Решение № 21 от 9.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4777/2018 г.

Решение № 21 от 9.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4777/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Т. Д. Д. от [населено място] чрез адв. Й. Г. САК е поискал да се отмени по реда на чл. 303 и сл. ГПК влязлото в сила Решение № 1523 от 07.03.2017 година по гр. в. д. № 16852/2012 година на СГС-ВО, II с-в, в частта, с която е потвърдено Решение от 14.08.2012 година, постановено по гр. д. № 10807/2007 година на СРС-ГК, 63 състав по отношение на отхвърления (заявен като инцидентен) установителен иск по чл. 21 СК/85 - отм. за признаване изключителна собственост на делбените имоти от Т. Д. Д. срещу Л. И. в резултат на вложени само от него в придобиването им лични, извънсемейни средства. Отмяната се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с довод, че по време на делбения процес, но след влизане в сила решението по иска по чл. 21 СК/85- отм. молителят се е снабдил с ново писмено доказателство от значение за изхода на спора – а именно имейл с дата 18.06.2018 година, инкорпориращ Декларация от 17.11.2003 година на И. Б. за изплатени суми в полза на Т. Д. имащи наследствен характер. По делото, в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор – възражение от ответника по молбата за отмяна Л. И. чрез адв. Е. Г. САК, изразяващ становище, че посоченият писмен документ не съставлява доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски за производството. След преценка на наведените доводи и ангажираните доказателства, състав ВКС второ отделение на гражданска колегия, намира: Молбата за отмяна не може да бъде уважена на заявеното и поддържано основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е регламентирано от действащия Гражданско-процесуален кодекс като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел, при установяване на определени несъответствия, визирани като отмениетлни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК, между решението на съда и действителността, да въздейства върху стабилитета на влезлия в сила съдебен акт в установени от законодателя времеви рамки. Законът поставя като процесуална предпоставка за упражняване на правото на отмяна, условието молбата за отмяна да е подадена от лице, което има качеството на заинтересована страна т. е. от лицето чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна в гражданския процес, обвързано от силата на пресъдено нещо на атакуваното съдебно решение. Отмяната на влязлото в сила решение се иска и може да бъде допусната само на точно, мотивирано посочено основание от кръга на тези, установени в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази "непълнота на доказателствата по делото" следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства. "Новото обстоятелство" по см. на чл. 303, т. 1 ГПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Според разясненията на ТР № 138/67 година на ОСГК на ВС – новооткрито обстоятелство е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната, като незнанието се дължи на обективни причини и като факт, е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Страната –молител следва не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието не се дължи на нейна небрежност. Това обстоятелство следва е от съществено значение за изхода на делото – т. е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска. С настоящата молба за отмяна като ново доказателство, инкорпориращо ново обстоятелство се представя имейл с дата 18.06.2018 година, инкорпориращ Декларация от 17.11.2003 година на И. Б. за изплатени суми в полза на Т. Д. имащи наследствен характер. Доколкото с писмения документ се ангажира доказателство, свързано с заявения установителен иск по чл. 21 СК/85 г. –отм. за трансформация на лични средства при придобиване на недвижимо имущество, попадащо под режима на съпружеската имуществена общност, следва, че този документ е относим към предмета на спора, но само ако същият отговаря на условията на закона за ново писмено доказателство в изложения по-горе смисъл, или е такъв писмен документ, инкорпориращ нови обстоятелства, което като факт е съществувало по време на разглеждане на спора, твърдян е от страната - молител, но тази страна по обективни причини не е могла да се снабди с него за да докаже твърденията си, може да послужи като основание да се уважи исканата отмяна. Данните по делото обаче сочат, че писменият документ, на основание на който се иска отмяната, не може да бъде квалифициран нито като ново доказателство, нито като ново обстоятелство, след като още в хода на първоинстанционното производство, на л. 72- районен съд инкорпорираната с имейла от 18.06.2018 година Декларация от 17.11.2003 година на И. Б. за изплатени суми в полза на Т. Д. имащи наследствен характер, е приложена като писмено доказателство и още веднъж е приложена на стр. 98 от същото производство. Ето защо не може да се приеме, че имаме данни за съществуващо обстоятелство, което не е било събрано в хода на разглеждане на делото. Неговото обсъждане или необсъждане от съдилищата, незачитането му като обект на информация, би съставлявало допуснато нарушение на процесуални правила, но не може да съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По направеното искане за присъждане на разноски от ответника по отмяната. Искането е основателно при изхода на спора и доказано за сумата от 500 лв. (петстотин лева), предвид на приложения на л. 32 от делото Договор за правна защита и съдействие № 761195. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Д. Д. от [населено място], заявена и поддържана в производството от адв. Й. Г. САК за отмяна на влязлото в сила Решение № 1523 от 07.03.2017 година по гр. в. д. № 16852/2012 година на СГС-ВО, II с-в, в частта, с която е потвърдено Решение от 14.08.2012 година, постановено по гр. д. № 10807/2007 година на СРС-ГК, 63 състав по отношение на отхвърления (заявен като инцидентен) установителен иск по чл. 21 СК/85 - отм. за признаване изключителна собственост на делбените имоти от Т. Д. Д. срещу Л. И. в резултат на вложени само от него в придобиването им лични, извънсемейни средства, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА Т. Д. Д. от [населено място] [улица] ет. 4 ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. И. И. от [населено място], [улица] ет. 6 ап. 12 ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв. (петстотин лева) разноски за защита в производството по отмяна. Решението е окончателно.