Решение № 692 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1453/2014 г.

Решение № 692 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1453/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Ес Ем Ем" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кричим, ул. "Кирил и Методий" № 48, представлявано от управителя Йордан Василев Ангелов, чрез адв. Петър Костов, против Решение № 2156 от 14.10.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3519 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 161201371 от 12.07.2012 г., на орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с който е отказан данъчен кредит за данъчен период м. 07.2008 г. в размер на 30 800.00 лв. и съответните лихви и е начислен ДДС за данъчен период м. 01.2009 г. в размер на 13 840.15 лв., ведно с прилежащите лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се несъобразяване на нарушението на чл. 114 ДОПК и провеждане на ревизията извън преклузивните срокове без разрешение на Изпълнителния директор на НАП; необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на услуги - строително монтажни работи, изработване на интернет страница и транспортна услуга по фактурите на "Меджик груп" ЕООД и "Румекс Строй" ЕООД; не са съобразени ревизионните актове на тези доставчиците, в които не са извършени корекции на начисления ДДС по процесните доставки; при липса на каквито и да е данни за данъчна измама, за която РЛ е знаело или не е можело да не знае, му е отказано право на данъчен кредит; не е съобразена задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпореди на Директивата по ДДС. Необосновано съдът потвърдил констатациите на органите по приходите за недоказана вътреобщностна доставка /ВОД/ на лек автомобил от България за Чехия. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Калдъшев, опорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

По оплакването в касационната жалба за нарушение по чл. 114, ал. 4 ДОПК, съдът намира следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № 1104569 от 8.09.2011 г. /л. 670/ е сложено началото на процесната ревизия. Заповедта за възлагане е изменена със ЗВР № 1106750 от 14.12.2011 г./л. 668/, изменена със ЗВР № 1200229 от 13.01.2012 г. /л. 664/, изменена със ЗВР № 1201371 от 14.03.2012 г. /л. 662/, всичките издадени от органа възложил ревизията Галена Иванова Недкова, началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив. Съгласно чл. 114, ал. 4 ДОПК, когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.

В случая, с първата ЗВР е даден три месечен срок, след изтичането на който, със ЗВР от 13.01. е даден двумесечният максимален срок по ал. 2, който изтича на 14.03.2012 г. С искане за удължаване на срока от 13.03.2012 г. определеният да извършва ревизията орган по приходите е поискал удължаване на срока на осн. § 23 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (Обн. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 29.05.2012 г.). Съгласно ал. 1 на посочената преходна разпоредба, незавършените към датата на влизането в сила на този закон ревизионни производства по чл. 114, ал. 1 - 3, независимо от датата на започването им, се довършват по досегашния ред в срок до 5 месеца от влизането в сила на този закон.

Предвид изложеното, възлагането на ревизията е извършено редовно и при удължаването на срока й няма съществени нарушения на процесуалните правила.

1. Относно отказания данъчен кредит по фактура № 953/28.07.2008 г. на стойност 54 000 лв., ДДС 10 800 лв., предмет - изработка на интернет-страница с издател "МЕДЖИК ГРУП" ЕООД.

За да отхвърли жалбата на РЛ в тази част, административният съд е приел, че реалността на доставката на фактурираната услуга не е доказана само с представения договор за извършването й.

Управителят на РЛ не е изяснил с каква дейност се занимава дружеството-доставчик, не са представени документи за наличие на обекти на фирмата. По отношение извършване на доставката не е представено задание, описание и протокол, оферта, дизайн документ, характерни съпътстващи документи за този вид услуги. По отношение на счетоводното отразяване на извършените доставки е констатирано, че е представен само журнал на сметка 4532 за м. юли 2008 г. Като не са представени сметки, от които да е видно наличие на заведени активи, стоки, отчетени приходи и разходи, не може да се удостовери представеният журнал на см. 4532 за м. юли 2008 г. дали е част от цялостно заведена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти.

Фактическите изводи на съда са обосновани на събраните по делото доказателства. Нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА е установено какво точно и от кого е изпълнено по представения договор за изработка на интернет-страница. Назначената от съда компютърна експертиза с този предмет е заличена, по искане на жалбоподателя поради несъществуване на въпросната страница. При недоказана реалност на услугата, осчетоводяването на фактурата и начисляването на ДДС е без основание.

1. Относно отказания данъчен кредит по фактура № 949/25.07.2008 г., на стойност 50 000 лв., ДДС - 10 000 лв., предмет на доставката - СМР с издател "МЕДЖИК ГРУП" ЕООД.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в тази част, административният съд е съобразил, че относно реалността на доставката са представени единствено договор, акт образец 19 и трудови договори на фирмата доставчик и физически лица на длъжности "оператори на дървообработващи машини". В ревизионното производство тези лица са били проверени и нито едно от тях не е потвърдило да е извършвало работа на обект по изпълнение на процесните строителни услуги.

Решението и в тази част е правилно.

В съдебното производство е прието без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза, която е установила, че на посочения в акт образец 19 адрес в гр. Пловдив, се намира жилищен имот, в който очевидно е започнал, но не е завършен текущ ремонт, без промяна на предназначението на имота. Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че не е доказано по никакъв начин извършването на въпросния ремонт от фирмата, издател на фактурата. Посочените като извършители физически лица, наети по трудови договори са на длъжности, несъвместими с посочения предмет на фактурираната услуга, а и никой от тях не е потвърдил да е работил на посочения обект. Категоричното заключение за жилищния характер на ремонтирания имот поставя под съмнение използването на предмета на доставката за последващи облагаеми доставки.

1. Относно отказания данъчен кредит по фактура № 339/30.07.2008 г. в размер на 10 000 лв., с предмет транспортна услуга и издател "Румекс строй" ЕООД.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в тази част, административният съд е съобразил установената липса на доставчика на декларирания данъчен адрес, съставянето му на РА за периоди по ЗДДС, включващи процесния, в резултат на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК с констатации за липса на реални доставки, осъществени от дружеството и установени данъчни задължения в особено големи размери; липсата на потвърждение от страна на посочения като шофьор, извършвал процесните услуги, че е осъществил конкретните превози и разминаването във вида на горивото, осчетоводено от РЛ като използвано за тях и това, с което се движи автовозът, с който се твърди, че е извършен превозът.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд са обосновани на събраните по делото доказателства. Изпълнението на транспортна услуга по превоз на МПС по маршрута Кричим - Варна не е доказано. Вписаният в представените пътни листа като шофьор Кирил Стоянов е потвърдил единствено, че е бил на трудов договор на тази длъжност във фирма "Румекс строй" ЕООД през посочения данъчен период, но на конкретните въпроси дали е извършил конкретния превоз - не е дал отговор.

1. Относно непризната ВОД на лек автомобил.

Решението е правилно и в тази част.

При липса на доказателства за плащане по процесната фактура за ВОД и на писмено потвърждение от страна на получателя-чешко дружество, съгласно изискванията на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, съдът с основание е потвърдил изводите на органите по приходите, че няма основание за нулева ставка по фактурата за продажбата на процесния лек автомобил. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че декларация на съдружник в чешкото дружество, който не представлява юридическото лице, че е получил автомобила, представлява писмено потвърждение за получаване на стоката по смисъла на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, защото потвърждението представлява волеизявление на ЮЛ, което действа чрез своя представител. Още повече, че липсват доказателства и за посочения факт - че лицето Бъбаров е съдружник в "Argo bild CZ" Чехия. Затова пък по делото има доказателства, че физическото лице Атанас Бъбаров е подписвало фактури от името на регистрирано в България дружество - "Агро Билд" ООД със седалище в Пловдив.

Доказателствена тежест на лицето, претендиращо нулева ставка по ВОД, е да докаже фактическото получаване на стоката на територията на друга държава членка, поради което за негова сметка са и последиците от това недоказване.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника не следва да се присъжда повторно юрисконсултско възнаграждение, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение