Решение № 13800 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2014 г.

Решение № 13800 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационeн протест на прокурор Веселин Викторов Вътов при Окръжна прокуратура, гр. Враца, против Решение № 164/17.04.2014 г., постановено по адм. д. № 621/2013 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на протеста. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира протеста за процесуално допустим като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест от Окръжна прокуратура Враца против решение № 959, взето с Протокол № 72 от 19.04.2011 г. на Общински съвет Враца, с което е одобрен ПР на гр. Враца, с искане за прогласяване на нищожността в частта относно обособяването на УПИ Х-298, кв. 166 по плана на гр. Враца. Съдът е отхвърлил протеста като неоснователен. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, те не могат да бъдат санирани. Предвидено е в чл. 149, ал. 5 АПК, че "административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето" като правният резултат е констативен съдебен акт, а не конститутивен. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на АА; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административнопроизводствените правила; спазване на материалноправните разпоредби, приложими за съответния АА; съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен АА. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" - нищожност на АА има, когато: налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. На нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение. Съобразно гореизложеното решаващият съд е изследвал оспорения акт и правилно е констатирал, че не е налице нищожност, а евентуална незаконосъобразност не би могла да бъде установявана в това производство, поради преклудирано право да бъде искано това. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав