Решение № 16082 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2011 г.

Решение № 16082 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Eлена Николаева Карандашева и Асен Ангелов Ангелов от гр. Габрово, против решение № 46 от 9.05.2011 г. постановено по адм. д. № 44/2011 г. по описа на Административен съд - Габрово. Иска се отмяна на решението поради материална незаконосъобразност. Твърдят, че съдът не е обсъдил възражението им, че не дължат наемна цена и консумативи. Ответната страна - Кметът на Община Габрово - не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано, заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Решението е постановено при нарушение на материалния закон. Няма спор по делото, че касаторите са били наематели, като вторият от тях, заедно с четиричленното си семейство - съпруга и две деца, с продължено от 15.02.2007 г. наемно правоотношение, за срок от три години, на жилище, находящо се в град Габрово. Образуваното съдебно производство е против заповед № РД 329 от 23.02.2011 г. на кмета на Община Габрово, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и 6 от Закона за общинската собственост, поради неплащане на наемната цена и на консумативните разноски за повече от 3 месеца, както и поради изтичане на срока за настаняване - е прекратено наемно правоотношение за ползване на посоченото общинско жилище. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че е доказано наличие на основание за прекратяване на наемните правоотношение - неплащане на наемна цена и консумативи, изтичане срока на договора; по отношение на жалбоподателите не са налице основания за продължаване на наемните правоотношения. По отношение на заповедта, в частта, в която е прекратено наемно правоотношение поради неплащане на наемна цена или консумативните разноски, свързани с ползването на жилището, за повече от 3 месеца по чл. 46, ал. 1, т. 1, от ЗОС. Не се доказва това правно основание, защото условието на закона е неизплатената наемна цена да е за "повече от 3 месеца", което означава, че към момента на издаване на заповедта на 23.02.2011 г. наемателят трябва да дължи наемна цена поне за 4 месеца. По делото липсват каквито и да било доказателства, че наемната цена не е заплащана от касаторите /същите изрично твърдят, че изобщо не дължат/, за кой период и в какъв размер. Също така административният орган не е подкрепил с доказателства твърденията си, че наемателите не са заплащали консумативи /нито размерът, нито за какъв срок/, както и такса битови отпадъци, каквото самостоятелно основание е въведено с общинската Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища. Всичко това обуславя наличие на основание за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 4 от АПК, както и издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липсват фактически основания. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. Следователно, за да се доказва определен факт, първото условие е същият да е посочен в административния акт като фактическо основание. Не подлежат на доказване обстоятелства, на които административният орган не се позовава. В случая кметът на общината само е посочил, че има задължения за наемна цена и консумативни разходи за период по-дълъг от 3 месеца - без конкретизирането им, а тези факти са оспорени от жалбоподателите, твърдейки, че не дължат. Това означава, че заповедта е издадена без да са налице материално правните предпоставки за издаването и. Налице е основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 от АПК. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което като неправилно следва да бъде отменено, а по същество заповедта да бъде отменена. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение