за налагане наказание, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. Възражението на касационния жалбоподател, че за датата, на която е следвало да се яви, за да изпълнява задълженията си Ангелова е уведомена с писмо изх. № 94-ЮЮ-3/05.01.2012 г., е неоснователно. Независимо от съдържанието си цитираното писмо не може да се възприеме в този смисъл, тъй като до 24.01.2012 г. от страна на органа по назначяването не са предприети необходимите административно- организационни промени като например освобождаване на служителката, която заема длъжността, на която Ангелова е възстановена, за да се осигури възможност на възстановената служителка да изпълнява задълженията си. Освен това цитираното по -горе писмо от 05.01.2012 г., в което е посочен 3-дневен от получаването, в който Ангелова следва да се яви на работа, също не е съобщено на адресата. Документът е изпратен на пълномощника на Ангелова адв. Димитров на адреса на адвокатско дружество "Груйкин" и е получен на 10.01.2012 г. от сътрудник в дружеството, въпреки че Димитров не работи в това дружество от месеци (удостоверение от 25.09.2012 г.), т. е. уведомлението фактически не е достигнало до адресата и следователно не е породило задължения. Изводите за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обосновават законосъобразност и на заключението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Ангелова. Тази заповед е последица от първата, поради което също подлежи на отмяна. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на административния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила се обосновават от протокола на заседанието на дисциплинарния съвет и текста на заповедта, в които са цитирани само част от релевантните за спора доказателства, а въпросът за допускането на Ангелова да изпълнява заеманата преди предходното уволнение длъжност не е коментиран. Заключението за несъответствие на заповедта за налагане на наказание с материалния закон е направено в съответствие с доказателствата за изрично изразеното от Ангелова желание да бъде възстановена на работа и да се яви в определени от органа ден и място, за да заеме длъжността, както и от липсата на доказателства, че органът й е предостави такава възможност и считано от 24.01.2012 г. й е осигурил условия да изпълнява служебните задължения на директор на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик (заповедта, с която на Ангелова е определено възнаграждение не й е съобщена). Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Съдебното решение е постановено след анализ и преценка на събраните доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, а изводите на съда са подробно мотивирани. Изложени са съображения за причините, поради които с оглед доказателствата е прието, че писмото на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане от 05.01.2012 г. не е достигнало до адресата, въпреки че това обстоятелство не е от решаващо значение, тъй като едва към 24.01.2012 г. органът е създал условия за допускане на Ангелова да изпълнява длъжността, на която е възстановена, като е преназначил служителката, назначена на длъжността на Ангелова на друга длъжност и е определил на Ангелова възнаграждение, т. е. към датата на която според писмото Ангелова е следвало да се яви на работа същата фактически не е можела реално да изпълнява задълженията. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд София - град се обосновава от събраните доказателства. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство, съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани на ответницата Ангелова въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,