Решение № 9270 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2015 г.

Решение № 9270 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Випер" ООД, със седалище гр. Пловдив, представлявано от управителя Светослав Петров Петров, чрез пълномощника адв. Иванка Митева, срещу решение № 183 от 05 февруари 2015 г., постановено по адм. дело № 3099/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161401816 от 15 август 2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив и ръководител ревизията, потвърден с решение № 1059 от 20 октомври 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за дължим корпоративен данък в размер на 113 949,64 лева, ведно с начислените лихви и е осъден търговеца да заплати на дирекция "ОДОП" - Пловдив сумата 4 469,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, не е изразил становището си по подадената касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Випер" ООД против ревизионен акт № 161401816 от 15 август 2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив и ръководител ревизията, потвърден с решение № 1059 от 20 октомври 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за дължим корпоративен данък в размер на 113 949,64 лева, ведно с начислените лихви в размер на 79 954,30 лева. Установено е, че сумата 1 173 498,00 лева представлява неустойка по договор от 10 октомври 2008 г. за доставка на строителна техника (фадрома, автокран, верижен булдозер, бетон помпа и самосвали), сключен между купувача "Випер" ООД и доставчика Дакранайн Корпорейшън. Задълженото лице е извършило плащане на посочената неустойка на части на 19 декември 2008 г., на 28 януари 2009 г. и на 09 февруари 2009 г. Установено е също така, че произходът на средствата за платената неустойка са получени суми по договор за заем от чуждестранното юридическо лице Холсим Индъстриъл, като ревизираното лице е представено уведомление за цедиране на задължението на "Випер" ООД към Холсим Индъстриъл на Дакранайн Корпорейшън. Въз основа на данните по делото съдът е установил, че Дакранайн Корпорейшън е бил едноличен собственик на капитала на "Випер" ООД за периода от 14 ноември 2012 г. до 06 март 2013 г., а за периода от 06 март до 12 април 2013 г. е притежавал 99% от капитала на същото дружество. Установено е от търговското досие на "Випер" ООД, че с пълномощно от 18 октомври 2012 г. и писмено решение от 06 октомври 2012 г. на Дакранайн Корпорейшън са назначени двама пълномощници на компанията - Иванка Илиева Митева - Ангелова и Йордан Илиев Джермански. Последният, от основаването на "Випер" ООД, до придобиването му от Дакранайн Корпорейшън на 12 ноември 2012 г. - договори за продажба на дружествени дялове от капитала на "Випер" ООД, и от 06 март 2013 г., когато закупува дружествен дял от "Випер" ООД, е участвал в капитала и управлението на "Випер" ООД, а за периода от 14 ноември 2011 г. до 06 март 2013 г., когато Дакранайн Корпорейшън е едноличен собственик на капитала на "Випер" ООД, Йордан Илиев Джермански е бил пълномощник на Дакранайн Корпорейшън. Поради това административният съд е приел, че е платена неустойка по договор между лица, които впоследствие стават свързани. На следващо място съдът е възприел и становището на органа по приходите, че "Випер" ООД не е разполагало със свободни парични средства, за да изпълни поетите задължения по договора с уговорени дати за плащане на 10 октомври 2008 г., на 20 октомври 2008 г. и на 10 декември 2008 г. Налице е финансовата невъзможност на дружеството да изпълни задължението по поетия ангажимент по договора, с което е намалило финансовия си резултат с начислени разходи за неустойка по същия договор. За това и съдът е направил извода, че страните въобще не са искали сделката да породи правните си последици - по арг. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради което я е определил като симулативна/привидна сделка. Изложил е доводи, че по този начин се е целяло отклоняване от данъчното облагане и ревизираното дружество е намалило финансовия си резултат с начислени разходи за неустойка по договора. Поради това е приел за дължим корпоративен данък в размер на 113 949,64 лева, ведно с начислените лихви в размер на 79 954,30 лева. Така постановеното решение е правилно. Обоснован е извода на административния съд за приложение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО (в приложимата в случая редакция) е уредено, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчния финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В ал. 3 от същата норма е посочено, че когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка. Симулацията, както е приел е административният съд, е два вида - абсолютна и относителна, а основанията, при която една сделка се счита за недействителна, като едно от основанията за нищожност на сключения договор, е неговата привидност. Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. При относителната симулация с привидна сделка страните прикриват сключването на друга сделка, чийто последици не желаят да настъпят. А при абсолютната симулация на един контракт се наблюдава споразумение между договарящите се, че чрез привидна сделка няма да стане никакво разместване на благата, които са предмет на прехвърлителния договор. В тежест на страната, която твърди за наличието на симулация, е да докаже, че действителната воля на страните не е такава, каквато е отразена в него. Целта е да се разкрие симулацията и да се установят вътрешните взаимоотношения между страните по сделката. В разглеждания случай правилно решаващият съд е възприел становището на административния орган, предвид безспорните факти по делото, че в периода на сключване на сделката за доставка на строителна техника в размер на 2 280 000 евро и платими по банков път, страните не са искали да настъпят уговорените правни последици от договора. В този смисъл са данните под делото сочещи, че 60 дни от подписването на договора, е следвало да бъде доставена стоката, като е уговорен и график за плащане на стоката в срока на доставката. При забава на плащането с повече от десет дни е уговорена неустойка в размер на 600 000,00 евро, платими от купувача. Съдът, след тълкуване на клаузите по договора за доставка на строителни машини и въз основа на всички доказателства по делото, правилно е преценил, че Дакранайн Корпорейшън, в качеството му на страна по договора за доставка на строителна техника, не разполага и не е собственик на такава, поради което уговарянето на неустойка, платима от купувача "Випер" ООД, е некоректна и тя би донесла изгода за доставчика, без той да претърпи някакви щети и загуби. Административният съд е изследвал и изяснил облигационно-правната същност на неустойката, установена чрез съглашението на страните, чрез която се обезпечава изпълнението на поетото задължение. Следователно нейната основна функция е обезпечителната, но наред с това служи и като обезщетение за вредите от неизпълнение, без да е нужно те да се доказват. Размерът на уговорената неустойка е в размер на една четвърт от договореното възнаграждение в договора. За това и въз основа на анализ на представените по делото доказателства обосновано съдът е приел, че за страните не е бил налице търговски интерес от реалното изпълнение на сделката, а единствено претърпени загуби, под формата на изплатената неустойка. В подкрепа на спорното, дали е налице абсолютна симулация, по смисъла на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, прикрита с процесния договор, съдът е обсъдил и установеното от органа по приходите, че "Випер" ООД не е разполагал със собствени свободни парични потоци, които да бъдат послужат за заплащане на стоката. Независимо от сключения договор за заем с Холсим Индъстриъл в размер на 1 000 000,00 евро, то сумата не може да бъде набавена и по този начин, тъй като е недостатъчна и не достига за заплащане на договорената цена - 2 280 000,00 евро. От друга страна ревизираното дружество не доказва конкретната цел, за която е нужно закупуването на строителната механизация и бъдещите бизнес планове, в това число и очакванията за възвръщаемост на инвестицията. В тази връзка правилно е прието, че не са извършвани реални стопански операции, от които да се калкулират съответните приходи и разходи, а целта на сделката е не да се постигне посочения от страните резултат - доставка на строителни машини, а единствено да бъде заплатена нереално висока неустойка. Всички тези обстоятелства поставят под основателно съмнение действителната воля на страните по процесния договор да е насочена към сключване на реален такъв и изводът, направен от съда, за наличието на прикрита/симулативна сделка, с цел отклонение от данъчно облагане, се установява от безспорните факти по делото, тъй като неизпълнението на договора води до възникване на задължение за заплащане на неустойка и по този начин се намалява облагаемата данъчна основа на задълженото юридическо лице. С оглед горното следва да се приеме за правилен изводът на инстанцията по същество, че по отношение на процесната неустойка, в размер на 600 000,00 евро са налице условията по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, за преобразуване на финансовия резултат за ревизирания отчетен период в посока на увеличението му. Като е достигнал до този правен извод и е отхвърлил жалбата на "Випер" ООД против ревизионния акт, Административен съд Пловдив е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,