Решение № 4465 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 244/2020 г.

Решение № 4465 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 244/2020 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "E. Ю." ЕАД, /предишно наименование "ЕВН Б. Е." ЕАД/, със седалище и адрес на управление в гр. П., подадена чрез упълномощения процесуален представител юрк. Щ. Радев, против решение № 6432 от 31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 8022/2016 г. по описа Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж -44 от 06.07.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага доводи, че решението е необосновано и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество. Представя списък на сторените по делото разноски. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Райков, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Електро енергиен системен оператор" ЕАД, чрез юрк. Катеринова, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Я." АД, представляван от адв. Бонев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за допустимост на касационната жалба като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, а разгледана по същество - неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд, което е постановено при съобразяване с приложимия материален и процесуален закон. Посочва, че АССГ подробно е обсъдил релевантните към спора факти и обстоятелства, събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, правилно е установил фактическата обстановка и е формирал законосъобразни крайни изводи. Не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и е изпълнено процесуалното задължение за цялостна проверка на законосъобразността на решението, поради което предлага същото да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалбата на "E. Ю." ЕАД, /предишно наименование "ЕВН Б. Е." ЕАД/, срещу решение № Ж - 44 от 06.07.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-12-00-1206/10.12.2014 г., подадена от "ЕВН Б. Е." ЕАД срещу "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. С оспореното пред настоящата инстанция решение е отхвърлена жалбата като неоснователна. За да постанови оспорения резултат съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, включително и от заключението на проведената по делото експертиза, че "Я." АД е клиент на оператора на електропреносната мрежа чрез кабелна линия "Фабричен" при спазване на реда и условията на от Наредба № 6, отм. По изложените съображения решаващият съд е приел за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел правилни и законосъобразни правни изводи за неоснователност на подадената жалба, които се споделят от настоящата инстанция. Следва да се посочи, че възраженията относно приложимостта на разпоредбата на чл. 56 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Е. Ю." ЕАД, са неотносими по настоящия спор. Съгласно ал. 3 на разпоредбата ако не се постигне доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните, спорът относно констатирани щети се отнася за решаване до компетентния съд по седалище на разпределителното дружество. Това са искови производства, които са от компетентността на гражданските съдилища. В процесния случай в компетентността на КЕВР не е констатиране на щети, респ. спор за установяване на такива, а установяване на нарушения допуснати от разпределителното дружество при неизпълнение на договорените общи условия, както и налагане на предвидените в Закона за енергетиката /ЗЕ/ административни санкции. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Правилно първоинстанционният съд е приел, че решение № Ж-44 от 06.07.2016 г. е законосъобразно, постановено от компетентен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. По делото безспорно е установено, че обектът на "Я." АД е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез кабелна линия 20 кV с диспечерско наименованиевъв "Фабричен", собственост на дружеството, като същият бил изграден на основание чл. 116, ал. 4 и чл. 117, ал. 5 от ЗЕ. Обектът имал второ захранване, посредством въздушна електропроводна линия 20 кV, с диспечерско наименование "Манев", което е собственост на електроразпределителното дружество. С писмо изх. № 449/02.10.2014 г. "Я." АД е изискало от "ЕВН Б. Е." ЕАД извод "Фабричен" да бъде изключен от обхвата на посочения договор за достъп и пренос, предвид факта на сключен договор директно към мрежата та "ЕСО" ЕАД. На 03.11.2014 г. Бил съставен протокол във връзка с новото място на търговското наимонавание в присъствието на представител на "ЕВН Б. Е." ЕАД. "ЕСО" ЕАД е представило становище, предвид на което дружеството е било длъжно да присъедини всеки клиент на електрическа енергия при наличието на техническа възможност за присъединяване, а при отказ следва същия да е мотивиран. В изложеното становище се отбелязва, че присъединяването на обекта на "Я." АД е извършено в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и Наредба № 6/24.04.2014 г. Собствеността на двата електропровода е била безспорно установена, като "ЕВН Б. Е." ЕАД не е правило инвестиции, свързани с изграждането, поддръжката и експлоатацията на кабелна линия "Фабричен", посредством която "Я." АД е присъединена към преносната мрежа. От проверката било установено, че обекта на "Я." АД, гр. П. е присъединен към електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, чрез кабелна линия 20 кV с диспечерско наименование "Фабричен", собственост на "Я." АД. Б. установено също, че второто захранване, осъществявано посредством въздушна линия "Манев", собственост на електроразпределителното дружество, е преустановено. В тази връзка бил изготвен доклад от работната група и предложено прекратяване на преписката. Последвало е обжалваното решение. При тези вярно установени обстоятелства и факти, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи. По отношение на твърденията на "Е. Ю." ЕАД за допуснати от АССГ нарушения на административно-производствените правила – настоящата инстанция намира, че решаващият състав на АССГ е изложил самостоятелни мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи, въз основа на които съдът е достигнал до решението си. АССГ в мотивната част на своето решение е изложил подробно както фактическата страна на правния спор, така и аргументите си по отношение на твърденията на двете страни - "Е. Ю." ЕАД и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Въз основа на изложеното са формирани правни изводи по съществото на спора, които са в съответствие със събраните по делото доказателства. От съдържанието на оспорвания съдебен акт се установява, че същият изчерпателно отразява релевантните факти и обстоятелства и е мотивиран, което осигурява възможност на страните и контролиращата съдебна инстанция да установят механизма на формиране на правните изводи. В обжалвания акт АССг е посочил съвсем точно правните си изводи. От друга страна, твърдението на "Е. Ю." ЕАД за нарушение на чл. 172 а, ал. 2 от АПК е бланкетно, тъй като дружеството не посочва техен конкретен довод или възражение, които да не са взети предвид от АССГ при постановяване на своето Решение. "Е. Ю." ЕАД твърди, че при постановяване на Решение № 6432 от 31.10.2019 г. по адм. дело № 8022 от 2016 г. АССГ е нарушил материалния закон без да посочва коя разпоредба на относимото право счита, че е нарушена. Независимо от горното, електроразпределителното дружество посочва, че съдът неправилно е възприел, че има друг критерий за разграничаване на електропреносната от електроразпределителната мрежа освен нивото на напрежение и това е собствеността на съоръженията. "Е. Ю." ЕАД посочва също, че АССГ не е установил как до м. юли 2014 г. обектът на "Я." АД е заплащал мрежови услуги за разпределение на електрическа енергия, а след това се приема, че обектът е присъединен към електропреносната мрежа. Дружеството аргументира твърденията си с цитиране на Решение от 17.10.2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановено по дело С-31/18 във връзка е допуснато от АССГ преюдициално запитване по чл. 267 от Договора за функциониране на европейския съюз. Настоящата инстанция намира, че твърденията на "Е. Ю." ЕАД са формирани въз основа на селективно и механично възпроизвеждане на посоченото решение на СЕС, без да го съотнесат към фактическата обстановка по делото и без да се съобразят със събраните по делото доказателства, а именно с кредитираните от АССГ изводи от допуснатата и неоспорвана от страните по делото съдебно-техническа експертиза. Действително, в Решение от 17.10.2019 г. по дело С-31/18 СЕС е приел, че чл. 2, т. 3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (Директива 2009/72/ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която определя понятията за електропреносна и за електроразпределителна мрежа, като се основава не само на критерия за нивото на напрежение, но и на критерия за собствеността върху активите, използвани за осъществяване на дейности, свързани съответно с пренос и разпределение. В тази връзка, обаче, СЕС изрично е постановил, че чл. 2, т. 3—6 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/72 трябва да се тълкуват в смисъл, че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа. Последното тълкуване на СЕС във връзка с механизма на прилагане на чл. 2, т. 3—6 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/72 в националното право не е съобразено от "Е. Ю." ЕАД, което прави тезата на дружеството неправилна и несъобразена с цитираните актове на СЕС. П. факта, че решението на СЕС е задължително за всички съдилища в Р. Б. (по аргумент от чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс), то Решение от 17.10.2019 г. по дело С-31/18 на СЕС, доколкото е приложимо е настоящия случай, следва да се вземе предвид от АССГ при постановяване на своя съдебен акт. Настоящата инстанция счита, че АССГ е постановил оспорваното в настоящото производство Решение № 6432 от 31.10.2019 г. по адм. дело № 8022 от 2016 г. в съответствие с посоченото решение на СЕС. С. СЕС не е задължително всички клиенти присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение да се считат за клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, независимо от договорните отношения между клиента и оператора на електропреносната мрежа. В тази връзка СЕС допуска изключения, при изрично посочени условия, които условия следва да се съобразят от решаващите съдилища във всеки конкретен случай. АССГ е извършил проверка, дали в конкретния случай са налице условията, посочени от СЕС, за да може да се приеме, че "Я." АД е клиент на оператора на електропреносната мрежа. Тези условия според СЕС са: обектът на клиента да е свързан в уредба за средно напрежение; тази уредба да е част от подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, попада в обхвата на дейността на преносната мрежа, т. е. дали обекта е присъединен в подстанция, с функционални характеристики, присъщи за преноса на електрическа енергия. С оглед факта, че за преценката за наличие на горните условия са необходими специални знания, АССГ е основал решението си в тази част на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Според т. 3. 5 от тази техническа експертиза, кабелният електропровод "Фабричен", чрез който обектът на "Я." АД е присъединен, е със средно напрежение - 20 kV и този електропровод в единия си край е присъединен на средно напрежение 20 kV в килия № 18 на подстанция 110/20 kV "П.", като по трасето на кабелния електропровод не е констатирано присъединяване на електрически уредби от електроразпределителната мрежа (т. 3. 6 от експертизата). В тази връзка, в заключението експертът е посочил, че от направеното проучване на схемата на присъединяване на обекта на "Я." АД е установено, че "Електроенергиен системен оператор" ЕАД и "Я." АД не са допуснали неспазване на правилата за присъединяване. Предвид на установеното от експертизата, АССГ е обосновал извода за неоснователност на жалбата на "Е. Ю." ЕАД. Той е съобразен е Решение от 17.10.2019 г. по дело С-31/18 на СЕС, тъй като в случая безспорно е установено, че обектът на "Я." АД попада в изключенията, които допуска СЕС и е присъединен към електропреносната мрежа. Това е така, тъй като в конкретния случай АССГ, вземайки предвид разпоредбата на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона заенергетиката (ДР на ЗЕ), според които "електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци е установил, че обектът на "Я." АД е свързан на средно напрежение в подстанция 110/20 kV, която е част от електропреносната мрежа, тъй като трансформира електрическото напрежение от 110 kV (високо напрежение) на 20 kV (средно напрежение) - аргумент от § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ. Следователно, АССГ правилно е приел, че обектът на "Я." АД е присъединен пряко към електропреносната мрежа. По отношение на твърдението в касационната жалба, че АССГ не е установил как до м. юли 2014 г. обектът на "Я." АД е заплащал мрежови услуги за разпределение на електрическа енергия, а след това се приема, че обектът е присъединен към електропреносната мрежа, следва да се има предвид, че обектът на "Я." АД в гр. П. е присъединен към електропреносната мрежа на ECO ЕАД, чрез кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование "Фабричен", собственост на "Я." АД. Използваната от този обект електрическа енергия се измерва чрез СТИ с фабричен номер 2955056, собственост на ECO ЕАД. Процедурата по присъединяване към електропреносната мрежа е стартирана с искане за проучване на условията за присъединяване на обект на потребител към преносната електрическа мрежа, подадено от "Я." АД на 18.07.2011 година. Искането за проучване е подадено на основание чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 2004 г., Наредба № 6, отм.). Според посочената разпоредба искане за проучване на условия за присъединяване се подава и в случай на обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическата енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа. В разглеждания случай, от съществуващия, присъединен към електрическата мрежа обект, представляващ текстилен завод с две електрически захранвания, се отделя нов обект, обособен със самостоятелно измерване на електрическата енергия - текстилен завод с едно електрическо захранване. С оглед на факта, че съществуващият обект на "Я." АД е присъединен преди 1999 г. в подстанция, собственост на "Национална електрическа компания" ЕАД ("НЕК" ЕАД), а след преобразуване на "НЕК" ЕАД - собственост на "ECO" ЕАД, нивото на напрежение следва да се счита за определено още към момента на първоначалното присъединяване. В тази връзка, искане за проучване на условията за присъединяване е подадено по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 6, отм., в преносното предприятие. Между "НЕК" ЕАД, чиито правоприемник е "ECO" ЕАД и "Я." АД е сключен Предварителен договор № ЕП-189 от 17.10.2011 г. за присъединяване на потребител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа. Между "ECO" ЕАД и "Я." АД е сключен Договор № ДГ-ПТ-20-16 от 09.07.2014 г. за присъединяване на потребител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа. Предвид гореизложеното, АССГ правилно е приел, че обектът на "Я." АД в гр. П. е присъединен към електропреносната мрежа чрез кабелна линия "Фабричен" при спазване на реда и условията на от Наредба № 6, отм. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е изяснил относимите за спора факти и обстоятелства, съобразил е направените от страните възражения и е постановил едно правилно решение, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Претенцията на ответниците по жалбата КЕВР и "ЕСО" ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв. за всеки от ответниците, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разноските са поискани своевременно и са дължими предвид на изхода от спора. Основателна е и претенцията на "Я." АД за заплащане на разноски по делото за настоящата инстанция, съгласно представения списък те са в размер на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение