Решение № 1337 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2005 г.

Решение № 1337 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2005 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на о. срещу въззивно решение от 03.02.2005 г. по гр. д. № 5221/2003 г. на Софийски градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се за неправилен изводът на въззивния съд, че решението на районния съд, с което е разгледан по същество искът на Л. О. за възстановяване на работа, не е нищожно и не е постановено извън правораздавателната компетентност на съда. По въпроса как следва да бъде възстановяван на работа един кадрови военнослужещ, съдът не може да се произнася. Това е от изключителна компетентност на административния орган, определен в ЗОВСРБ. Ответникът по касационната жалба Л. В. О., гр. С., не изразява становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решение, постановено на 14.10.2003 г. по гр. д. № 10267/2002 г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният отм. на о. срещу Л. В. О. иск с правно основание чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.) за обявяване нищожността на решение по гр. д. № 5513/2000 г. на СРС. Въззивният съд е приел, че решението не е нищожно. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение: да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав - едноличен съдия, съгласно изискванията на закон; решението да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Нищожно е и решението, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Спорът между М е разгледан от състав на СРС, който е овластен да разглежда граждански спорове като първоинстанционен съд. Общите съдилища в България разполагат с обща правораздавателна власт по граждански, административни и наказателни дела, т.е. имат компетентност по всички видове дела, освен тези, възложени на особени съдилища. Решението е изготвено в писмена форма и е подписано. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Л. О. е претендирал по д. пред ВАС обезщетение за оставане без работа поради уволнение от МО, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението със заповед № 0212/1995 г. длъжност. С определение на ВАС от 27.05.1999 г. производството по делото пред него е прекратено в частта относно исковете по чл. 133, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОВС и делото е изпратено по компетентност на СРС. Прието е, че искането на О. за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа, следва да се остави без разглеждане -чл. 133, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОВС. С тази норма е установена правна възможност за кадровия военнослужещ при незаконно освобождаване от кадрова военна служба чрез конститутивния иск /чл. 133, ал. 1, т. 2 ЗОВС/ да реализира признатото му субективно преобразуващо право на възстановяване и чрез осъдителен иск да претендира обезщетението. Съдебното /исково/ реализиране на субективни права предполага надлежна правораздавателна власт на съда, пред който са заявени претенциите, а правораздавателната компетентност на Върховният административен съд като специализиран съд, осъществяващ върховен съдебен надзор, изключва решаване на спорове от гражданскоправен характер. С решение от 14.03.2002 г. по гр. д. № 5513/2000 г. СРС е възстановил О. на заеманата преди уволнението му длъжност в МО и е осъдил последното да му заплати обезщетение. Касаторът се позовава на изменението на чл. 134, ал. 2 ЗОВС и отмяна на чл. 133 с.з. от 16.06.2000 г. /бр.49/2000 г./ в сила към момента на решаване на спора пред СРС, съобразно което, когато заповедта бъде отменена, кадровият военнослужещ се възстановява на предишна или друга длъжност, съответстваща на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация. Ето защо е издадена заповед от 27.07.2000 г., с която се отменя заповедта от 1995 г. и О. е взет на работа и удоволствие по щат в С. окръжие. С последваща заповед от 15.12.2000 г. е прекратен договорът за кадрова военна служба. О. не е имал право на иск по време на делото. Така поддържаните доводи не могат да променят възприетия от въззивния съд изводи за неоснователност на предявения иск по чл. 209 ГПК (отм.). Решението по недопустим иск не е нищожно. Изложените в тази насока мотиви на въззивния съд за това, че наличието на право на иск и надлежното му упражняване са процесуални предпоставки за постановяване на допустимо решение, са правилни. Недопустимото решение обаче не е нищожно. Макар и порочно,то поражда по правило всички присъщи на решението правни последици. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 800 лева. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г.о.