Решение № 50143 от 1.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4307/2021 г.

Решение № 50143 от 1.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4307/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 217 от 22.03.2022 г. по касационната жалба на Ж. К. Х. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Р. против въззивно решение № 260788 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 732 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 260331 от 5.02.2021 г. по гр. д. № 7065/2020 г. на Районен съд Пловдив в обжалваната част, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Ж. К. Х. против И. П. Р. иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000 евро, получена без основание посредством пет банкови превода от по 1 000 евро и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос: допустимо ли е съдът само формално да изложи мотиви, без да направи адекватна преценка, в съвкупност, на установените по делото обстоятелства, при съобразяване на правилата на формалната логика и следва ли съдът да съобрази задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК за основаване на решението си върху закона и преценените поотделно и съвкупност обстоятелства по делото, за който е констатирана възможност да е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват. Единствено се явява процесуалния представител на касаторката, който желае касационната жалба да бъде уважена. Претендира направените разноски пред касационната инстанция в размер на 996 лв., съобразно представен списък. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на ответника, с които се поддържат съображенията, развити в представения отговор на жалбата. Счита, че разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са неприложими, доколкото в случая се касае за пет отделни престации в размер на по 1 000 евро, които са с извъндоговорен характер. Представените платежни нареждания не са писмен акт, по смисъла на закона, а писмени доказателства за настъпило разместване на блага. Неоснователно обогатяване няма, защото с ангажираните гласни доказателства е установено, че ответникът е възстановил предоставените му суми на ищцата през м. 11. 2017 г. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното: По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице трайно установена съдебна практика, съгласно която правораздавателната дейност на въззивната инстанция не се изчерпва само с контрол за валидност, допустимост и правилност на първоинстанционното решение, а е насочена към разрешаване на правния спор, аналогично на дейността на първата инстанция. За да се произнесе, въззивният съд трябва да извърши съвкупна преценка на всички установени факти по делото, съобразно ангажираните доказателства и да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, формирайки адекватни фактически и правни изводи. В конкретният случай е бил предявен иск с правно основание чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 евро, предоставена му в заем. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице договор за заем, е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата 5 000 евро, получена от него без основание. Твърдението на ищцата е било, че ответникът е поискал от нея посочената сума в заем заради бизнес. Тя се е съгласила да я предостави, след като спечели парите по време на работният си престой в Гърция, с оглед на което е превела по сметка на ответника, с когото по това време е била в близки отношения, на датите 1.06.2017 г., 5.07.2017 г., 3.08.2017 г., 11.09.2017 г. и 23.10.2017 г., суми от по 1 000 евро Плащането е установено с представени платежни нареждания. В отговора си, ответникът не е оспорил получаването на сумите, но е възразил, че е върнал парите в брой, които не са му били предоставени в заем, а по искане на ищцата, обосновано със съществуващо по това време в Гърция ограничение за теглене на пари в брой и за пренасяне на пари. Преценявайки иска, с правно основание чл. 240 ЗЗД, за неоснователен първата инстанция е разгледала предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ГПК. Като е преценила искането на ответника за ангажиране на гласни доказателства за недопустимо, е уважила иска. Въззивният съд, позовавайки се на чл. 266, ал. 3 ГПК и след изслушване на гласни доказателства е отменил решението на районния съд и е отхвърлил иска, считайки за установено, че ответникът е върнал процесната сума. Мотивите на съда са, че въз основа на показанията на свидетелите Т. П. и Р. Н. е установено, че връщането е станало в офиса на ответника Р., през м. 11.2017 г., когато той "извадил пачка от по 50 евро и я е предал на въззиваемата" в общ размер на 5 000 евро. Съдът е кредитирал показанията на тези свидетели /приятели на ответника/, които е преценил като "последователни, подробни и непротиворечиви" за разлика от другата група показания /на родителите на ищцата - свидетелите Я. и В. /, които е определил като "разпокъсани и непоследователни". Аргументирал се е и с обстоятелството, че първите свидетели са очевидци, а показанията на вторите следва да се преценят при условията на чл. 172 ГПК. Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд за установеност на твърденият от ответника факт на връщане на надлежно установената като получена от него сума от 5 000 евро, на пет транша, на датите: 1.06.2017 г., 5.07.2017 г., 3.08.2017 г., 11.09.2017 г. и 23.10.2017 г., по негова банкова сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В основата на неоснователното обогатяване е принципът на справедливостта, който не допуска разместване на имущество без наличието на основание. В случая, ответникът не е установил наличие на годно основание за получаване на посочените суми. /Надлежни доказателства за съществуващо по това време в Гърция ограничение за теглене на пари в брой и за пренасяне на пари по делото не се съдържат, а и подобни спорни обстоятелства не обосноват основание за разместване на блага/. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, ответникът е този, който е следвало да установи твърденият от него факт на връщане на посочената от ищцата като дадена без основание сума. Той е ангажирал гласни доказателства, които са допустимо доказателствено средство, като съдът е допуснал до разпит посочените от него лица - Т. П. и Р. Н.. Според показанията на свидетеля П., той е знаел, че настоящите страни по делото – Ж. и И. живеят заедно от седем години. Неговите твърдения са, че на непосочена от него дата, през м. 11.2017 г., когато той е отишъл в автосервиза на И., за да взема гуми, е видял как И. дава на Ж. сумата от 5 000 евро. Банкнотите били по 50 евро и И. ги преброил. Казал, че Ж. му е превела парите по негова банкова сметка, без той да е знаел за това. Свидетелят Н., които присъствал в сервиза по същото време, защото трябвало да сменя гума на един от камионите, твърди, че е видял как И. бърка в якето си и дава на Ж. "пачка от по 50 евро", без да знае точно в какъв общ размер е сумата. По искане на ищцата – за същото обстоятелство /връщане на парите/ са допуснати други двама свидетели, които са нейните родители: Б. Я. и О. В.. Двамата единно и непротиворечиво установяват, че от дъщеря си знаят, че ответникът през 2017 г. не й е върнал сумата от 5 000 евро, която тя му е превела и именно това е станало причина, тя да не им даде – както обичайно е било през други години, докато е работила в Гърция - пари на тях. Посочените от ответника свидетели изрично са заявили, че са в близки отношения с ответника от дълъг период от време и работят заедно. /Свидетелят П. заявява, че се познава с И. от 10 г., а свидетелят Н. "от повече от 7-8 години"/. Следователно те са лица, "заинтересовани в полза на една от страните", по смисъла на чл. 172 ГПК и техните показания не могат да се приемат без да се преценяват "от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има пред вид тяхната заинтересованост". Подобна преценка в случая не е била извършена от въззивният съд, който в нарушение на закона, не е отчел, че след като за един и същи факт /връщане на сумата/, са ангажирани и други гласни доказателства – свидетелите Я. и В., той не следва да игнорира едната група свидетелски показания за сметка на другата, а ръководейки се от правилата за доказателствената тежест, следва да ги съпостави, за да формира извод за евентуална заинтересованост на посочените от ответника свидетели. Използвайки този подход, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на показанията на свидетелите Т. П. и Р. Н. не може да се изведе извод за доказаност на подлежащият на установяване от ответника факт за връщане на предоставената му сума. Първо, в противоречие с правилата на житейската логика е обстоятелството, че едно лице ще избере да връща голяма сума /от 5 000 евро/ по местоработата си, в присъствието на трети лица, при положение, че живее с лицето на което я дължи и може да направи това по всяко друго време, в далеч по-спокойна и сигурна среда. Второ, показанията на свидетелите са противоречиви относно размера на сумата. Независимо, че твърдят че са очевидци на едно и също обстоятелство, настъпило по едно и също време, според свидетеля П., ответникът И. Р. е броил сумата и той е сигурен, че банкнотите от по 50 евро са били в размер на 5 000 евро, а според свидетеля Н., банкнотите не са броени и той не знае какъв е размера на сумата. Трето, с оглед гореизложеното и пред вид житейската логичност на теза, следваща от единните и категорични показанията на свидетелите Я. и В. /че дъщеря им не е получила от ответника конкретната сума от 5 000 евро през месец 11. 2017 г. и затова тя не е могла да даде пари на тях/, следва извод за заинтересованост, по смисъла на чл. 172 ГПК, на показанията на свидетелите П. и Н.. Последният извод е подкрепен и от служебно известното на настоящият съдебен състав обстоятелство, че и по друго дело /гр. д. № 4563/2021 г. на ІІІ г. о. ВКС/ същите свидетели /П. и Н. / са твърдели, че в тяхно присъствие И. Р. е дал на Ж. Х. идентична сума, но на друго основание и за друг период /м. 01. и м. 02.2018 г. / Преценявайки изложеното, настоящият съдебен състав счита, че сами по себе си показанията на свидетелите П. и Н. не са достатъчни за установяване на факта на връщане на процесната сума. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Наличието на установено разместване на имуществени блага, за което не е установено основание, налага уважаване на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски за въззивната и касационната инстанция, съобразно представения списък в размер на 996 лв., от които 196 лв., заплатена държавна такса и 800 лв., адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция/съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.05.2021 г., където в т. ІІІ сумата е посочената като заплатена в брой. Доказателства за заплатено възнаграждение за касационната инстанция не са представени/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение