Решение № 14911 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2011 г.

Решение № 14911 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 532/23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 117/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд в частта, в която РА № 150900707/28.10.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 28/22.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново е прогласен за нищожен за допълнително определения на "Лили-92" ЕООД по ЗКПО (отм.) в размер на 4 484,81 лв. за 2005 г., ведно със съответните лихви, както и за начислените лихви за невнасяне на авансови вноски и просрочие на годишната вноска за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 124,91 лв. Обжалва се решението и в частта за начислен ДДС в размер на 96 616,93 лв. - декларирана вътреобщностна доставка (ВОД) на домакинска техника за месеците септември и октомври 2008 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В частта, в която ревизионният акт е обявен за нищожен касаторът излага оплаквания, че актовете за прихващане или възстановяване, издавани по реда на чл. 129, ал. 3 ДОПК не са включени в хипотезата на чл. 133, ал. 1 ДОПК и нямат стабилитета на индивидуалните административни актове, придадени от законодателя в чл. 133 - 134 ДОПК, тъй като окончателното установяване на задълженията за данъци се извършва чрез ревизия. В частта, в която ревизионният акт е отменен от съда като незаконосъобразен (в частта за ДДС за ВОД) касаторът се оплаква, че съдът е допуснал нарушения при преценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Неправилно според касатора съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" - "в" ППЗДДС. Касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът се е позовал на практика на СЕС в Люксембург по дело С-184/05 "Twoh" и С-409/04 "Teleos", тъй като не е налице идентитет между цитираните решения и настоящия казус. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и връщане на делото в частта, в която ревизионният акт е бил обявен за нищожен, а в другата част отхвърляне жалбата на "Лили-92" ЕООД срещу ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба "Лили-92" ЕООД - гр. Плевен в писмен отговор я оспорва, за което са изложени подробни съображения и доводи, както и са представени допълнителни доказателства относно твърдението за осъществен ВОД за Румъния. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Относно обявената от съда нищожност на ревизионния акт. В частта, в която ревизионният акт е обявен за нищожен в съдебното решение са изложени мотиви относно преценката на АПВ № 2645/06.06.2007 г., който като влязъл в сила е стабилен акт, поради което последващото изменение може според съда да се извърши само по реда на чл. 133 ДОПК чрез възлагане на ревизия от директора на ТД на НАП. Според съда след като с АПВ е извършено прихващане на декларирани суми за ДДС за възстановяване с декларираните от дружеството корпоративен данък за 2005 г. и 2006 г. със съответните ГДД, които процесната ревизия е коригирала, вследствие на извършените преобразувания на финансовия резултат за 2005 г. След като АПВ е издадено преди 19.12.2007 г. според съда ревизионният акт в посочената част е нищожен. В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно. АПВ представлява данъчен индивидуален акт, с който на ревизираното дружество са признати права. Този акт няма спор по делото, че е влязъл в сила и затова, както правилно е отбелязъл и първоинстанционния съд се ползва със стабилитет, поради което неговото разрушаване може да се постигне само по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК чрез назначаване на ревизия от териториалния директор на съответната приходна администрация. Неоснователно се възразява от касатора, че след като с АПВ не са създават данъчни задължения, то не може да се използва редът по чл. 133 и сл. от ДОПК. С АПВ са признати права, от които се е възползвал ревизирания субект, поради което не може за същия период да се определят данъчни задължения, след като е признато с АПВ, че такива не се дължат на бюджета. Първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика на ВАС, макар да не я е конкретизирал. На цитираното от съда Решение № 9/20.06.1996 г. по конст. дело № 9/1996 г. за първи път ВАС, I отделение се позова в решение по адм. дело № 10057/2009 г. Според конституционния съд нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. След като АПВ е издаден преди 19.12.2007 г., това означава, че на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК не е придадено обратно действие, поради което за процесния случай тя не е приложима. Предвид изложеното в посочената обжалвана част решението на съда е правилно постановено и не са налице отменителните основания, сочени от касатора, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно постановената от съда незаконсъобразност на ревизионния акт. За начисления от ревизията ДДС в размер на 96 161,93 лв. по повод непризнатия ВОД на домакинска техника