Решение № 73 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3900/2020 г.

Решение № 73 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3900/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на "Мидболкан инфрастракчурал проджектс"ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], област К., [община] за отмяна на влязло в сила решение № 1645 от 11.07.17 г., постановено по в. гр. дело № 291/17 г. на Софийски апелативен съд. С него е отменено решение от 7.09.16 г. по гр. дело № 6658/13 г. на Софийски градски съд в частта, с която И. Н. М. и Е. И. М. са осъдени да заплатят на "Мидболкан инфрастракчурал проджектс"ООД сумата от 119646. 77 лв на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, представляваща обогатяването на ответниците за сметка на ищеца, вследствие на изграждането на самостоятелен обект магазин № 2 в [населено място], [улица] и вместо него е постановено друго, с което искът е отхвърлен. Със същото решение са отхвърлени предявените искове от ищцовото дружество против И. и Е. М. за заплащане на сумата от 135 563 лв претендирани като задължение на ответниците да заплатят съобразно дела си в общата вещ ползите, които са получили и разходите, които ищецът е направил за магазин № 2, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, както и за заплащане на сумата 135 563 лв, на основание чл. 59 ЗЗД, като сума, с която ответниците са се обогатили, а ищецът се е обеднил при изграждане на магазин № 2, намиращ се в [населено място], [улица]. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че атакуваното решение противоречи на решение от 13.12.18 г. по гр. дело № 4055/18 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 6.03.17 г. на СРС, 42 състав по гр. дело № 14519/14 г., с което срещу Е. И. М. е уважен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Ответниците по молбата Е. М. и И. М. считат, че е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Третото лице- помагач на страната на ищеца Теменужка С. Ангелова в качеството й на ЕТ " Знание –Теменужка Ангелова" заявя ва становище за основателност на молбата за отмяна. С определение № 352 от 10.02.20 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. В т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.17 г. по ТД № 7/14 г. е посочено, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск- обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките на разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество в производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. В случая настоящият съдебен състав не констатира наличие на две влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, които си противоречат. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД на "Мидболкан инфрастракчурал проджектс"ООД с твърдения, че процесната сума му се дължи от ответниците И. и Е. М., които са носители на право на строеж на конкретен обект – магазин № 2 в сграда, строителството на която е реализирано със средства на ищеца. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е построил в груб строеж процесната сграда в имота на учредителя на правото на строеж по силата на договор за суперфиция, сключен между Теменужка Ангелова и К. В., с нот. акт № 110/2005 г., като учредителят си е запазил правото на строеж на определени обекти, на които става собственик след тяхното изграждане, в т. ч. и магазин № 2. Ищецът е заместил суперфициара в договора за учредяване на право и строеж и изграждане на постройката, по реда на чл. 102 ЗЗД, със съгласие на кредитора ЕТ"Знание – Теменужка Ангелова". Установено, че с нот. акт № 142/2005 г. ЕТ"Знание – Теменужка Ангелова" е продала на М. вещното право на строеж на процесния магазин № 2. При тази данни съдът е направил извод, че между страните по делото няма договорно правоотношение, тъй като ищецът е строил в изпълнение на свое договорно задължение с третото лице – помагач. Поради това не е налице и неоснователно обогатяване – ищецът не строи като гестор, а като носител на вещно право на строеж, учредено му по договор, с който е поел задължение да построи сграда съобразно одобрен архитектурен проект. По тези съображения е отхвърлен искът за сумата 135 563 лв, претендирана на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и представляваща обогатяване на ответниците за сметка на ищците. Въззивното решение по гр. дело № 4055/18 г. на СГС е постановено по искове, съединени при условията на евентуалност с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД, чл. 61, ал. 2 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗЗД, между същите страни, след като първоначално образуваното исково производство е било разделено и в тази му част делото е изпратено на първоинстанционния Софийски районен съд. При същите факти, съдът е приел, че договорно задължение съществува между учредителя на правото на строеж Теменужка Ангелова и "Мидболкан Инфраструкчурал проджектс"ООД, но не и между дружеството и Е. и И. М.. Предприетите дейности във връзка с разходи за строителен ток, извозване на боклук и почистване, такси за съгласуване и одобряване на проекти, наем на скеле, тротоарно право, такси за узаконяване на асансьори и пускането им в експлоатация и охрана на строителния обект са извън договорните им задължения. Затова е направен извод, че тези разходи са направени както в интерес на ищеца, така и в интерес на собствениците на магазин № 2 и се дължат от тях на извъндоговорно основание, а именно водене на чужда работа без пълномощие. Ето защо съдът е уважил предявеният иск при условията на евентуалност по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и е осъдил ответниците М. да заплатят на ищцовото дружество сумата 5001. 55 лв, представляваща припадащата се част от направените разходи относно присъщите за строителството дейности и дейности, необходими за запазване на построеното. Изложеното налага извод за липса на идентитет между делата, по които са постановени двете влезли в сила решения. Липсва тъждество между предмета на двете дела. Не са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, чието решение се атакува и последващото решение, по които се формира сила на пресъдено нещо. Претенциите по двете дела не са в съотношение на обусловена и обуславяща, тъй като предмет на разглеждане са различни правоотношения между страните на различно правно основание. По гр. дело № 291/17 г. на САС искът е отхвърлен, тъй като между ищцовото дружество и ответниците М. няма договорно отношение за построяване на сградата, в която се намира процесния магазин, като изграждането му е част от дължимата от ищеца – суперфициар цена и съответно не е налице негово неоснователно обедняване. В предмета на гр. дело № 4055/18 г. на СГС са извъндоговорни отношения между страните, направени от строителя във връзка с направени разходи в интерес на собствениците на процесната сграда. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата И. М. направените по делото разноски в размер на 4800 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, Трето г. о.