Решение № 4811 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север АД, гр. Варна против решение 6887/02.07.2024 г. по адм. дело 784 / 2024 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с неточно прилагане на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че пострадалото лице самоволно се е отклонило от непосредствено възложените му задачи, като е посетило аваририла кабелна линия, находяща се в трафопост -Заводски строежи, находящ се в Промишлена зона Север, гр. Силистра. Посочва, че на него не са му били възлагани подобни задачи и това се е случило по негова инициатива, поради което не са налице материалноправните основания за квалифициране на злополуката като трудова. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, чрез юрисконсулт Кръстев изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че трудова е злополуката, не само когато е станала при извършване на възложена от работодателя работа, но и при всяка, която е била извършвана в интерес на предприятието. Представя писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба, И. А. М., от гр. Силистра не изразява становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от участвала в първоинстанционното производство страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 6887/02.07.2024 г. по адм. дело 784 / 2024 г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД, гр. Варна срещу решение 2153-03-37/15.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ Варна. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че на 11.09.2023 г. И. М., в качеството си на работник на Електроразпределение Север АД, гр. Варна, в рамките на работното си време е посетил Заводски строежи ПС- Силистра АД във връзка с необходимостта от възстановяване на авариралата кабелна връзка между два трафопоста, свързващи търговското дружество. В единия от трафопостовете, провеждайки оглед и оценка на необходимите материали, които ще са необходими за ремонта е получил въздействие на електрически ток и е претърпял [заличен текст]. Събраните в хода на административното производство гласни доказателства сочат, че причината пострадалият да извърши оглед е възложена му задача от неговия пряк ръководител, както и, че списъкът с необходимите материали е следвало да представи на началника си. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в случая не е налице един от елементите на фактическия състав на трудовата злополука, а именно увреждането да е настъпило при и по време на изпълнение на възложените трудови функции. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). Съществените белези на злополуката е, че тя представлява внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за евентуалната отговорност на работодателя или възложителя на работата за вреди; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. За да приеме злополуката за трудова, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че същата е станала през време, във връзка и по повод на извършваната работа, както и в интерес на работодателя. Налице са конститутивните признаци по чл.55, ал.1 КСО и оспорването срещу издадените актове на органите на ТП на НОИ правилно е било отхвърлено като неоснователно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение