Решение № 11949 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Проучване и добив на нефт и газ АД, гр. София, предявена чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Грънчарова, против решение 164 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело 5281/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството срещу предписание по т. 7 от постановление на инспектори при Дирекция Инспекция по труда Плевен, обективирано в протокол за извършена проверка ПР2308703 от 10.04.2023 г.; 2) осъден жалбоподателя да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се иска отмяната му и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени и процесното предписание по т. 7. Ответникът по касация Дирекция Инспекция по труда Плевен, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт П. Чобанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като моли то да бъде потвърдено. Претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80 лв. и прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на другата страна, в случай, че се иска такова. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е обективираното в т. 7 от протокол за извършена проверка ПР2308703/10.04.2023 г. по описа на Дирекция Инспекция по труда - Плевен задължително предписание, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), с което на Проучване и добив на нефт и газ АД, в качеството му на работодател е предписано да преразгледа оценката на риска при работа на работно място организатор ТИР и работно място Шофьор тампонажник към Дирекция Добив на нефт и газ, като обхване всички аспекти на трудовата дейност за съответните работни места с цел установяване на всички възможни опасности и рискове, включително и извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари с ППУ, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 3, т. 1 от Наредба 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска, с даден срок за изпълнение 12.05.2023 г. По делото е установено, че на жалбоподателя е осъществена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция Инспекция по труда Плевен (на 09.03.2023 г. и 10.03.2023 г. - на място, и в периода 09.03.2023 г. 10.04.2023 г. - по документи). Проверен е обект: база Долни Дъбник, ул. Димчо Дебелянов 12, сервиз Тампонажно интензификационни работи (ТИР), стопанисван от Проучване и добив на нефт и газ АД, по повод станал на 09.03.2023 г. трудов инцидент със смъртен изход с лицето Т. М. Д., на длъжност Шофьор специален автомобил тампонажник по трудов договор от 21.04.2007 г. и Организатор ТИР по допълнително споразумение към трудов договор от 31.03.2022 г. Съгласно съставения протокол ПР 2308703 от 10.04.2023 г., на 09.03.2023 г. около 09,40 часа пострадалият Т. М. Д. е извършвал пропарване на автоцистерна за превоз на суров нефт с паро-подгряваща установка, като се покачил да отвори люка на автоцистерната, без да е вдигнал защитното приспособление /подвижен парапет/, монтиран на автоцистерната, при което паднал от цистерната. Извършен е преглед на документите, оглед на работните места и мястото на злополуката на площадка на сектор ТИР в база Долни Дъбник и са снети писмени обяснения от свидетелите на злополуката. Проверяващите са приели за установено - т. 7 от констатациите в протокола, че при оценка на риска при работа на съответните работни места работодателят не е обхванал всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове, като не е оценил риска за здравето и безопасността на работещите при извършване на пропарване на цистерна за превоз на опасни товари с ППУ, което е нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 3, т. 1 от Наредба 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска. За да намери сезиралата го жалба от адресата на оспореното предписание за неоснователна, Административен съд София-град е аргументирал теза, че процесната принудителна административна мярка е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че от представените по делото карти за оценка на риск и доклад за оценка на професионалните рискове в предприятието, е видно, че и при двете длъжности е съобразен риска от травматични увреждания от падане от височина, но не е изрично идентифициран и оценен риска от горещ въздух и високо налягане при работа с ППУ. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд София-град (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото АССГ надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя (някои от тях поддържани и пред настоящата инстанция), на които е даден убедителен отрицателен отговор. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Правото на защита на дружеството е било надлежно обезпечено както в административното, така и в съдебното производство. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да даде задължителни предписания на работодателя за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Материално законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган, който правилно е преценил, че пропускът да се идентифицира и оцени рискът от горещ въздух и високо налягане при работа с ППУ, данни за какъвто са се установили във връзка с инцидента на 09.03.2023 г., независимо дали увреждането на работника е настъпило в резултат точно на този риск, е отстраним именно чрез даване на задължителни предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Даденото предписание по т. 7 е конкретно и е с цел постигане на по-висока превенция за работещите, като съответства изцяло на приложимия материален закон. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесния административен акт, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора по главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна, а следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, защото издалият акта орган е бил представляван пред настоящата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в рамките на поисканото от страната - в размер от 80 лв. (платимо от касатора). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,