за Румъния, първоинстанционния съд е приел, че такъв е действително осъществен по повод издадените от ревизирания субект фактури през месеците септември и октомври 2008 г. на "Duabio Metl. SRL" - Румъния с VIN. № RО24271392. Съдът е приел за безспорно между страните по делото, че страните по доставките са с регистрация по ДДС. Относно констатацията на ревизиращите органи, че румънското дружество - получател е липсващ търговец с оглед получения от Румъния SCAC, съдът е приел, че доказателство по силата на чл. 171, ал. 2 ЗДДС е само информацията за факти, получена по реда на чл. 5 от Регламент 1798/2003 г., но правните изводи на отговарящата администрация не могат да се кредитират за верни до доказване на противното. В този смисъл съдът е приел, че румънската администрация не е направила категоричен извод, а само съмнение за липсващ търговец, поради което е налице позоваване в обжалваното решение на Регламент 1925/2004, в който се съдържа понятието "липсващ търговец". За безспорно установен факт е приет от съд транспортирането на стоките от ревизираното дружество до Румъния и в подкрепа на това е представения по делото ЧМР товарителница и с оглед разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС е приел за доказан факта на осъществяване на ВОД за Румъния. Налице е позоваване в съдебното решение и на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според чл. 9 от която договорът за превоз на товар се установява с товарителница, която трябва да бъде подписана и от изпращача и превозвача. Относно подписът на получателя според разпоредбите на конвенцията съдът е приел, че наличието му в ЧМР няма доказателствено значение по отношение на самия транспорт - арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от конвенцията. Относно констатациите на ревизията за непредставени документи от превозвача "Белл РБ" ООД, първоинстанционният съд е счел, че те не са от част от задължителните документи според ЗДДС за доказването на ВОД. Налице е позоваване в съдебното решение на делото "Teleos", С- 409/2004 г. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Уредбата относно документиране на ВОД е в чл. 45 и съгласно т. 2, б. "а" и законодателят е предвидил алтернативно или транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката, че е достигнала до него. В процесния случай е представен транспортен документ и това е ЧМР товарителница. Последната е подписана от изпращача - доставчика, който е ревизираното дружество, от получателя и от превозвача. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача, като тези изисквания са изпълнени в настоящия случай. Правилно първоинстанционният съд е приложил чл. 9 от конвенцията, според който товарителницата има доказателствена сила по отношение условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на документа, но товарене на стоки и на местополучаването им. В този смисъл правилно съдът се е позовал на делото "Teleos", С-409/2004 г. на СЕО (със сегашно наименование СЕС) в Люксембург. Относно обсъждането от страна на съда и преценката като доказателство на SCAC, изпратен от българската приходна администрация до румънските данъчни власти, не са допуснати нарушения, както твърди касатора. Румънските данъчни власти не са отрекли регистрирането на територията на Румъния на фирма с наименование Duabio Metl. SRL" - Румъния, но при извършената проверка не е намерен неин представител, поради което в SCAC-а е изложено твърдение за вероятност, че фирмата е липсващ търговец. Това понятие е регламентирано в Регламент 1925/2004 г., който е регламент по приложението на Регламент 1798/2003 г. и то означава търговец, който е регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган. Едва, когато са изяснят (докажат) всички тези предпоставки, визирани в чл. 2 от Регламент 1925/2004 г., тогава може с категоричност да се твърди, че фирмата е липсващ търговец. Такива данни в SCAC-а няма, поради което правилно съдът е преценил този документ, който не съдържа категорични данни, че получателя по ВОД е липсващ търговец. Нещо повече с касационната жалба е представено потвърждение, че ДДС номера на получателя в Румъния е валиден. След като с товарителницата е доказано, че стоките са изпратени от България и са превозени до Румъния и са получени от румънската фирма Duabio Metl. SRL", то правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице ВОД, който се облага с нулева ставка. Относно оплакванията на касатора, че няма убедителни доказателства, че превозът на товара е извършен от посочената в товарителницата фирма - "Белл РБ" ООД, законосъобразни са изводите на административния съд, че ЗДДС не изисква допълнителни доказателства за транспортиране на стоката, включително и заплатени винетни такси на "Дунав-мост", тъй като чл. 45, т. 2 ППЗДДС категорично посочва документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че е налице ВОД. Предвид изложеното и в тази обжалвана част решението не страда от посочените от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,