Решение № 9137 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2019 г.

Решение № 9137 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" П. в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. Х. А., срещу Решение № 1894 от 15.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2208/2019 г. по описа на Административен съд –В., с което е по жалба на "Андромеда"ООД, ЕИК *********, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-410-0408967/05.07.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" П. при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ "запечатване на обект" – наливна парфюмерия "Refan", находящ се в гр. С. Загора, бул. "Н. П." .№..., стопанисван от "Андромеда" ООД и забрана на достъп до него за 10 дни, на основание чл. 186, ал. 1 вр. чл. 187 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Без основание съдът игнорирал, че при констатирано административно нарушение като процесното административният орган при обвързана компетентност налага ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В случая извършването на нарушението е несъмнено и е признато и от съда. Неправилно съдът приел, че целта на оспорения акт противоречи на целта на закона като самостоятелно основание за отмяна на акта. Необосновано съдът приел, че липсват мотиви относно срока на наложената мярка и е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Андромеда"ООД, не взема становище. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и основателна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество – основателна, поради следното: По делото е установено, че на 29.06.2019 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – наливна парфюмерия "Refan", находящ се в гр. С. Загора, бул. "Н. П." № 52, стопанисван от "Андромеда" ООД.. При проверката е извършена покупка на 1 бр. парфюм на стойност 25 лв. Плащането е прието от продавач в обекта. Не е издаден фискален касов бон (ФКБ) от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката е констатирана разлика между фактическата и касовата наличност в размер на 25 лв. За да отмени оспорения акт административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при доказано формално извършено нарушение, но: 1. не са изложени конкретни мотиви относно определения от органа срок на мярката; 2. не е направен анализ на съразмерността и пропорционалността на наложената административна мярка към извършеното нарушение, не са изложени факти и обстоятелства от които съдът да направи преценка за съразмерното приложение на мярката спрямо извършеното нарушение; 3. наложената мярка е в противоречие с целта на закона; 4. наложената мярка по характера и последиците си се явява второ наказание за търговеца. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По чл. 3, ал. 1, изр. първо, от Наредба №Н-18 от за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите, по законова делегация на ал. 4, т. 1 на чл. 118 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 29.06.2019 г. в стопанисвания от касатора търговски обект - магазин за наливна парфюмерия, е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта. Извършването на нарушението не се оспорва и е признато и от първоинстанционния съд. Необосновано съдът е приел, че целта на оспорения административен акт не съответства на целта на закона. Целта е философска категория. Тя представлява идеален субективен образ на един желан резултат и желана реалност. Съответствието на административния акт с целта на закона е налице, когато чрез него се преследва постигане на целта на самия закон. Целта на закона може да е изрично посочена в него или да следва от съдържанието му. Изясняването на целта на закона е вид тълкуване, наречено телеологично. Целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно приходите си от извършени продажби в брой, за да не застрашават събирането на публичните вземания. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността на търговеца да продължи за определен срок търговската си дейност, в която не изпълнява въпросните задължения, а от друга - с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти, за в бъдеще, да не се извършват нарушения на тези задължения. Същата е и целта на оспорения пред АС административен акт, изложена в мотивите му. Нито жалбоподателят пред АС, нито съдът са посочили каква различна от законовата цел, според тях, преследва административният акт. В мотивите на съдебното решение се приема, че самата предвидена в ЗДДС ПАМ обективно не може да постигне целите по чл. 22 от ЗАНН – преустановяване, предотвратяване на нарушения и превенция по отношение на нарушителя. Логически, тези мотиви не аргументират извод за несъответствие на целта на акта с целта на закона, защото са насочени към обосноваване на невъзможност на постигане на законовите цели по чл. 22 ЗАНН с нормативното средство на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Дали законодателят с приемането на чл. 186, ал. 1 ЗДДС е предвидил ПАМ в съответствие с целите на чл. 22 ЗАНН не може да бъде предмет на преценка от страна на съда. Поради това, настоящият състав на касационната инстанция не споделя принципните съображения в мотивите на цитираните от АС Решения на ВАС по адм. д. № 5363/18 и адм. д. № 5881/14 г. Впрочем, по-новата практика на същия съдебен състав на ВАС по адм. д. № 11101/29; 13581/19; 1848/20; 10288/19; 1574/19; 830/20 г. също не споделя тези съображения. Цитираното от АС решение на ВАС по адм. д. № 14957/18 г. разрешава различен от фактическа страна спор, поради което изложените в него мотиви обективно не могат да се отнесат за настоящия случай. По това дело ЗПАМ е отменена, защото към момента на издаването й не се извършва административното нарушение, което е преустановено от самия адресат на мярката, който е съобразил поведението си с изискванията за закона преди налагането на ПАМ, в резултат на което мярката е лишена от смисъл. Дори да се приеме обратното - че съдът може да контролира съответствието на конкретна законова норма, предвиждаща налагане на ПАМ, с целите на чл. 22 ЗАНН, целта на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 е в унисон с преследваните от чл. 22 от ЗАНН цели за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по чл. 186, ал. 1. Граматическото тълкуване на чл. 22 ЗАНН обосновава извод, че в нея не се има предвид само нарушението, поради което се налага мярката, а изобщо предотвратяването и преустановяването на административни нарушения т. е. с нея се цели посочения резултат изобщо в поведението на субекта – адресат на мярката. Що се отнася до обстоятелството, че липсва издадено наказателно постановление след издаването на АУАН за процесното нарушение, Върховният административен съд многократно се е произнасял, на основание на допускането на кумулативно налагане на ПАМ и издаване на наказателно постановление в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, че това обстоятелство е без правно значение за законосъобразността на наложената ПАМ. Необосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ не е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 10-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Обратно на приетото от първоинстанционния съд в тези мотиви достатъчно конкретно е посочено, че са взети предвид големината на търговския обект, местоположението му в голям търговски център на гр. С. Загора, работното време на обекта без почивен ден, стойността на неотчетената покупка и средните стойности на предлаганите в обекта стоки. Наложеният срок е 1/3 от максималния 30-дневен срок, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Необосновано съдът е приел, че с налагането на ПАМ е нарушен на принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и по-специално поради едновременното налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна отговорност за едно и също административно нарушение. Самата разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС допуска налагането на ПАМ, "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Затова и незащитимо е оплакването за нарушаване на принципа на съразмерност поради едновременното налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна отговорност. От друга страна, предвиденото в чл. 187, ал. 4 ЗДДС прекратяване на мярката е приложимо само ако е наложено административно наказание (какъвто случаят не е) и това, че забраната за достъп до обекта гарантира събирането на евентуалната глоба или имуществена санкция няма отношение към останалите цели на чл. 22 ЗАНН. Необосновано съдът е приел, че в мотивите на административния акт липсват фактически основания за издаването му - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. Фактически основания за издаването на ЗПАМ в случая представлява описанието на извършеното нарушение на реда за отчитане на продажби в брой, което не е спорно, доказано е и е признато от първоинстанционния съд. Дали нарушението е повторно е без правно значение за задължението на административния орган при обвързана компетентност да наложи предвидената в закона принудителна мярка и това се вижда от безусловната хипотеза на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение подлежи на отмяна като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което жалбата на търговеца против ЗПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса на касатора следва да се присъдят 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение