Решение № 11148 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6384/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ж. Георгиева и Н. Георгиев и двамата от гр. София, подадена чрез адв. С. Христов от Адвокатска колегия София, решение 2865/27.04.2023 год., постановено по адм. дело 789/2023 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, въз основа на което се иска отмяна на същия и постановяване на друго решение, с което да се постанови отмяната на административния акт. Жалбоподателите - Ж. Георгиева и Н. Георгиев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът кмета на Столична община, редовно призован. Представлява се от юрк. И. Юрукова, която в съдебно заседание заявява становище с което оспорва касационната жалба като поддържа доводите за нейната неоснователност и законосъобразност на оспореното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на съда е правилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София - град е било образувано по жалба на настоящите касационни жалбоподатели, срещу отказ за изплащане на обезщетение за отчуждаване, обективиран в писмо изх. СОА22-ГР94-6721/30.12.2022 г. на кмета на Столична община. Посоченото правно основание за издаване на писмото е чл. 29, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС). В мотивите на административният е акт е посочено, че е отчужден ПИ с проектен идентификатор 68134.1007.2672 /застроен/ с площ 181 кв. м. и сграда с проектен идентификатор 68134.1007.267. 1 с площ от 46 кв. м., съгласно скица-проект за изменение на КККР, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1007.267 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, във връзка с реализацията на обект -изграждане на бул. Тодор Каблешков в участъка от ул. Луи Айер до ул. Емилиян Станев - поетапно" - публична общинска собственост. Със заповедта е определено парично обезщетение за собствените на 140 км. м. на настоящите касационни жалбоподатели и за неустановен собственик на 41 кв. м., съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗОС. Така постановеният административен акт е обжалван по съдебен ред, като с влязло в сила Решение 3527/26.05.2022 г. по адм. дело 2982/2021 г. по описа на Административен съд - София - град, заповедта е изменена единствено в частта относно определеното парично обезщетение, което е изплатено на 14.09.2022 г. Със заявление СИС22-ГР94-201-1 от 26.10.2022 г. Ж. Георгиева и Н. Георгиев са поискали от кмета на Столична община да приеме, че са установили собственост върху 35 кв. м. от общо 41 кв. м., които по заповедта на кмета са определени като такива на неустановен собственик, поради което молят да им бъде изплатена сумата от 20 042, 05 лева при равни части за всеки от двамата заявители. С обжалваното решение 2865/27.04.2023 год., постановено по адм. дело 789/2023 г. административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касационни жалбоподатели. За да постанови този резултат съдът, е приел, че оспорената че оспореният административен акт е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административният съд е обсъдил относимите доказателствата по делото от които е установил, че настоящите касационни жалбоподатели са представили нотариален акт за собственост 15, том IV, рег. 10767, дело 579/17.10.2022 г., с който на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1007.267 по КККР на гр. София, [адрес], с площ от 431 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план - имот 118. Съдът е приел, че при наличието на спор за права върху отчуждения имот правилно административният орган е приложил правилото на чл. 29, ал. 2 от ЗОбС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Обосновани са изводите на административния съд, че не са налице посочените в жалбата нарушения на административнопроизводствени правила, които да обусловят отмяна на административния акт. Релевантните за спора факти са изяснени, обсъдени са доказателствата и доводите за нарушения на относимите процесуални и материалноправни разпоредби. Съобразно правилото на чл. 29 от ЗОбС паричното обезщетение, определено с влязлата в сила заповед или съдебното решение, се превежда от общината в посочената в заповедта банка по сметка на правоимащите. В ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда няколко хипотези, при които обезщетението се внася в банката по сметка на общината. Една от посочените хипотези е наличието на спор за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот между няколко лица. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината. Съгласно чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗОС имотът се смята за отчужден в случаите по ал. 2 от датата, на която паричното обезщетение, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2, бъде преведено в банка по сметка на общината. В случая обезщетението е преведено по сметка на общината на 14.09.2022 г., от която дата е настъпил транслативният ефект и отчужденият поземлен имот представлява публична общинска собственост. Представеният констативен нотариален акт, с който Ж. Георгиева и Н. Георгиев са признати за собственици и на вече отчуждената част от имота, е издаден след влизане в сила на отчуждителната заповед. Предвид това е правилна преценка на съда и административния орган, че лицата следва да установят правото си на собственост към датата на издаване на оспорената заповед по съдебен ред, за да може да им се изплати дължимото обезщетение. Противно на доводът на касационните жалбоподатели, съдът не сочи, че е налице спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение, за да е неправилно решението. В случая е налице друга от визираните в чл. 29, ал. 2 от ЗОС хипотези - собственикът на имота не е можело да бъде установен. Именно това е причината обезщетението да бъде внесено в банката по сметка на общината. Посочената разпоредба е императивна, поради което правото на собственост върху посочените 41 кв. м. към момента на издаване на оспорваната заповед може да бъде доказано единствено по исков път. В тази връзка съдът намира за неоснователно развитото в касационната жалба оплакване, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение