Решение № 235 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2876/2013 г.
ВКСI гражданско отделение03.10.2013 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма] молба за отмяна на влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 19.05.2011 г. по гр. д. № 279/2011 г.
Мотиви
Решение № 235 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2876/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] за отмяна на влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 19.05.2011 г. по гр. д. № 279/2011 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявения от молителя срещу [фирма] иск за признаване за установено, че [фирма] е собственик на външно ел. захранване - кабелна линия 20 кV и метално табло трансформатор /М./, находящо се в обхвата на път I-1 /В. -М./ от км 151-625 до км 152-840 в ляво, ПИ № 000019 и ПИ № 006013, м. "Дърводелци" в землището на с П., [община] и за осъждане на ответника да предаде владението. В молбата за отмяна се поддържа, че след влизане на решението в сила са създадени нови писмени доказателства, касаещи факти и обстоятелства от съществено значение за делото, които подкрепят твърденията в исковата молба за това, че [фирма] е придобило собствеността върху процесната вещ от [фирма] преди същото да я прехвърли на разпределителното дружество; че ЗМДТ не третира кабелното трасе, независимо дали е вкопано или не, като недвижима вещ, която да подлежи на облагане с местен данък; че съоръжението може да бъде демонтирано и преместено; че за прокарването му е учредено право на прокарване на инженерна инфраструктура през общински имот от кмета на [община]; че праводателят [фирма] не е прехвърлил придобитата от него съгласно предварителния договор № 25/05.07.2007 г. за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на [фирма] собственост върху процесното захранване; че ел. захранването не преминава през придобитите от ответника имоти по проведената публична продан, поради което и ответникът не може да ги придобие по силата на чл. 92 ЗС. Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище. С определение № 117/10.05.2013 г. по настоящето дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. От съществено значение е следователно дали представените с молбата доказателства могат да установят осъществяването на релевантни за разрешения с влязло в сила решение спор факти и обстоятелства. В случая в обжалваното решение е прието, че процесната вещ попада под режима на Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, тъй като от представения по делото договор е видно, че самото съоръжение е изградено по реда на наредбата. Прието е, че по силата на Закона за енергетиката така изградените съоръжения стават част от електроразпределителната мрежа и като такива трябва да бъдат собственост на съответното лицензирано дружество, независимо от кого са изградени, като това дружество е единственият им възможен купувач, в случай че изграждането е извършено по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6, т. е. от други лица. Прието е, че в случая електроразпределителното дружество е предоставило на потребителя правото да изгради съоръженията по присъединяване по сключения помежду им договор, като праводателят [фирма] е поело задължението да прехвърли собствеността на електроразпределителното дружество. Прието е, че оттук насетне [фирма] е само потребител и е изгубило собствеността върху съоръженията, поради което и нито една от спорещите страни не е могла да придобие повече права от тези, които праводателят притежава като освен това процесната вещ не може да бъде закупена от спорещите страни поради императивни норми на специален закон, които я изваждат от гражданския оборот. Основното съображение за отхвърлянето на иска следователно е обстоятелството, че процесната вещ може да бъде притежавана само от електроразпределително дружество с оглед естеството си и предназначението, което има и не би могла поради тази причина да бъде придобита от предявилото иска дружество, което не е електроразпределително. Поради това обстоятелствата дали [фирма] е прехвърлило собствеността на електроразпределителното дружество, дали ЗМДТ третира кабелното трасе като недвижимост, както и дали по принцип кабелното трасе може да се квалифицира по този начин, може ли да бъде демонтирано трасето или не, учредено ли е право на прокарване през общински имот и на какво друго основание кабелното трасе се намира в имота, са ирелевантни. Ирелевантно е дали ответникът е придобил собствеността върху имота, през който преминава процесното съоръжение, тъй като е прието, че ищецът не се легитимира като собственик на вещта не по причина, че ответникът е собственик на терена, а по причина, че ищецът не може да придобие собствеността. И тъй като представените с молбата писмени доказателства не установяват нови факти, които да имат значение за естеството и предназначението на процесната вещ, които биха могли да променят крайния извод за основателността на иска с оглед основният мотив, поради който искът е бил отхвърлен, следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената от [фирма] за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение