Решение № 1 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2007 г.

Решение № 1 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от О. С. чрез процесуален представител мл. юрисконсулт К. П. против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 161/18.05.2007 г., постановено по гр. д. № 135/2007 г., с което е оставено в сила решение на Старозагорски районен съд № 129/14.12.2006 г. по гр. д. № 1212/2006 г., с което е отхвърлен предявения от О. С. против Д., представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството установителен иск за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК - за признаване правото на собственост на ищеца върху апартамент № 5, находящ се в гр. С., кв. "К", блок № 27, вход "0", етаж 2, състоящ се от: две стаи, дневна-столова, бокс и сервизни помещения, със застроена площ 81.19 кв.м, заедно с таван № 28 с площ 4.62 кв.м, както и 3.9884% идеални части от общите части на сградата. С касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, поради противоречие с материалноправни и процесуалноправни норми - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Писмено становище в подкрепа на жалбата е подадено от процесуалния представител на касатора юрисконсулт К. П. За ответника по касация Д. чрез Министъра на р. р. и благоустройството не е изразено становище по повод жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен положителния установителен иск за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, предявен от О. С. срещу Д. . въззивният съд е приел, че процесният имот е бил придобит от ответника по силата на договор за замяна, сключен през 1995 г. по реда на НДИ (отм.), към който момент съгласно чл. 2, ал. 3 НДИ (отм.) управлението и стопанисването на държавния жилищен фонд се е извършвало от общинските народни съвети и кметствата. Ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесното жилище в качеството на субект, на когото нормативно е било възложено да стопанисва и управлява държавното имущество. На основание чл. 23, ал. 2, т. 3 ППЗДС (отм.) процесният апартамент е включен в държавния ведомствен жилищен фонд като придобит чрез правна сделка. Не са налице предпоставките на § 7, ал. 1, т. 5 ПЗР на ЗМСМА, съгласно който в собственост на общините преминават жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 ЗТСУ, за оборотни жилища или за социални мероприятия-апартаментът е придобит от ищеца по договор за замяна и не е налице нито една от посочените хипотези. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС е неприложима, тъй като замяната е била извършена при действие на старата нормативна уредба. Въззивното решение е правилно. Процесният апартамент е бил придобит по силата на договор за замяна, сключен на 25.10.1995 г. от кмета на О. С. от една страна и Я. П. Б. и Я. Ж. Б., от друга. Действително към датата на сключване на договора общинската собственост в РБ вече е имала нарочна регламентация като отделен вид собственост - с измененията на отменената Конституция от 1990 г. (обн., ДВ, бр. 94/23.11.1990 г.) общинската собственост е възстановена, като в чл. 14 е посочена като отделен вид собственост, наред с държавната. Това положение е възпроизведено и с чл. 140 от действащата Конституция от 1991 г., според която общината има свое право на собственост. Следователно, в периода след 1990 г. общините като самостоятелни правни субекти имат свое имущество и на общо основание са могли да встъпват в договорни отношения, насочени към придобиване на такова имущество. В конкретния случай, обаче, Кметът на О. С. е сключил процесния договор за замяна не като представител на общината, а като представител на държавата доколкото, според изричните разпоредби на чл. 137, ал. 1 и 3 НДИ (отм.) замяна на държавни жилищни имоти с недвижими имоти на кооперации, обществени организации и граждани се е извършвала въз основа на заповед на председателя на ИК на ОбНС по местонахождението на държавния недвижим имот, като въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между него и другия собственик, както е станало в конкретния случай. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, на която е основана претенцията за собственост на О. С. в случая е неприложима, доколкото имотът е бил придобит от Д. по реда на НДИ (отм.) и на основание § 6 ПЗР на ПМС № 235/19.09.1996 г. за приемане на ППЗДС и ППЗОС (обн., ДВ, бр. 82/27.09.1996 г.) придобитото право на собственост от Д. е било запазено. Според преходните правила на ЗОС не се предвижда с влизане в сила на закона да преминат в собственост на общините държавните имоти, придобити по силата на сключени договори за замяна. С разпоредбата на § 10, ал. 1 ПЗР на ЗОС е регламентирана такава трансформация на собствеността от държавна в общинска, но само за обекти, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението, каквито в конкретния случай не са налице. По изложените съображения въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение