Решение № 12489 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. срещу решение 4995 от 16.05.2024 г. по адм. дело 478/2024 г. на Административен съд Варна. В касационната жалба се развиват доводи за недопустимост и неправилност на решението и се иска да се отмени съдебният акт като се реши спора по същество и се уважи първоначалното искане или се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба административният ръководител на Районен съд Варна, е представил писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Н. Н. е подал искова молба с искане да се прогласи нищожността на решение 1544 от 09.11.2023 г. по адм. дело 2152/2023 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която съдът се е произнесъл по отказа на председателя на Районен съд Варна по т. 2 от подадено от Н. заявление за достъп до обществена информация. Според ищеца решението е нищожно поради неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването, както и че съдът се е произнесъл по недопустим иск, т. к. търсената информация му е предоставена и за него не е налице правен интерес да оспорва решението в частта по т. 2. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил искането на Н. Н. да се прогласи нищожност на решение 1544 от 09.11.2023 г. по адм. дело 2152/2023 г. на Административен съд Варна, с което съдът се е произнесъл по отказа на административния ръководител и председател на Районен съд Варна по т. 2 от подадено от Н. заявление по Закона за достъп до обществена информация от 13.09.2023 година. Решението на АС - Варна е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил и обсъдил коректно релевантните фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за неоснователност на иска по чл. 128а, ал. 2 АПК. По делото е установено, че Н. Н. е подал заявление за достъп до обществена информация до Районен съд Варна да му се предостави информация във връзка с дейността на районния съд, като в частта по т. 2 е поискал такава за отменени дела на РС Варна по чл. 375 НПК, поради това, че районният съд не е установил допуснати в хода на досъдебното производство процесуални нарушения или че не са били налице предпоставките по чл. 78а НК. Административният ръководител с решение от 25.09.2023 г. е отказал предоставяне на търсената информация по т. 2 от заявлението с доводи, че същата не е обществена по смисъла на чл. 9 11 ЗДОИ, доколкото такава не се събира и съхранява в поискания вид и не се води статистика по този въпрос. Решението на председателя на районния съд по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е обжалвано пред Административен съд Варна. С решение 1544/09.11.2023 г. по адм. дело 2152/2023 г. съдът е отхвърлил оспорването на Н. Н. срещу решението от 25.09.2023 г. на председателя на РС Варна, с което е предоставен достъп до обществена информация по т. 1 от заявление 67201/13.09.2023 г. на Н. и е отказан такъв по т. 2 и 3 от същото. В мотивите съдът е обсъдил характера на търсената информация и е приел, че търсената информация изисква анализиране на налични при органа данни и изготвяне на нова и различна статистика относно факти, които органът не е задължен по закон или друг нормативен акт да създава, съответно съхранява. Посочил е, че статистиката за отменените съдебни актове се води съобразно критериите, залегнали в Правилата за определяне на индекси на съдебните актове за резултатите на инстанционната проверка и от производствата за възобновяване на наказателни дела, приети с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол 45/14.12.2021 г. По отношение на решението по т. 1 от заявлението съдът е посочил, че оспорването е неоснователно, т. к. задълженият субект е предоставил информацията и освен това е насочил заявителя, че същата се съдържа в годишния отчет на РС Варна за 2022 година. Административният съд в настоящото първоинстанционно съдебно производство е приел, че исковата молба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за него и не е бил предмет на инстанционен контрол за законосъобразност. Приел е, че искането по чл. 128а, ал. 2 АПК е неоснователно по съображения, че решението, чиято нищожност се претендира, е постановено от надлежен състав, съгласно законовите изискванията. Решението е изготвено в изискуемата писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Решението съдържа необходимите мотиви, в които са отразени жалбата, позицията на страните, фактическите установявания и правните изводи и диспозитив, и е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда. Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите за нищожност на ищеца поради пълна липса на яснота на изложените мотиви по т. 2 от заявлението за достъп до обществена информация. Посочил е, че мотивите на съда са ясни и конкретни, съответни на фактическите установявания и предмета на спора. По отношение на изтъкнатите от ищеца доводи за недопустимост на неговата жалба срещу т. 2 от решението на задължения субект, съдът е посочил, че същите са относими към правилността на съдебния акт и не са предмет на проверка в производството по чл. 128а АПК. При тези съображения съдът е постановил обжалваното решение. Решението е допустимо. Съдът правилно е приел, че е сезиран с допустим иск и с решението си се е произнесъл съобразно заявения предмет на иска и формулирания петитум. Доводите в касационната жалба, че съдът е следвало да си направи отвод по съображения, че проверява акт на свой колега, не са относими към допустимостта на обжалваното решение, а към неговата правилност на плоскостта на спазването на съдопроизводствените правила. На следващо място, данните по делото не показват наличие на някое от основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 1 6 ГПК вр. чл. 144 АПК, ищецът също не е изтъкнал някаква причина за отвод на съдията, с каквато възможност е разполагал в хода на първоинстанционното производство. Поради това тези оплаквания са неоснователни. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е посочил, че според правната теория и трайната съдебна практика нищожни са актовете на съда, които са постановени от незаконен състав, страдат от толкова съществени пороци, че не позволяват да се разбере формираната воля на съда, не са подписани от състава, участвал в спора по същество. В случая съдът правилно е констатирал, че оспореното решение не страда от такива пороци, които биха обусловили неговата нищожност. Неоснователни са оплакванията, че не е ясна волята на съда, отразена в решението, чиято нищожност се иска. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в решението си административният съд е ясно и последователно е изложил фактическите и правни съображения, за да отхвърли жабата срещу решението на председателя на районен съд Врана, в качеството му на задължен субект, по заявлението за достъп до обществена информация на Н. Н.. Постановеният диспозитив на решението отразява формираната воля на съда в мотивите. Доводите в касационната жалба, свързана с правния интерес на жалбоподателя Н. от оспорване на решението на административния ръководител на Районен съд Варна, са релевантни към преценката за правилност на решението на административния съд, но не и за неговата нищожност. Поради това първоинстанционният съд правилно е отказал да обсъжда същите. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски и такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд,