Решение № 283 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5233/2007 г.

Решение № 283 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5233/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /2007 г./, във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а"от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Е. П. А. от с. Я., област М., срещу въззивно решение от 9.07.2007 г., постановено по гр. д. № 45/2007 г. на М. окръжен съд, с което е отменено решение от 7.07.2005 г. по гр. д. № 38/2003 г. на Л. районен съд и е уважен иска на А. Н. А. против Е. П. А., за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете П, роден на 10.02.1995 г., на основание чл. 106, ал. 5 СК. Уважен е и обусловения от него иск за издръжката в размер на 40 лв. месечно, ведно със законните последици. В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на друго от касационната инстанция, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен. Ответницата по жалбата А. Н. А. от с. Я., област М., не изразява писмено становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението от 7.07.2005 г. по гр. д. № 38/2003 г. на Л. районен съд, с което е отхвърлен иска, с правно основание чл. 106, ал. 5 СК, предявен от А. А. срещу Е. А. и го е уважил, като е изменил мерките относно упражняване на родителските права по отношение на детето П., роден на 10.02.1995 г., определени с влязло в сила решение по гр. д. № 588/2000 г. на Л. районен съд, като упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения с бащата - всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 г. до 18,00 ч. в населеното място по местоживеене на детето, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката, като бащата е осъден да заплаща по 40 лв. месечна издръжка. Производството по делото е прекратено по отношение на навършилото пълнолетие дете на страните В. За да постанови обжалваното решение въззивният съд правилно е приел, че са се изменили обстоятелствата, при които първоначално са определени мерките относно упражняването на родителските права на детето П. с влязлото в сила брачно решение от 8.01.2001 г. по бр.д. № 588/2000 г. на Л. районен съд, при която промяна интересът на детето изисква ревизия на постановените мерки. Правилен е изводът на съда, че е настъпила промяна в ефективността на определените мерки относно упражняването на родителските права от бащата, който първоначално работел като таксиметров шофьор в гр. М., където се установил с децата и във връзка с професията си често отсъствал от къщи, като за децата и по-конкретно за ненавършилото пълнолетие дете П се грижела неговата майка. Установено е също така, че и майката на детето/ищцата/ живее и работи в гр. М. По делото е установено по безспорен начин, че в хода на производството по делото бащата се установил да работи в с. Я. като шофьор, а за детето П. реално грижи полагала неговата майка /баба на детето/, която видно от данните в социалните доклади, не се е ползвала с необходимия авторитет спрямо децата. Отчитайки тези нови факти, както и невъзможността на бащата да полага реални грижи по отглеждане на детето, което с оглед възрастта си се нуждае от постоянен родителски контрол, както и реалното желание и възможност на майката да стори това и съобразявайки се със задължителните указания на ВКС, дадени с отменителното му решение от № 736/29.12.2006 г. по гр. д. № 383/2006 г. на Второ гражданско отделение, въззивният съд при новото разглеждане на делото правилно е стигнал до извода, че предявеният иск от ищцата за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете П, с правно основание чл. 106, ал. 5 СК, е основателен и го е уважил. В тази връзка правилно съдът е зачел изразеното от П., 12 годишен, предпочитание да живее при майка си, при която се чувства сигурен и спокоен. В случая е възникнала нова обстановка, при която интересът на детето изисква промяна на първоначално постановените мерки, с оглед изискванията на чл. 106, ал. 5 СК, до който извод правилно е стигнал въззивният съд. Решението е обосновано и законосъобразно. Интересът на детето е основание за възлагането на родителските права. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. В случая този интерес е правилно разкрит. В интерес на детето П. е да живее с майка си постоянно, към която е привързан, и която, както и бащата има добри възпитателски качества. Това е така, тъй като детето е достатъчно голямо, за да може реално да прецени при кой от двамата си родители желае да живее постоянно и неговото желание следва да бъде зачетено, до който извод е стигнал въззивният съд в обжалваното решение. Първоначално бащата е препятствал срещите на детето с майката, но в последствие и двамата родители не са ограничавали и не са препятствали контактите на детето с другия родител. Като е извършил задълбочен анализ на доказателствата по делото при условията на чл. 188, ал. 1 и ал. 3 ГПК (отм.), съдът е достигнал до законосъобразния извод, че майката е родителят с по-добрите родителски и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето и има по-големи възможности от бащата пълноценно и реално да упражнява родителските права по отношение на него. Не се оправдава от фактическа страна и от правна гледна точка оплакването за неправилното преценяване на качествата на родителите. Обоснован е изводът на съда, че майката се е проявила като добър и грижовен родител и е в състояние да полага необходимите грижи за доброто отглеждане и възпитание на детето. При нея то се чувства спокойно и сигурно. Грижите за детето, освен издръжката и материалното обезпечаване включват и неговото добро възпитание, включително и в уважение към родителите. В тази връзка е необходимо и двамата родители да положат допълнително усилия, за да може детето им напълно да преодолее липсата на истинска семейна среда, тъй като всяко дете има право на щастие и семейство, а родителите му са длъжни да му ги осигурят. Поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. В случая определения от съда режим на лични отношения с бащата ще създаде възможност за детето, общувайки с него да развива своите чувства на привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие и личностно формиране. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът като е уважил иска по чл. 106, ал. 5 СК, е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, като доказателствата и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 и ал. 3 ГПК (отм.). Преценени са в тяхната взаимна връзка и зависимост. Изводите на съда са логични и обосновани. Въззивният съд е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства с оглед конкретния интерес на детето П., съгласно изискванията на чл. 106, ал. 5, вр. с ал. 1 и ал. 2 СК, поради което обжалваното решение, с което е уважен иска относно изменение на мерките за упражняването на родителските права по отношение на детето П., поради изменение на обстоятелствата, следва да се остави в сила. Не са документирани разноски от ответницата по жалбата за настоящата инстанция, такива не се претендират, поради което не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,