Решение № 1982 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11698/2014 г.

Решение № 1982 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11698/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Георги Янков, в качеството му на процесуален представител на Стефан Димитров, едноличен търговец с фирма ЕТ "Цеко-Стефан Йорданов Димитров", срещу решение № 1501 от 23.06.2014 г. по адм. дело № 3060 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 181203299 от 14.02.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 184 от 29.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура прокурор Лилия Маринова дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 181203299 от 14.02.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 184 от 29.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани периоди от 1.09.2007 г. до 31.12.2007 г. и от 1.01.2008 г. до 31.03.2008 г. С него на ревизирания субект са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 09., м. 10., м. 11., м. 12.2007 г., м. 01., м. 02. и м. 03.2008 г. в общ размер от 63 989.76 лв. и лихва за забава в общ размер от 38 048.52 лв., в резултат на неприети за ВОД, декларирани от него такива. В хода на ревизията е установено, че търговецът е декларирал като ВОД-е доставки по фактури, издадени към "VT STRONG INDUSTRIES" SRL, "NASUL SI FINUL", "PIEDRO - EDIL" SRL, "PALTEM COM" SRL, "UDREA" SRL и "CADALE TRANS" SRL. На ревизираното лице е връчено ИППДОЗЛ, като са представени исканите писмени доказателства и обяснения. По реда на международния обмен на информация са изпратени молби до румънската данъчна администрация относно посочените фирми, като са получени отговори. Представени са писмени потвърждения от тези фирми по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "в" от ППЗДДС. Административният орган е приел, че не са представени годни доказателства за транспортирането на стоките по процесните фактури до територията на друга държава-членка, което е основно изискване за осъществяване на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и прилагане на нулева ставка, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Стоките по счетоводни данни са изписани и не са налични към датата на извършване на ревизията, поради което е прието, че са извършени облагаеми доставки на територията на страната и на основание чл. 6 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС. Тази фактическа обстановка е подробно и точно изложена в мотивите на съдебния акт, като съдът е обсъдил подробно и събраните пред него доказателства и доказателствени средства - три броя справки от Националното бюро на търговския регистър на Р Румъния за фирмите "NASUL SI FINUL", "CADALE TRANS" SRL и "VT STRONG INDUSTRIES" SRL и съдебно-счетоводната експертиза. Експертът по нея е установил, че стоките, предмет на доставките са били заведени в счетоводството на търговеца, че е осъществено плащане в брой и то е в съответствие с цените на стоките, като е проследено движението на същите в счетоводството на ревизирания субект. Изписването на стоките е ставало количествено и стойностно, реализираните приходи са намерили отражение в същото, като е направен извод, че търговецът е разполагал с количеството на процесните стоки. Изводът на първоинстанционният съд е за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, с която е сезиран. За да се обоснове, съдът е направил обстойно и аргументирано изложение относно основния спорен момент по делото - доказване транспортирането от територията на страната до територията на другата държава - членка на ЕС - Р Румъния на процесните стоки. Съдът правилно е анализирал приложимата разпоредба, в приложимата редакция и това е чл. 45, т. 2, б. "в" от ППЗДДС - когато транспортът е извършен от получателя, за доказване на изпращането и транспортирането на стоките се изисква писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на другата страна. Конкретно по делото са представени потвърждения, за които се твърди, че са подписани от тези, които представляват румънските фирми. Същите са оспорени от приходната администрация, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства по повод оспорването на тези документи. Настоящият съдебен състав споделя направения анализ и извод, че по повод транспортирането на стоките не са представени договори или други писмени документи относно начина на осъществяване на транспорта, относно напускане на границите на страната и предаване на процесните стоки. В писмените потвърждения не е посочено мястото на получаването им, липсват данни за вида и количеството на получената стока, както и информация за вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, извършило превоза. Обстоятелството, че е осъществено плащане и е налице правилно отразяване на доставките от счетоводна гледна точка, то то не рефлектира върху направения извод. Касационното възражение насочено към допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неосъществяване на международна съдебна поръчка, разпит на свидетели и неназначаване на графологична експертиза е неоснователно. Това е така с оглед на обстоятелството, че за доказване на спорния факт се изискват писмени доказателства - освен оспорените потвърждения, но такива свързани с фактическото преминаване на границата на стоките, транспортирането им и предаването им на чуждестранната фирма - получател. При съобразяване с установеното от съда и направените от него правни изводи, които са правилни, обжалваното решение като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не се дължат съдебни разноски, а на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение