Решение № 16452 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2018 г.

Решение № 16452 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кукуш" № 1 срещу Решение № 4889 от 19.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5951/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 214 от 02.04.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С посочената заповед на "Мобилтел" ЕАД е забранено да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е изпълнен съставът на нелоялната практика, тъй като не се касае за невярна и подвеждаща информация. Изложени са аргументи, че към момента на издаване на заповедта твърдяната практика е преустановена, поради което административният акт е издаден, без да е налице годен предмет. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 214 от 02.04.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1, от ЗЗП на "Мобилтел" ЕАД (понастоящем "А1 България" ЕАД) е забранено при упражняване своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки (вкл. телефонен апарат Sony Xperia XA), чрез запис на интернет сайта www. mtel. bg, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че описаните в административния акт факти осъществяват състава на заблуждаващата нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че на интернет страницата на дружеството се предлагат мобилни апарати на цена от 1 лев, като единственото условие телефонът да бъде закупен на посочената стойност е клиентът да сключи договор с търговеца за предложен от "Мобилтел" ЕАД (понастоящем "А1 България" ЕАД) тарифен план и срок. При извършена от комисията проверка се установява, че предлаганите мобилни устройства или не са налични в търговската мрежа, или се продават на различна от обявената в интернет страницата на търговеца цена. В касационната жалба се твърди, че в условията на промоцията в страницата на мобилния оператор е записано, че предлаганите цени се отнасят единствено до онлайн магазина на дружеството. За наведените твърдения касаторът не представя доказателства нито пред административния орган, нито в съдебното производството. От приложените по делото разпечатки се установява, че единственото условие за закупуване на мобилно устройство на посочената цена е сключване на договор с определен срок и при определен тарифен план. Същевременно обаче процесните апарати не се предлагат в цялата търговска мрежа, а ако са налични - предлагат се на цена, различна от обявената в Интернет. Чрез прилагането на описаната практика дружеството представя невярна информация, по този начин мотивира потребителите да посетят търговски обект на дружеството, където им се предлагат сходни или същите устройства, но на различна от обявената на електронната страница цена. Неоснователно е оплакването на търговеца, че практиката е преустановена към датата на издаване на заповедта. Трайна е съдебната практика, че честотата на проявлението на практиката и преустановяването й към датата на издаване на заповедта са правноирелевантни. Относно преустановяването на практиката преди издаването на заповедта за прилагане на ПАМ съдът нееднократно е подчертавал, че мярката има не само преустановителен, но и превантивен характер. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице целенасочено разпространение на невярна информация, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на съответната практика. При тази фактическа установеност правилно съдът е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Безспорно е, че невярната информация относно предлаганите промоционални устройства може да въведе в заблуждение средния потребител. Следователно са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение