Решение № 7707 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2015 г.

Решение № 7707 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Сдружение "Национално сдружение на частните болници", седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 115А, ет. 3, офис 18, на Сдружение общински болници в България, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Княз Ал. Батенберг I" № 7 и на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шипка" № 13, ет. 1, ап. 3 срещу Наредба № 15 от 28.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология".

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателите - Сдружение "Национално сдружение на частните болници", Сдружение общински болници в България и Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", считат Наредба № 15 от 28.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология" (Наредба № 15) за незаконосъобразна. Излагат доводи за наличие на правен интерес от оспорване на наредбата, породен от целите на сдруженията.

Считат, че оспорената Наредба № 15 е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, съдържа множество текстове, които противоречат на нормативни актове от по-висок ранг и e в несъответствие с целта на закона. Считат, че министърът на здравеопазването разширил обхвата й в нарушение на законовата делегация.

В нарушение на чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) два от четирите параграфа на заключителните разпоредби приповтарят по смисъл текстове на отменената наредба. Наред с това те се занимават с изключения и частни случаи. Поради това считат, че не е било налице основание за отмяна на наредбата и приемането на нова, а само изменение на съществуващата.

В нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА министърът на здравеопазването не изготвил мотиви, които да съдържат "очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива". В приложението на наредбата - Медицински стандарт "Ревматология", раздел III "Изисквания за осъществяване на специалността "Ревматология" в структури от II ниво на компетентност в болнични лечебни заведения", т. 1.3. и 1.4. се въвеждат изисквания за притежаване на собствени отделения по образна диагностика и по физикална и рехабилитационна медицина. В мотивите и в доклада за приемане на наредбата не се съдържа каквато и да било оценка на очакваните финансови и други резултати от въвеждането на това изискване. Сочат, че собствеността сама по себе си не е критерий за качеството на медицинската услуга, а именно то трябва да бъде предмет на един медицински стандарт. Вменяването на задължението на лечебните заведения за поддържане на скъпа медицинска техника противоречи и на търговската, и на медицинската практика, при която първоначалната диагностика на пациента, насочваща или не към хоспитализация, се извършва в извънболничната помощ, т. е. от друг вид лечебни заведения. Считат, че е налице противоречие между различните текстове на наредбата - т. 3.4. от глава първа, раздел II, 3. "Основни правила за взаимодействие между структурите по т. 2 при провеждане на лечението".

Считат, че наредбата е приета в нарушение и на чл. 28, ал. 3 ЗНА, тъй като проект на наредба, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от органа. В мотивите на наредбата не са изложени мотиви, които обосновават защо болница, разкриваща клиника/отделение по ревматология II-ро ниво, трябва "да притежава на територията си собствени клиника/отделение по образна диагностика; лаборатория по клинична имунология; отделение по физикална и рехабилитационна медицина", а също и "да осигури достъп до медико-диагностична лаборатория - в структурата на болницата или по договор". Тези мотиви са развити досежно III ниво, но няма препращане за II-ро. Въпреки развитите мотиви изискванията са въведени в акта. Липсват мотиви и за изискванията на стандарта в раздел IV "Изисквания за осъществяване на специалността "Ревматология" в структури от III ниво на компетентност в болнични лечебни заведения" - т. 1.3.

При приемането на наредбата, в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗНА, не са спазени принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуване. Липсва обосновка за определения минимален брой легла, при които може да се разкрие отделение към клиника по вътрешни болести за I-во ниво на компетентност и отделение към клиника по вътрешни болести или кардиология за II ниво на компетентност. Не е представена обосновка и за приетите изключения. Същите текстове присъстват в глава втора, раздел II-ри, 1.2., респективно глава трета, 1.2 на стандарта и пряко противоречат на глава първа, раздел II, структури.

Считат, че наредбата е приета в нарушение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Наредба № 15 представлява съвкупност от изисквания, които от една страна са част от разрешителния (лицензионен) режим за извършване на дейността - чл. 47, ал. 4, чл. 49, ал. 1, т. 3 и чл. 51, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), а от друга изпълнението им се контролира от държавата и при нарушаване се налагат санкции - чл. 6, ал. 6, чл. 115а, 116а ЗЛЗ. С оглед на това наредбата нарушава и трите алинеи на чл. 3 ЗОАРАКСД. Изискванията водят до ограничаване на конкуренцията и напълно необосновано от медицинска гледна точка се ограничава броя на болниците, които могат да извършват дейности, определени като II и III ниво на компетентност. Нито изискванията за собственост на структурите, нито изискванията за наличие на скъпоструваща и рядко използвана инструментална техника в тези структури, при положение, че е налична другаде на територията на населеното място, са икономически обосновани и необходими за постигане на целите на закона.

Считат, че наредбата е в нарушение и на чл. 6 ЗЛЗ, тъй като вместо критерии за качество министърът поставил несъществени изисквания за бюро, столове, шкаф за документи, закачалка. Определени са нива на компетентност като това е предвидено да се извърши с наредбата по чл. 46 ЗЛЗ, не с тази по чл. 6 ЗЛЗ.

Молят съдът да отмени обжалваната Наредба № 15. Претендират направените по делото разноски. Жалбоподателите се представляват от адв. Христина Николова, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по жалбата - министърът на здравеопазването, счита жалбата за неоснователна. Не е налице нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗНА, както и на чл. 26 и 28 ЗНА. Спазена е процедурата по издаване на нормативния акт. Не е необходимо да се дават мотиви по отношение на очаквани финансови резултати, когато такива няма. Наредбата е напълно съобразена със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол над стопанската дейност. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът се представлява от юрисконсулт Стела Здравкова-Нинова.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Оспорената наредба е издадена от компетентен орган, в искана от закона писмена форма и е обнародвана. Твърдението за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗНА е неоснователно. Интерпретацията на жалбоподателите не съответства на смисъла на нормата, който изключва приемането на акт от същата степен при наличие на издаден нормативен акт за уреждане на обществени отношения, спадащи към същата област, за който се издава и новия. Спазен е и чл. 11, ал. 1 и 3 ЗНА. Спазени са правилата на чл. 26, ал. 2 и на чл. 28 ЗНА. При наличие на мотиви за приемане на наредбата административнопроизводствените правила по издаване на акта са спазени и не е налице нарушение на чл. 146, т. 3 АПК. Не е налице и нарушение на материалноправните норми при издаване на акта. Мотивирането на проекта с договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" налага извод, че не е нарушен чл. 3, ал. 1 ЗОАРАКСД. Не е основателно и възражението за нарушение на чл. 3, ал. 2 и 3 ЗОАРАКСД - след като въведените изисквания са относими към всички лечебни заведения, които упражняват съответната медицинска специалност, се изключва ограничението на конкуренцията поради еднаквите правила.

Неоснователни са възраженията за нарушение на чл. 6 ЗЛЗ като посочването на материалните условия не изключва спазването на критерии за качеството. Различен е предмета на регулиране на наредбите по чл. 6 и чл. 46, ал. 3 ЗЛЗ като съгласно чл. 57, ал. 2 ЗЛЗ клиниките, отделенията и медицинско-диагностичните лаборатории имат ниво на компетентност, определено с наредбите по чл. 6 ЗЛЗ. Не са налице нарушения, които да водят до извод за незаконосъобразност на оспорената наредба, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежни страни и срещу подзаконов нормативен акт.

Процесуалните предпоставки, при които е допустимо оспорването на подзаконов нормативен акт са определени в чл. 185, 186 и 187 АПК. Наредбата е подзаконов нормативен акт, издадена от министъра на здравеопазването, обнародвана е в Държавен вестник, бр. 66 от 08.08.2014 г. Следователно предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 185, ал. 1 АПК. Наредбата не е била предмет на съдебен контрол.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 АПК допуща оспорване на подзаконов нормативен акт - изцяло или в отделна разпоредба, по отношение на неговата законосъобразност. Видно от петитума на жалбата с нея се твърди незаконосъобразност на Наредба № 15 в цялост.

Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателите са юридически лица с нестопанска цел, създадени въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружения, които осъществяват дейност в обществена полза. С оглед на това те има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК. За тях ще е налице право на оспорване на процесната наредба, ако тя засяга или може да засегне техни права или законни интереси. За да се прецени това обстоятелство е необходимо да се установи какви са целите и какъв е предмета на дейност на сдруженията, какви, с оглед на това са техните права и законни интереси и налице ли е исканата от законодателя форма на тяхното засягане.

Регистрираните цели на сдруженията са съответно: защита интересите на частните болници, подобряване на здравното обслужване на гражданите, създаване на условия за честна конкуренция и развитие на пазара на медицински услуги; запазване и развитие на общинските болници, всестранно подпомагане на общинските болници с цел подобряване на медицинското обслужване на населението; защита на индивидуалните и колективни права на гражданите и организациите в сферата на здравеопазването. Оспорената наредба има за предмет утвърждаването на медицински стандарт на клиничната медицинска специалност "Ревматология", в т. ч. и специфичните изисквания за оборудване и апаратура. Следователно по своя предмет на правно регулиране Наредба № 15 безспорно рефлектира върху целите на трите сдружения и може да засегне законните интереси на сдруженията, установени от законово регистрираните им цели.

С оглед на изложеното съдът счита, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

III. Относимата правна уредба:

1. Закон за лечебните заведения:

Член 6, ал. 1 - Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

Член 20, ал. 2 - В болницата за активно лечение могат да се откриват структури за долекуване и продължително лечение или рехабилитация.

Член 46, ал. 3 - Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведение за болнична помощ, както и условията и реда за откриване на структури по чл. 20, ал. 2, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Член 116а - Лечебно заведение, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на утвърдените медицински стандарти, се наказва с имуществена санкция от 500 до 2 000 лв.

1. Наредба № 15 от 28.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология":

§ 3 Стандартните и специфичните изисквания за оборудване и апаратура, определени в приложението към чл. единствен, ако не могат да бъдат осигурени за всяка структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите от съответните нива на компетентност.

Глава втора "Нива на компетентност и обем на дейността, осъществявана в структури по ревматология"

Раздел II "Изисквания за осъществяване на специалността "Ревматология" в структури от I ниво на компетентност в болнични лечебни заведения"

1.2. Отделение по ревматология може да се разкрие към клиника по вътрешни болести и то трябва да е най-малко с 4 легла.

1.3. В случаите по т. 1.1. и 1.2. болницата за долекуване и продължително лечение/долекуване, продължително лечение и рехабилитация трябва да притежава на територията си собствени отделение по образна диагностика и отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а също и да осигури достъп до медико-диагностична лаборатория - в структурата на болницата или по договор.

Раздел III "Изисквания за осъществяване на специалността "Ревматология" в структури от II ниво на компетентност в болнични лечебни заведения"

1.2. Отделение по ревматология може да се разкрие към клиника по вътрешни болести или кардиология то трябва да е най-малко с 4 легла.

1.3. Болницата за активно лечение, в която е разкрита структура по ревматология, трябва да притежава на територията си собствени: отделение по образна диагностика и отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а също и да осигури достъп до медико-диагностична лаборатория - в структурата на болницата или по договор.

1.4. В отделението по образна диагностика по т. 1.3. трябва да има рентгенов апарат и компютърен томограф.

Раздел IV "Изисквания за осъществяване на специалността "Ревматология" в структури от III ниво на компетентност в болнични лечебни заведения"

1.2. Болницата за активно лечение, в която е разкрита структура по ревматология, трябва да притежава на територията си собствени: клиника/отделение по образна диагностика; лаборатория по клинична имунология; отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а също и да осигури достъп до медико-диагностична лаборатория - в структурата на болницата или по договор.

1.3. В клиниката/отделението по образна диагностика по т. 1.2. трябва да има рентгенов апарат, компютърен томограф. Предимство е наличието на ядрено-магнитен резонанс.

IV. По фактите:

1. На 27.02.2014 г. заместник-министърът на здравеопазването представил на министъра доклад относно проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология". Проектът бил разработен в рамките на дейност 5 "Актуализиране и изготвяне на основани на научни доказателства медицински стандарти" от договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Акредитация на лечебните заведения и продължително обучение на медицинския персонал" от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г. ".

1. На 22.04.2014 г. ръководството на Министерството на здравеопазването - кабинета на министъра, приело проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология".

1. На 23.06.2014 г. на интернет страницата на министерството на здравеопазването били публикувани мотиви към проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология" и проект на самата наредба.

1. В мотивите на проекта на наредба са посочени основните задачи на медицинската специалност "Ревматология" и изискванията към структурите по нива на компетентност, както са уредени в наредбата.

1. Наредбата е обнародвана в Държавен вестник, бр. 66 от 08.08.2014 г.

V. По съществото на спора:

Безспорно е, с оглед на посоченото по-горе, че оспорената Наредба № 15, е валиден нормативен административен акт - издадена е от компетентен орган, в изпълнение на законова делегация. Член 6 ЗЛЗ оправомощава министъра на здравеопазването да утвърди с наредби медицинските стандарти.

Актът е издаден в исканата форма, обнародван е и по делото не се спори, че при издаването му от формална страна е спазена изискуемата процедура.

Спора по делото е досежно материалната законосъобразност на наредбата.

Безспорно е, че съгласно чл. 10, ал. 2 ЗНА обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. В случая обществените отношения по повод на клиничната медицинска специалност "Ревматология" са уредени с един нормативен акт - наредба, издадена на основание чл. 6, ал. 3 ЗЛЗ. Няма друг нормативен акт, който да регламентира същия вид обществени отношения и който да действа едновременно с оспорената наредба. С оглед на това довода на жалбоподателите за нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗНА е неоснователен.

Жалбоподателите считат, че наредбата е материално незаконосъобразна, тъй като без да са налице многобройни и важни промени е налице замяна на един нормативен административен акт с друг. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗНА изрично поставя като предпоставка за допустимост на отмяната и издаването на нов нормативен акт наличието на многобройни и важни промени. Изискванията са кумулативни. Те са установени от законодателя, за да гарантира правната сигурност и стабилитет на регулираните правоотношения.

Сравнителният анализ на разпоредбите на Наредба № 29 от 15.07.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология", която е отменена с § 1 на оспорената наредба, и Наредба № 15 от 28.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология" показва идентичност на основните структурни части на отменената и на новоиздадената наредба. Твърде сходна, почти идентична - разликата е редакционна, е регламентацията в разделите, които касаят основната характеристика на клиничната медицинска специалност, организацията на работа в структура по ревматология, критериите за качество на извършваната дейност, правата и задължения на пациентите и на работещите в структурите. Разлика е налице единствено в изискванията към структурите от нивата на компетентност в болнични лечебни заведения.

Установените с Наредба № 15 промени в регламентацията на изискванията към структурите от нивата на компетентност в болничните лечебни заведения безспорно са важни, тъй касаят изисквания за осъществяване на дейността. Става въпрос за изисквания към средата, в която се осъществява дейността, и към способностите, с които структурите трябва да разполагат, за да могат да предоставят медицинската услуга с установеното качество. Изискванията към средата, в която се осъществява дейността не са променени. Не са променени и изискванията към оперативните способности на структурите, които осъществяват дейността, но са променени изискванията към вида на собствеността на медицинския инструментариум. Новата наредба изисква оперативните способности - способностите за диагностика, да бъдат собственост на лечебното заведение. Тази промяна е съществена.

Следователно изискването на чл. 11, ал. 1 ЗНА за важност на промените е спазено. Но количествено броят на промените трудно може да бъде определен на многоброен. Става въпрос за важни, но единични промени в нормативния акт. В мотивите на акта не са посочени каквито и да било причини за замяната на акта. Посоченото, че актът е изработен в рамките на оперативна програма не е само по себе си доказателство за многобройни и важни изменения, т. е. за необходимостта от замяна на един нормативен акт с друг. Оперативната програма е осигурила финансовия ресурс за изработването на новия стандарт, но тя не е причина за замяната на съществуващия с нов. Такава може да бъде несъответствието на стандарта с достиженията на световната и европейска медицинска практика в областта на ревматологията, но такива причини в мотивите на акта не са посочени. Видно от изложеното Наредба № 15 е приета в нарушение на чл. 11, ал. 1 ЗНА - без да са налице многобройни изменения на действащата наредба.

Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА мотивите на подзаконовия нормативен акт трябва да съдържат точно посочена информация.

Първо, мотивите трябва да сочат причините, които налаган приемането на акта. Мотивите на Наредба № 15 не съдържат каквито и да било причини за приемане на акта. Както бе посочено наличието на договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г. " не е причина за приемане на наредбата. Това е само способ за организиране на процеса на изготвяне на наредбата.

Второ. Мотивите трябва да съдържат целите, които подзаконовият нормативен акт си поставя. Такива цели мотивите не съдържат.

Трето. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Мотивите не съдържат нищо досежно средствата, необходими за прилагането на новата наредба. С новата наредба се въвеждат нови изисквания към структурите от различните нива на компетентност, при това изискванията са за наличие на собствени способности, които изискват значителен финансов ресурс. Мотивите на наредбата не разглеждат изобщо въпроса за финансовия ресурс, който е необходим на болниците за активно лечение, които желаят да разкрият клиники или отделения по ревматология. А това е финансов ресурс, който е необходим за изпълнение на наредбата. Поставянето на изисквания в медицинския стандарт за наличие на собствени способности на болниците за активно лечение предопределя възможността за предоставяне на тази медицинска услуга и следователно пряко рефлектира върху качеството на здравните услуги, за които държавата нормативно създава възможност да бъдат предоставяни на гражданите.

Четвърто. Мотивите трябва да сочат очакваните резултати от прилагането на наредбата. Мотивите не съдържат каквато и да било информация за очакваните резултати.

И пето - анализ на съответствието с правото на Европейския съюз. В мотивите е посочено, че проектът на наредбата е изготвен при "анализ на съответствието с правото на Европейския съюз". Какъв е този анализ и по-важното, какви са изводите от него, в мотивите не е посочено.

Видно от изложеното мотивите на оспорената наредба не съдържат информация за нито един от изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2 ЗНА. Тези елементи на съдържанието на мотивите не са самоцелни. Те са инструмент и гаранция за спазване на основните принципи при изработване на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Липсата на изискуемото от закона съдържание на мотивите освен формалното нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА, не дава възможност на съда да извърши проверка за спазване на принципите при подготовката на нормативния подзаконов акт.

Липсата им не дава възможност да се прецени и обосноваността на въведените изисквания за собствени способности на структурите на нивата на компетентност. В случая не става въпрос съдът да проверява преценката по целесъобразност на органа за въвеждане или не на изискванията за собствени способности, а за мотивираността на въведеното изискване с оглед на преценката за съответствието му със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол над стопанската дейност.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЛЗ лечебните заведения се създават по Търговския закон. А осъществяването на дейността на лечебното заведение за болнична помощ става след издаване на разрешение от министъра - чл. 46, ал. 1 ЗЛЗ. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ. Неспазването на стандартите представлява административно нарушение и обосновава налагането на имуществена санкция на юридическото лице - чл. 116а ЗЛЗ. Видно от съществуващата нормативна регламентация налице е административно регулиране по смисъла на чл. 1, ал. 3 ЗОАРАКСД на дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Това предпоставя и необходимостта от проверка за съответствие на наредбата със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Едно от основните изисквания за законосъобразност на всяко въведено административно регулиране на стопанската дейност е преценката за разходите, които лицата, извършващи дейността, трябва да направят, за да спазят въведените нормативни изисквания. В случая, липсата на каквито и да било мотиви за необходимостта от въведените собствени способности на структурите от различните нива на компетентност и за преценката за финансовата тежест, която тези структури трябва да понесат, за да посрещнат нормативните изисквания, не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт. Не може да се прецени и въздействието, което въведеното изискване би имало върху конкуренцията. Следва да се отчита и факта, че става въпрос за предоставяне на медицински услуги. При тях не само конкуренцията е важна, но особено значение има достъпността на услугата. А въведените изисквания за собствени способности, при липса на обосновка за значението на вида на собствеността за качеството на услугата, не дава възможност на съда да извърши контрол за този елемент на законосъобразността на акта.

Видно от изложеното оспорената Наредба № 15 е приета при нарушение на чл. 11, ал. 1 и чл. 28, ал. 2 ЗНА. Това нарушение води до невъзможност съдът да извърши контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт с относими законови разпоредби и до нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗНА. Това налага оспореният подзаконов нормативен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед на изхода от спора, направено от жалбоподателите искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на здравеопазването, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски. Същите, видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие са в размер на по 300, 00 лв. за всеки жалбоподател. Ответникът е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съдът счита, че заплатеното от всеки от жалбоподателите е по минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото е за оспорване на нормативен акт, представлява правна сложност и определянето на възнаграждение по минимума не дава основание за намаляване на размера на разноските.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд