Решение № 5021 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2019 г.

Решение № 5021 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е съответно по реда на чл. 208-228 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по 1) касационна жалба на "Фактори" АД срещу Решение № 6360/25.04.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VII отделение, по адм. дело № 13419/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Решение № 819-ИП/21.08.2018 г. на Комисията за финансов надзор за отказ, на основание чл. 15, ал. 7, предл. 1 ЗПФИ, да одобри И. Иванов за член на съвета на директорите на инвестиционния посредник "Фактори" АД и 2) частна жалба на КФН против Определение № 8528/06.06.2019 г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане молбата на комисията за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност и на двата съдебни акта.

I. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Фактическите установявания на съда относно липсата на обективно мнение на референтните лица за професионалните качества, опит и умения на лицето, предложено за одобрение като член на съвета на директорите на инвестиционния посредник, почиват на коректна оценка на доказателствата.

а. Не е налице единство между представената пред комисията препоръка, референтните лица и дължимата съдържателна информация за репутацията и опита на Иванов.

Препоръката е подписана от ръководителя на "Човешки ресурси" на ЗК "Л. И." АД и данните в нея представят положителна оценка за качествата на избрания за член на управителния орган на ИП по повод на работата му в застрахователната компания, агенцията в Тетевен.

Служителката на КФН, разпитана като свидетел в съдебното производство, е успяла да осъществи връзка с едно от посочените като референтни лица – изпълнителен директор на застрахователната компания, който първоначално не е могъл да индивидуализира Иванов, а впоследствие е дал обща информация за длъжността му "специалист", местоработата му и участието в работни групи и обучения.

б. Обоснован е изводът на съда за формално ангажиране на доказателства за изпълнение на изискването по чл. 4, б. "а", т. "iv" от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1943 на Комисията от 14 юли 2016 година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за информацията и изискванията за издаване на лиценз на инвестиционни посредници.

По същество информация, която би дала възможност за адекватна преценка на репутацията и опита на Иванов, относими към длъжността, предмет на одобряване от комисията, не е постъпила, още повече – тя не е достатъчна за формирането на конкретни изводи в тази насока. Дори и да се приеме, че служителката на комисията, натоварена със случая, не е положила достатъчна процесуална активност за реализиране на контакт и с второто референтно лице, подобен пропуск не опорочава административното производство – от една страна, липсващата информация, вкл. и да е положителна, не би разрешила релевантните въпроси еднозначно и в пълнота, а от друга – тежестта да изпълни надлежно задължението по цитирания текст от регламента, в т. ч. и като осигури възможността за безпрепятствена проверка на изискуемите данни, е върху заявителят в производството пред КФН (чл. 170, ал. 2 АПК).

в. Неточното изпълнение на задължението по разпоредбата е приравнимо по последица на пълно неизпълнение, доколкото не е постигнато необходимото убеждаващо въздействие на препоръката, а възможността референтните лица да предоставят достоверна информация е поставена под оправдано съмнение, което пък противоречи на самата цел на въведеното изискване.

1. Правилно е и възприетото от съда заключение на комисията за недостатъчност на предложеното обучение на члена на управителния орган.

Разпоредбата на чл. 4, б. "а", т. "xii" от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1943 на Комисията е относително определена, т. е. предполага конкретна оценка относно обективната възможност обучението за въвеждане в работата да гарантира придобиването на необходимите знания и умения за нейното изпълнение. Отрицателното становище на комисията и съда в случая се основава всъщност на опитни правила, изведени от съотнасянето на сложността на материята в областта на дейност на ИП, завишените изисквания към компетентността и отговорността на управляващите го към лице, което не притежава управленски и професионален опит в специфичната област на познание. Предвиденото първоначално обучение в рамките на 16 часа за две работни седмици очевидно не би могло да реализира предназначението си, независимо от величината на индивидуалния капацитет на обучавания.

1. По сходни съображения съответни на закона са и мотивите за нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗПФИ, изискващ членовете на управителен и контролен орган на ИП да отделят достатъчно време, за да осигурят надлежното изпълнение на възложените им функции.

Неоснователен е доводът в жалбата, че разпоредбата е приложима единствено за вече избраните и одобрени членове на органите. Напротив, тя разпростира действието си и върху предложените за одобрение от комисията – арг. чл. 15, ал. 2 и ал. 7, предл. 1 ЗПФИ. Друго виждане би означавало лицето изначално, при обективна невъзможност за надлежно изпълнение на задълженията като член на органа (преценена правилно с оглед на констатациите, че Иванов ще продължава да полага труд в застрахователната компания на непълно работно време, необходимостта от време за придвижване до управлението на ИП в гр. С. и действително оставащото време за осъществяване на дейността му, която налага все пак и присъствена форма), да бъде поставено в несъответствие с чл. 64, ал. 1 ЗПФИ след евентуалния факт на утвърждаването му от комисията. Разпоредбата предявява общо изискване към определената категория лица и затова по хипотеза действа и спрямо субектите в процес на одобряване, тъй като критериите за тях са съизмерими с изискванията за позицията, която предстои да заемат.

1. Извън обсъдените касационни оплаквания, настоящата инстанция споделя мотивите на тричленния състав, отнасящи се до анализа на приложимото право, връзката му с отправеното до КФН искане за одобрение и решаващите изводи за съществуването на отрицателните предпоставки за приемане на акт с позитивно съдържание. Препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При неоснователността на касационната жалба, в полза на КФН следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

II. Допустима, но неоснователна, е и частната жалба на КФН.

1. С решението по делото съдът е присъдил в полза на комисията разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не се е произнесъл по искането в частта му за възстановяване на сумата по внесен депозит за разпит на свидетел.

1. Разграничението между хипотезите на допълване и изменение на решението в частта му относно разноските е в зависимост от това дали съдът се е произнесъл по заявено искане за разноски. Ако въобще липсва произнасяне, решението подлежи на допълване, а при вече разпределена отговорност за разноски привеждането им в съответствие с твърдението на страната за осъществяването им представлява изменение на решението – вж. съответно т. 8 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

1. При присъдените в непълен размер разноски искането на ответника в производството пред първата инстанция правилно е квалифицирано като такова за изменение, а не за допълване, на решението. Непредставянето от страната на списък на разноските по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК поражда правната последица по изр. 2 на чл. 80 ГПК. Липсата на списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поражда недопустимост на искането и изключва задължението на съда да го разгледа по същество, както правилно е процедирал и тричленният състав.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия