Решение № 5097 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13120/2020 г.

Решение № 5097 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13120/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. З., чрез пълномощника му адв. Т. Д., срещу Решение № 226 от 15.10.2020 г., постановено по адм. дело № 290/2020 г. от Административен съд С., с което е отхвърлен иска му срещу Агенция по вписванията за заплащане на сумата от 225 лв., представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч. гр. д. № 120/2019 г. по описа на Окръжен съд С. във връзка с обжалване на акт на съдия по вписванията при Районен съд Н. З. и е оставено без уважение искането на АВп за присъждане на разноски в исковото производство. Ответната страна – Агенция по вписванията, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. К., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвиди доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Пред първоинстанционния съд П. З. е предяви иск, формулиран от съдилищата като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Агенцията по вписванията /АВп/ с претенция ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 225 лв. за претърпени имуществени вреди, а именно направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 120/2019 г. по описа на Окръжен съд – С., във връзка с обжалване на Определение № 3 от 08.02.2019 г., постановено по негово искане вх. № 255 от 08.02.2019 г. от съдията по вписванията при РС Н. З., с което е отказано заличаване на договорна ипотека, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.03.2019 г. и разноски по делото в исковото производство - адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 50 лева. Съдът, въз основа на задължителните указания, дадени в Определение № 35 от 12.08.2020 г., постановено по адм. дело № 20/2020 г. от смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС на РБ, е приел иска на П. З. срещу Агенция по вписванията за допустим. Въз основа на анализа на събраните в хода на процеса доказателства и доказателствени средства съдът е приел от фактическа страна за безспорно установено, че с Определение № 3 от 08.02.2019 г. съдия по вписванията при РС Н. З. е отказал вписване на молба за заличаване на договорна ипотека по подаденото от ищеца заявление вх. № 255 от 08.02.2019 г., като отказът му е бил отменен, като незаконосъобразен, от Окръжен съд С. с Определние № 258 от 05.03.2019 г., постановено по гр. дело № 120/2019 г., влязло в сила на същата дата. Приел е още, че в производството по обжалване на акта на съдията по висванията г-н З. е заплатил държавна такса в размер на 25 лв. за образуваното производство пред ОС - С. и е ползвал услугите на адв. Т. Д. от АК - С. З., на когото е заплатил в брой, съгласно приложения по делото договор за правна помощ и съдействие сумата от 200 лв. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и искът му е изцяло неоснователен. Изложил е съображения, че не е налице административен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод административна дейност. На следващо място е посочил, че актовете на съдията по вписванията подлежат на контрол за законосъобразност по реда на Г. двадесет и първа от ГПК, производството е охранително, а не административно по своя характер и е уредено в ГПК - Част шеста, поради което не е налице административна дейност - обстоятелство, водещо до липса на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди. Искането на АВп за присъждане на разноски в исковото производство е прието за неоснователно с оглед специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, и го е отхвърлил. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения. Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че съдията по вписванията не е административен орган с властнически правомощия и актът му не е постановен при изпълнение на административна дейност, поради което вредите, които се претендират не са настъпили вследствие изпълнение на административна дейност. Съдията по вписванията се произнася с актове, постановени в охранително производство, въз основа на които се извършва вписване, респ. се отказва вписване, в имотния регистър. Отказът на съдията по вписванията подлежи на обжалване с частна жалба пред горестоящия съд /в случая пред Окръжния съд/, в едноседмичен срок, по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Следователно направените в това съдебно производство разноски могат, и следва, да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по ГПК, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК. Като е приел, че предявеният пред него иск е неоснователен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, АС - С. е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Въпреки благоприятния изход от спора за АВп и, предвид разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 29 ноември 2019 г. /, с оглед установената до изменението на ЗОДОВ трайна съдебна практика на ответника в исковото производство не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 от ЗОДОВ, както е приел е решаващият съд. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение