Решение № 5989 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14444/2017 г.

Решение № 5989 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14444/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. срещу решение № 6054/26.10.2017 г. на Административен съд С. - град /АССГ/ по адм. д. № 8356/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221015009644-091-001/11.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С.. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Според този касатор правилно с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за доставките по придобиването на лек автомобил с аргументи от легалната дефиниция по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, заключението на съдебно-техническата експертиза от извънсъдебната фаза на производството и тарифното класиране на конкретния автомобил по Комбинираната номенклатура. Навежда довод за дължимо тълкуване на понятието за автомобил предназначен за превоз на товари за всеки конкретен автомобил от категория N. Обсъжда динамичния фактически състав по регистрацията на МПС и обясненията на ревизираното лице за начина на ползване на автомобила. Омаловажава изводите на съда за значението на завеждането на превозното средство като актив. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионния акт са установени в тежест на [фирма] задължения по ЗДДС – за данък и лихви. Определените задължения за косвения данък са в резулта на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по данъчни периоди заради отказ на приходната администрация да признае упражнено от РЛ в д. п. м. 08. 2015 г. право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 71 583. 38 лева по издадени от [фирма] фактури №№ 1/31.08.2015 г. и 2/31.08.2015 г. за продажба на два автомобила "П. К.". Отказаното данъчно предимство по ЗДДС е на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Позовавайки се на заключение на СТЕ и на обяснителните записки към Комбинираната номенклатура, органите по приходите са определили автомобила като "лек" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС с последиците на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за изключване на правото на приспадане на данъчен кредит. За да отмени РА относно определените задължения за ДДС, съдът е приел, че придобитият от жалбоподателя автомобил е товарен предвид удостоверяването в свидетелството за регистрацията му, а освен това е осчетоводен като актив по сметка 205, с което е отреден за икономическата дейност на предприятието. Отрекъл е приложимостта на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Обсъдил е относимата практика на СЕС. Р. е правилно. Неправилно с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за придобиването на автомобили. Ако тежестта да докаже предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит е за ДЗЛ с арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, то предпоставките за издаването на РА, като утежняващ административен акт, включително тези на ограниченията на правото на приспадане, следва да се установят от приходната администрация - чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Правилно съдът е отрекъл осъществяването на твърдяното от приходната администрация основание за ограничаване на претендираното от РЛ данъчно предимство. Неоснователно органите по приходите са игнорирали категоризирането на автомобила от производителя в сертификата за съответствие и от органа на МВР в регистрационното производство, приключващо с издаване на свидетелство за регистрация /което е с характер на разрешение за движение на МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа/. Със сертификата за съответствие производителят декларира пред купувача, че придобитото от него превозно средство съответства на законодателството в Европейския съюз, което е в сила към момента на производството на превозното средство. В регистрационното производство сертификатът за съответствие позволява на компетентните органи на държавите-членки да регистрират превозни средства, без да трябва да изискват заявителят да представя допълнителна техническа документация /вж. приложение № 9 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства/. Тази декларация предполага произведения автомобил да съответства на одобрения тип - арг. от чл. 18, § 1 от Директива 2007/46/ЕО. Категорията на автомобила е част от сертификата за типово одобрение ЕО на превозното средство /вж. приложение № 6 от Директивата/. Преценката за категорията се извършва от органа по одобряването /чл. 8 от Директивата/. Според чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗДвП към категория № 1 принадлежат моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3, 5 t. Предназначението на автомобила за превоз на товари го дисквалифицира като лек в съответствие с дефиницията на § 1, т. 18, изр. 2, пр. 1 от ДР на ЗДДС. Щом ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на правото на приспадане на данъчен кредит е само за мотоциклети или леки автомобили, то прилагането му за доставката на процесния автомобил е неправомерно. Неотносимо е позоваването на уреждащите митнически отношения нормативни актове за определяне на конкретна принадлежност на автомобила към различна от удостоверената в сертификата за съответствие и свидетелството за регистрация категория. Не е ирелевантен фактът на осчетоводяване на придобиването на автомобила по сметка 205 "Транспортни сметки" /която е от група 20 на материалните сметки/. Той сочи на избор на ДЗЛ да включи изцяло автомобила като стопански актив, а не само с частта използвана за професионални цели /вж. т. т. 53 и 54 от решението на СЕС по дело С-118/11/, поради което дължимият при придобиването на този актив ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 2 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение