Решение № 14425 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7691/2009 г.

Решение № 14425 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7691/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Симтикомплект ММ" ЕООД моли да бъде отменено Решение № 204/20.3.2009 г. по адм. д. № 2122/2006 г. на Варненският окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0301577/4.7.2006 г. на ТД - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Симтикомплект ММ" ЕООД против РА № 0301577/4.07.2006 г. на ТД - Варна, с който са определени задължения по ЗДДС за м. 1.2004 г. 8 340лв. за внасяне с лихви. В мотивите си съдът е приел, че задължението се формира от непризнат данъчен кредит на основание чл. 63, чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 6 ЗДДС по две фактури на "Виником" ЕООД с предмет почистване и грундиране на тръби по едната. и доставка и монтаж на метални конструкции по втората, като в РА е прието, че не е установено осъществяване на фактурираните услуги. Счетоводната експертиза установява, че доставчикът "Виником" ЕООД с правоприемник "Тералекс" ЕООД е начислил данъка в счетоводството си по чл. 55 ЗДДС, не разполага със собствени ДМА, за разлика от касатора, който към 1.1.2004 г. разполага със сгради, машини и оборудване, транспортни средства, съоръжения и стопански инвентар. В РА е констатирано, че доставчикът не е подал декларация по чл. 57 ЗОДФЛ (отм.) за изплатения доход на наети лица по граждански договори за 2004 г. Наетите 11 бр. лица по граждански договори от доставчика не са подали декларации за доходи по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), две от тях са декларирали, че не са сключвали граждански договори с доставчика, а друга част не са били открити на адресите им. Съдът е приел, че не е доказано наетите лица за по 100 лв. да са извършвали работа на обект Раумер в гр. Сливен по приложените протоколи обр. 19. Приел е също, че не са представени доказателства за транспортни разходи за превоз на работници до обекта, Във фактурите липсват натурални показатели и единични цени на СМР. Управителя на доставчика е дал писмени обяснения, че СМР - монтиране на метални конзоли, почистване и грундиране на метални тръби е следвало да се извършат с материали и инструменти на възложителя. Предвид тези обяснения съдът е приел, че по фактурите е фактуриран само труд за осъществяване на СМР, за полагането на който е било необходимо да се извърши транспорт на материали и на работниците до обекта, като не е доказано да са направени разходи за транспорт, както и за придобиване на материалите, необходими за фактурираните СМР и съдът е приел, че изводът на органа по приходите в РА за липса на осъществени доставки по процесните фактури е правилен. Приел е също, че по чл. 119, ал. 3 ДОПК няма пречки за актосъставител да бъде определено лице, което не е участвало в ревизията. Последният извод на съда не отговаря на доводи в жалбата или защитата по същество на жалбоподателя и няма отношение към спора, след като РА е издаден от Марияна Генева, участвала в провеждането на цялата ревизия. В производството пред съда е приложена справка за доходите на физически лица, изплатени от доставчика по извънтрудови правоотношения вх. № 0300000653/17.3.2005 г. на ДП - Младост, която не е обсъдена от съда, но процесуалното нарушение не е съществено, тъй като от справката е видно, че наетите лица са от населени места, различни от гр. Сливен и изводът на органите по приходите и съдът, че следва да са доказани транспортни разходи за наетите работници е основателен. Доводът на касатора, че неправилно не са взети предвид протоколите обр. 19, в които са описани по вид и стойност извършените СМР е неоснователен, тъй като протоколите нямат подпис на съставител и не доказват изложените в тях обстоятелства, предвид чл. 11 ЗСч. Съдът е обсъдил основанията за възникване правото на данъчен кредит, събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснован извод, че по делото не е доказано да са осъществени доставки по спорните фактури, за които касаторът е пряк изпълнител по договор с "Раумер България" АД и има техническа обезпеченост за осъществяването на договора си за същите СМР, които са възложени на подизпълнител - процесния доставчик - без техническа обезпеченост за извършването им. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,