Решение № 6560 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2015 г.

Решение № 6560 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Инниммо Инвестмънтс" ЕООД, гр. София, против решение № 354/23.02.2015 г., постановено по адм. д. № 1525/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевира оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспореният от дружеството административен акт, решение на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив. Ответникът, директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение Представителят на върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Съдебното производство се е развило по жалбата на "Инниммо Инвестмънтс" ЕООД, гр. София, против решение № РР-1929 от 30.04.2014 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, с което на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите /ЗВ/ е отнето разрешително за водоползване № 01610349/18.11.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите, служебно изменено с решение № РР-1873/14.02.2014 г., с титуляр "Инниммо Инвестмънтс" ЕООД, гр. София, поради нарушаване на условията на разрешителното и неупражняване права, предоставени с него. С обжалваното решение административният съд е приел оспорения административен акт за законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, при правилно приложение на материалния закон и съответствие с целта му. Решението на съда е валидно и допустимо и правилно. Несъстоятелно е соченото в жалбата, че обжалваното решение е необосновано, защото в него е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства е приета за установена фактическата обстановка, кои доказателства съдът кредитира и защо. При правилно приложение на закона към установените по делото факти е изведен единствено логичният и правилен извод за законосъобразност на оспорения пред съда административен акт. Посочени са обстоятелствата, изложени в жалбата, но останали недоказани в съдебното производство. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, при твърдения за установени по делото допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт и несъответствието му с целта на закона, основаващи незаконосъобразността му. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗВ издаденото разрешително се отнема по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при нарушаване условията на разрешителното, а съгласно т. 4 на същата алинея при неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок, на които разпоредби се основава административният орган. Правилно е прието в обжалваното решение, че са налице изведените законови предпоставки за упражняване от органа по чл. 52, ал. 1 на правомощието му за отнемане на издаденото на от 18.11.2010 г. разрешително за водовземане с титуляр "Инниммо Инвестмънтс" ЕООД, гр. София. Безспорно установено е по делото от представените писмени доказателства, че упражняване на предоставеното право не е осъществено както в предвидения в издаденото разрешително едногодишен срок, така и към момента на постановяване на обжалваното пред съда решение на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив. Установено е също по делото и неизпълнение на задължението за заплащане на такса за водовземане, при което обоснован е изводът на първоинстанционния съд за наличие на законовите предпоставки на чл. 79, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗВ, за отнемане на разрешителното за водовземане. Изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт са подробно обсъдени от първоинстанционният съд, чиито мотиви следва да бъдат споделени. Изготвянето на констативни протоколи в отсъствие на представител на жалбоподателя не рефлектира върху правата му до степен, основаваща незаконосъобразност на акта. Както правилно е прието и в обжалваното решение, същите са защитими в развилото се съдебно производство, но направените констатации в тези протоколи не са оборени в хода на съдебното производство. Правилен е и извода в обжалваното решение, че оспореният пред съда административен акт е съобразен с целите на закона. Целта на Закона за водите е да осигури интегрираното им управление в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. Предоставеният на касационния жалбоподател воден ресурс, в обем, предвиден в издаденото му разрешително за водовземане е неизползван и неизползваем при действието му. При това положение изводът на административният орган, че се следва отнемането му е съответен на целта на закона. Не са установени по делото твърдяните обстоятелства за препятстване на правото на водовземане от страна на ответника за периода на действие на издаденото разрешително за водовземане. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице въведените от касатора касационни основания, които да основават отмяната му. От ответната страна разноски по делото не се претендират. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение